Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 914 от 15.06.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30118/2021
Вид
Определение № 914
Подписан
15.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.226,ал.1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. София , 15.06.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110130118 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от ЛЮБ. АС.

П. срещу "Ч.М."АД, М. В. М. и К.В.Т..

Съдът, като обсъди доводите на ищеца и представените към исковата молба доказателства, приема за установено следното:

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 10.06.2021г., като с молба от 11.06.2021г. ищцата се е опитала да отстрани констатираните от съда нередовности, но не в достатъчна степен. С друга молба от същата дата /докладвана на 15.06.2021г./ е поискала обезпечение на предявените искове.

За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск е необходимо кумулативно да са проявени в обективната действителност следните материални и процесуални предпоставки, а именно: 1) искът да е допустим, 2) да е вероятно основателен (подкрепен с достатъчно доказателства), 3) да е налице обезпечителна нужда и 4) исканата обезпечителна мярка да е подходяща.

Съдът намира, че към настоящия момент не може да бъде направена преценка както за допустимостта, така и за вероятната основателност на предявените искове. Независимо, че е постъпила молба с която ищцата прави опит да изпълни указанията на съда, исковата молба продължава да е нередовна, което е достатъчно основание за отхвърляне на молбата за обезпечение на предявения иск.

Доколкото допустимостта на иска и по-специално възможността за надлежното упражняване на правото на иск се определя и от редовността на 1 исковата молба – чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127 ГПК и последната разпоредба изисква посочването на цена на иска и изложение на всички факти, които обосновават претенцията, то неспазването на това изискване прави исковата молба нередовна до нейното поправяне, а следователно и възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск, включително съпътстващите го процесуални действия, каквото се явява допускането на обезпечение – така Определение № 826/02.12.2013 г. по ч. т. д. № 3887/2013 г. на ВКС, II Т. О.

За пълнота трябва да се посочи, че исковата молба нередовна до такава степен, че съдът не може да даде и правна квалификация на предявените искове. Отделно от горното към исковата молба не са представени доказателства от които би могъл да бъде направен извод за вероятната основателност на предявените искове. В този смисъл, следва да се вземе предвид, че съдът може да анализира и преценява представените доказателства в подкрепа на вероятната основателност на иска в обезпечителното производство – Определение № 180/30.03.2010 г. по ч. гр. д.№ 9/2010 г. на ВКС, ІІІ Г. О.; Определение № 130/09.03.2016 г. по ч. т. д.

№ 11/2016 г. на ВКС, II T. O.

На следващо място съдът намира, че следва да отхвърли молбата за допускане на обезпечение на предявения иск, тъй като макар и да е посочена обезпечителната мярка, ищецът не е посочил конкретно търговски банки (формулирани абревиатури не са ясни дали касаят банки, лизингови дружества или други дружества), в които иска да бъде наложен запор. Ето защо, съдът не може служебно да измени волята на ищеца, респ. да посочи последователността в която да бъде наложен запора в различните търговски банки или върху кое или кои движими имущества, доколкото принципно същото би следвало да бъде допуснато чрез преминаването от сметка в сметка, респ. върху определено имущество, доколкото едновременния запор на практика би представлява прекомерно обезпечение. В този смисъл за необходимостта за конкретизиране на съответните банки и имущества – Определение № № 474/08.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3589/2015 г. г., IV Г. О. на ВКС; Определение № 8/11.01.2010 г. по ч. т. д. № 888/2009 г., I Т. О. на ВКС. Тоест, за да бъде допуснато обезпечението е необходимо да бъде посочена банката и/или върху кое имущество се иска допускане на обезпечителната мярка запор.

2

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането, инкорпорирано в молба с вх. №

13182/11.06.2021 г., подадена от ЛЮБ. АС. П., с ЕГН ********** за допускане на обезпечение на предявените искове срещу „Ч.М.“АД, с ЕИК ................, М. В. М., с ЕГН ********** и К.В.Т., с ЕГН ............ искове с правно основание чл.226,ал.1 КТ, чл.45 ЗЗД и чл.82 ЗЗД чрез запор на вземанията по банкови сметки в търговски банки на ответниците.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Софийски градски съд с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на ищеца!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3