Решение № 28 от 12.01.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2387/2021
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 12.01.2022
- В сила
- 12.01.2022
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.280 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Г.а
Членове:
Красимир Т. Василев мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20213100502387 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№
294168/14.07.2021г от Г. К. П. срещу решението на ВРС-ХVIIс-в № 261933/11.06.2021г по гр.д.№ 15739/2020г в частта му, с което е уважен предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск, като е ОСЪДЕН въззивникът да заплати на Г. АТ. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Варна ул.„Неофит Бозвели“ № 76 ет.3, сумата в размер на 3 000лв, дадена без основание, преведена по банковата сметка на ответника на 9.12.2015г, на осн.чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-8.12.2020г до окончателното изплащане на задължението.
Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и затова моли за неговата отмяна, вместо което да бъде постановено друго за отхвърлянето на предявените искове.
Излага следните доводи:
Искът с правно осн.чл.240 ЗЗД е за връщане на уж предоставения на въззивника от Г. Геориев „заем“ в размер на 3000лв, а в условията на евентуалност, за връщане на даденото без основание, съгл.чл.55 ал.1 предл.1 1
ЗЗД,
За да отхвърли главния иск съдът правилно е приел, че между страните липсва заемно правоотношение поради липсата на писмен договор, а съществуването на неформален договор безспорно не се доказа чрез свидетелските показания на К.К..
Обстоятелството, че в извършения от ищеца банков превод на 9.12.2015г сам е записал като основание „назаем до 12.12.2015г", сам по себе си не е и не може да бъде доказателство за наличието на договор за заем между страните.
Правилно ВРС е приел, че още в исковата молба липсвали каквито и да било твърдения от ищеца по отношение на обстоятелствата около сключването на договора за заем, за да може съдът да провери дали същите се подкрепят от свидетелските показания. Едва в с.з. за първи път са наведени твърдения относно такива обстоятелства чрез показанията на свид.К..
Правилно ВРС е приел, че ищецът не е поискал връщането на процесната сума своевременно след падежа, който сам той е посочил в основанието за плащане, а едва пет години по-късно! Този факт сам по себи си създава достатъчно основателно съмнение за характера на сделката и целеното от ищеца прикриване по този начин на истинските отношения между страните с цел извличане на облага.
Относно предявения в евентуалност иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД:
В тази част решението е незаконосъобразно. От една страна, РС правилно е възприел фактът на наличие на облигационно отношение между страните, съдържащо елементите на договора за поръчка по чл.280 от ЗЗД безвъзмездно възлагане на посредническа услуга - да намеря и изкупя за сметка на ищеца употребявани катализатори от автомобили и след това да му ги предам, за която цел ищецът му е превел процесната сума от 3 000лв.
Същевременно, неправилно се приема, че не били събрани за доказване на поръчката от ищеца към въззивника, за нейното изпълнение, предаването и отчитането на катализаторите, и затова не било доказано наличието на правно основание за получаване на сумата.
Този извод на съда не можело да бъде споделен, тъй като извън предмета на установяване в производството по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД остават обстоятелствата дали въззивникът бил изпълнил точно в количествено и 2 качествено отношение поръчката, дали и колко катализатори бил закупил, дали ги е предал на ищеца, дали и как е отчел изпълнението на поръчката.
Изпълнението на възложените от ищеца действия по закупуване на катализаторите е в предмета на доказване по спор относно изпълнението/неизпълнените на договорните отношения между страните, какъвто настоящият спор не е. В този смисъл е Решение №278/12.12.2018г.
ДОС гр.д.№484/2018г.
За да е налице неоснователност на иска по чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, е необходимо и напълно достатъчно да се докаже самото наличие/изначалното съществуване на правното основание за получаване на престацията, а не да се изследват конкретните елементи от изпълнението на правоотношението. Противното би означавало излизане извън предмета на доказване, което от своя страна би довело до постановяването на неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, каквото се явява и обжалваното такова.
От събраните в хода на производството в първата инстанция доказателства се доказа:
1/ Наличието и същността на личните облигационни отношения между страните по повод поръчка за изкупуване на катализатори, съдържащи елементите на неформален договор за поръчка по чл.280 ЗЗД, като при банковите преводи на средствата по тези договори били посочвани различни основания за плащане;
2/ Начинът и механизмът на работата между тях, която работа не се изчерпвала само с процесния банков превод за конкретната поръчка от 9.12.2015г, а продължавал да се осъществява по посочения начин през периода от 2015г до 2020г - ищецът му поръчвал изкупуването на катализатори, заплащал определената за това сума, след което възивникът му предавал катализаторите /всъщност ищецът и до днес продължавал да работи по този начин с всички свои контрагенти/;
3/ Конкретната сума - предмет на производството в размер на 3000лв., която ищеца му бил превел на 9.12.2015г. категорично не била преведена без основание, а представлявала плащане в изпълнение на поетото от въззиваемия задължение да предостави на въззивника средствата за изпълнение на възложената поръчка за придобиване на катализаторите от 3 автомобили, които действия самият той му бил възложил да извърша по конкретната поръчка от 9.12.2015г.
Ето защо възразява да е налице даване без основание, тъй като сумата е била престирана от ищеца на ответника на правно основание.
