Решение № 46 от 28.04.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 24/2020
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 28.04.2020
- В сила
- 11.06.2020
- Състав
- АНГЕЛИНА ЙОРГАКИЕВА ЛАЗАРОВА, ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА, СВЕТОСЛАВА НИКОЛАЕВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, 26 и 28 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, 26 и 28 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, 26 и 28 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 ал. 2 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343 ал. 1 б. "В" · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 3 т. 2 предл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 46/28.04. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На дванадесети март
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
СВЕТОСЛАВА К.
Секретар Геновева
Ненчева
Прокурор ИВАН
ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВНОХД № 24 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 26 от 23.10.2019 г., постановена по НОХД № 323/18 г. на Окръжен съд Разград, с която подс. В.В.А. бил признат за невинен в извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „В“ от НК. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските по делото.
Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор при РОП и жалба на частния обвинител П.З. чрез повереника адв. М. Н..
Прокурорът счита, че постановената присъда е неправилна и иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание по обвинението. В допълнителни съображения сочи, че мотивите към присъдата са противоречиви, непълни и това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и обосновава алтернативно искане в този смисъл. Излага аргументи в подкрепа на обвинението, по което настоява за осъждане на подсъдимия.
В жалбата на частния обвинител присъдата се счита за неправилна и се иска отмяната й с постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.
343 ал. 1 б. „В“ от НК. В допълнително съображение се счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл в отсъствие на доказателства, направил е необосновани изводи и е допуснал съществени процесуални нарушения.
Представителят на въззивната прокуратура не поддържа протеста. Намира, че протестът и жалбата на частния обвинител са необосновани, тъй като приемат, че опасната зона за спиране на подсъдимия възниква в момента, когато той има обективната възможност за визуален контакт с велосипедиста на 120 м пред л.а. Преценява включеното в обвинението в хода на съдебното следствие правило на чл.5, ал.2 от ЗДвП като обща разпоредба, която няма никакво касателство към скоростта за движение на подсъдимия. Разрешена е била скорост от 50 км/ч и не са били налице основания за по-малка скорост, защото велосипедистът се е движил в своята си посока на движение в съответствие с изискванията ЗДвП, без да проявява неадекватно поведение - да лъкатуши, криволичи, залита и т.н. Подчертава становището си, че велосипедистът, като участник в движението, трябва да спазва съответните правила, които са адресирани към него, сред които нормите на чл.25 и следващите от ЗДвП и специалните относно дължимия сигнал, че ще променя движението си. Прокурорът счита, че от момента, когато велосипедистът сменя лентата за движение, нарушавайки адресираните към него правила за движение и влиза внезапно в съседната лента за движение, започва да се отчита и опасната зона за спиране на подсъдимия. Тогава е възникнало задължението да реагира по някакъв начин според възможностите, за да предотврати, за да избегне създалата се внезапно опасност, но т.к. вече е бил много близо е бил в обективна невъзможност да го стори, поставен в тази ситуация в резултат на неправомерното поведение на пострадалия.
Прокурорът навежда като пример произнасянето по решение № 95/11.09.2018 година по НД № 288/2018 година на второ н.о. на ВКС на РБ в сходен казус, и обобщава, че смъртта на пострадалия се дължи единствено и само на неговото виновно поведение. Моли протестът и жалбата да бъдат оставени без уважение, а присъдата потвърдена.
Пред въззивната инстанция поверениците на частния обвинител – адв. К. и адв. Н. поддържат жалбата. Адв. К. обосновава искането за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия, както и алтернативното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция, с оглед допуснати съществени процесуални нарушения - като едва с първоинстанционната присъда са въведени нови факти и обстоятелства в диспозитива на обвинението с посочване датата на настъпилата на пешеходеца смърт. Счита, че това е основен елемент от фактическия състав на престъплението и няма как с присъдата да бъде приет, което е довело до ограничаване на процесуалните права на доверителката им.
Преценява като неприложимо ТР на ВКС, което дава възможност с присъдата да се правят изменения с оглед бланкетните норми, описани в диспозитива на обвинението, но не и основни елементи на фактическия състав.
В качеството на защитник на подс. А., адв. Р. опровергава становището на повереника за допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи раздадения на страните в писмен вид екземпляр с измененията в диспозитива на обвинението, където изрично прокурор Османов е посочил датата на смъртта на 22.10.2017 г., приета и с присъдата, което не може да доведе до ограничаване на ничии права.
Счита, че първоинстанционната присъда не страда от липса на мотиви. Съдът е отразил доказателствата, събрани в процеса с максимални усилия в рамките на съдебното следствие, за да установи всички факти и обстоятелства, които са релевантни за правните изводи, като е изпълнил задълженията по чл.13 и чл.14, 107, ал.3 и ал.5 от НПК. Коментира фактите по делото, че преди настъпване на критичната ситуация А. се е движил с разрешената за градски условия скорост на движение, без значение от конкретната й стойност с оглед правните изводи за момента за възникване на опасността, преценяван съобразно пътната ситуация.
Преценява, че подсъдимият не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение от страна на велосипедиста, тъй като нито начинът, по който се е движил велосипедистът, нито мястото му на пътя, не са показвали, че той ще предприеме маневра. Не приема становището по протеста и жалбата, че моментът на възникване на опасността бил този, в който подс. А. възприел на разстояние от 120 м движещия се в дясната лента праволинейно и правомерно велосипедист. Подкрепя изводите на РОС, че моментът, от който следва да се преценява дали ударът е реализиран в рамките на опасната зона или не, е преминаването на велосипедиста в съседната лента за движение, като излага и аргументите си, че се касае за случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК.