Аргумент в подкрепа на това е и обстоятелството, че към момента ищецът бил образувал срещу въззивника още три граждански дела със същото искане - по чл.240 ЗЗД и евентуално по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, а именно: гр.д.№ 16776/2020г на ВРС-за сума в размер на 1200лв. дадена на 30.10.2015г; гр.д.№ 15738/2020г на ВРС-за сума в размер на 3000лв, дадена на 24.11.2015г; гр.д.№ 15737/2020г на ВРС-за сума в размер на 4000лв, дадена на 9.12.2015г и сума в размер на 4000лв, дадена на 23.12.2015г, плащанията по които по време са били извършени преди или след плащането по настоящото дело.
Алогично, правно и житейски неоправдано е поведението на ищеца Г.Г., който в продължителен период от време бил превеждал по банков път суми, ако той действително е считал, че са били дадени без каквото и да било основание. Ако в действителност ищецът не е имал основание да извършва процесния паричен превод, то логично е да се зададе въпросът защо след първото плащане, предмет на гр.д.№ 16776/2020г на ВРС, ищецът е продължавал да прави и последващи парични преводи, за които до момента нямал каквито и да било претенции за връщането на сумите. Никой трезвомислещ човек няма да продължава периодично във времето да дава пари на някой друг, без да има каквото и да било основание за това, респ. ако не му е бил върнат предходен заем. Повече от очевидно е, че ищецът се опитва да прикрие по този начин истинските отношения между страните с цел извличане на облага.
Ето защо поддържа, че процесната сума е преведена на ответника на правно основание по договор за поръчка между страните и затова претенцията за връщане на даденото при начална липса на основание е несъстоятелна.
В заключение счита, че предявеният евентуален иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД като недоказан по основание следва да бъде отхвърлен и затова моли отмяната на решението на ВРС в тази част.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 4
298636/21.09.2021г. от Г. АТ. Г., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.
Претендира присъждането на разноските за въззивната инстанция.
Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази:
В исковата си молба Г. АТ. Г. твърди, че на 9.12.2015г сключил с отв.Г.
К. П. неформален договор за заем, по силата на който му предоставил сумата от 3000лв по банкова сметка, като последният се задължил да му я върне в срок до 12.12.2015г, което било записано в основанието на превода.
Твърди, че до датата на падежа ответникът не бил върнал сумата, както и до момента.
Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му върне сумата в размер на 3000лв, предоставена му по сключен между страните устен договор за паричен заем от 09.12.2015г с падеж 12.12.2015г, на осн.чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ 8.12.2020г, до окончателното изплащане на задължението, евентуално да заплати същата сума като дадена без основание, на осн.чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ - 8.12.2020г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.86 ЗЗД.
Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът Г. К. П. е подал в срок писмен отговор със становище за неоснователност на иска.
Подробно излага твърдения за взаимоотношенията между страните по повод осъществявана от тях обща търговска дейност - били съдружници в „ГО-ФОР-КАТ“ООД и между тях редовно се извършвали парични преводи във връзка с дейността на дружеството, която била свързана с изкупуване на катализатори.
Твърди, че в момента били във влошени отношения, която станало и причината за предявяване на настоящия иск.
Възразява, че ищецът никога не му бил давал пари назаем и винаги работел с лични средства, като между страните имало уговорка да ответникът да изкупува катализатори за сметка на ищеца и да ги предава на последния.
5
Сочи, че в тези случаи ищецът му бил превеждал парична сума, с която да изкупи катализаторите, след което му ги бил предавал. Оспорва, че посоченото в банковия превод основание „назаем до 12.12.2015г“ отговаряло на фактическото положение, доколкото ищецът самостоятелно го бил написал.
Счита, че не е налице валиден договор за заем и поради това, че не бил давал съгласието си за връщане на дадената сума, което е елемент от фактическия състав.
Не оспорва, че бил получил паричната сума, но основанието за това били договорките между тях по повод търговските им отношения.
Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, предвид събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и нормативните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна:
От преводно нареждане с дата 9.12.2015г е видно, че Г. АТ. Г. е наредил по банковата сметка на Г. К. П. сумата в размер на 3000лв с вписано основание „назаем до 12.12.2015“.
От представено актуално състояние за дружеството „ГО-ФОР-КАТ“ ООД се установява, че страните са съдружници в него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Д. К., сочен от ищеца, както и сочените от А.И.Р. и Н.А.А.
Свид.К.К. излага, че познавал страните, като с ищеца били състуденти.
Страните били приятели и затова започнали заедно работа -да се занимават с катализатори. Присъствал на разговори между тях, но не бил виждал предаването на пари.
Първия път, когато присъствал на разговор за даване на пари назаем бил през м.декември 2015г след студентския празник - по обедно време в пицария „Тримата мускетари“ /там тримата често се срещали/ страните се разбрали ищецът да даде на ответника 3000лв в заем. Самият свидетел върнал 1000лв, взети назаем от ищеца и на другия ден ищецът изтеглил още пари, но не му е известно колко. Знае, че парите били дадени на заем за няколко дни и ответникът поел ангажимента да ги върне. Помни датата, защото всяка година 6 се събирали по повод 8 декември.