Разглежда и алтернативния момент за възникване на опасността - при първоначалната промяна на траекторията на движение, при който отново ударът е реализиран в рамките на опасната зона за А. и той не е могъл го да избегне чрез способите, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, при отчитане на видео-техническата експертиза, установяваща че от момента на промяна траектория на движение на велосипедиста до мястото на удара са изминали 2 секунди време, което е значително по-малко от времето за изминаване на опасната зона от страна на подс. А.. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Подсъдимият моли за потвърждаване на присъдата. В последната си дума изразява съжаление за починалия човек.
Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:
І. По отношение на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения.
1. В протеста на прокурора от РОП и в жалбата на повереника на частния обвинител се излага становище за липса на мотиви към разглежданата присъда, съставляващо основание за отмяна на присъдата по чл. 348 ал. 3 т. 2 предл. 1 от НПК.
Проверката на въззивния състав установи, че мотивите съдържат отразяване на събраните по делото доказателства и интерпретиращите ги заключения в пълен обем. Приетите от първоинстанционния съд фактически положения са инкорпорирани в изложението на съда. Макар и лаконично, са формулирани категорични правни изводи, които позволяват да се узнае действителната воля на съда. Изложени са ясни решаващи аргументи, които според РОС водят до единствения извод за липса на извършено от подс. А. престъпление, респ. наличие на случайно деяние по чл. 15 от НК.
С оглед обема, съдържанието и финалното обобщение в мотивите, съставът счете, че не се установява съществено опорочаване на проведеното съдебно производство с допускането на значими противоречия и непълноти, които да наложат отмяната на съдебния акт и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд на основание.
2. Поверениците считат, че процесуалните права на частния обвинител са били нарушени с посочване за първи път в присъдата на датата на настъпване на смъртта на пострадалия.
Действително, частният обвинител П. З., не е участвала лично или чрез поверениците си в с.з. на 01.10.2019г. От друга страна, в неоспорения протокол от съдебното заседание, л. 459, абзац предпоследен, от НОХД № 323/2018г., е записано изявлението на прокурора, че иска да измени обвинението и представя в писмен вариант новото, приложено и на л. 456. В това обвинение прокурорът е включил уточнението, че смъртта на бащата на частната обвинителка е настъпила на 22.10.2017г. в дома му.
Съдът допуснал измененото обвинение и заявил, че ще се произнесе по него. Протоколът отразява разяснението, направено от съда, на промените в счетените от прокурора за нарушени текстове на ЗДвП, без да преповтаря представения диспозитив.
С разглежданата присъда съдът се произнесъл по така въведения нов диспозитив, уточняващ датата на настъпване на смъртта.
При обявяване на присъдата на
23.10.2019г. не са присъствали представители на частното обвинение, но са имали такава възможност, тъй като по-рано, в същото с.з., съдът е уведомил страните, вкл. адв. Н., че ще се произнесе в 17.30ч. и го е изпълнил. Отсъствието на повереник при обявяване на присъдата не е възпрепятствало упражняването на правото на частния обвинител да обжалва актовете, които накърняват интересите му, тъй като въззивната жалба е била подадена от адв. Н. на 29.10.2019г.
С оглед на изложеното съставът не установи основание да счита, че РОС е допуснал съществено процесуално нарушение, засягащо правата на частния обвинител, уточнявайки в диспозитива на присъдата датата, на която е настъпила смъртта на пострадалия И. Като дъщеря на пострадалия, макар до нея информацията да е достигнала по-късно поради различни житейски причини, З. е знаела този факт много преди с.з. на 01.10.2019г. Тя е участвала лично и в хода на ДП, и в първоинстанционното производство, и не е била поставена в затруднение при запознаване с присъдата по делото.
По тези съображения съставът не установи съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РОС.
ІІ. От фактическа страна.
Решаващият съд провел съдебното следствие по общите процесуални правила, с изслушване на посочените от прокурора свидетели и вещи лица. Съдът допуснал и други свидетели, повторна и допълнителна АТЕ, допълнителна СМЕ. В края на съдебното следствие прокурорът изменил обвинението, което съдът допуснал. Отразена в мотивите фактическа обстановка не се оспорва от страните пред въззивната инстанция.
Съставът извърши собствена проверка на събраните доказателства и прие за установени следните значими фактически положения:
Подсъдимият В.В.А., е правоспособен водач на МПС от 2008г. с притежавано СУМПС за категории В, АМ и М. През лятото на 2017г. подсъдимият живеел в с.Каменово, общ.Кубрат. Личният му автомобил бил повреден и по време на ремонта ползвал като оборотен л.а.
„Фолксваген Голф" с рег.№ РР 9979 ВА.
На 31.08.2017г., малко след 9 часа, подсъдимият заедно със свид. Катя Юлиянова и 8-месечното им дете пристигнали в гр. Разград с посочения автомобил. Движейки се в посока Автогара Разград преминали покрай магазин „Кауфланд", завили наляво и поели по бул."Априлско въстание". Времето било ясно и слънчево, пътната настилка суха. Участъкът на бул."Априлско въстание" от кръстовището с ул."Перистър" към кръстовището с бул."Странджа" бил еднопосочен и дълъг около 500м, с две ленти за движение: дясна от 3, 5м и лява от 4, 5 м, разделени чрез единична прекъсната линия - МЗ. (В близост до кръстовището с бул. "Странджа" започвало разширяване на уличното платно с трета, най-лява лента за движение, предназначена за ППС движещи се в указаната посока и завиващи наляво в кръстовището с бул. "Странджа".