Решение № 5568 от 21.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5568 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20261100508546 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението А. С. Д., ЕГН **********, срещу разпореждане от 19.05.2026 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20148410401784, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че делото било образувано през 2014 г. от взискател „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, като през 2020 г. като взискател, в резултат на частно правоприемство било конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, което било заличен търговец, съответно по делото нямало легитимен взискател. За периода 15.04.2024 г.

– 15.05.2026 г. не били извършвани никакви изпълнителни действия и съобразно чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК производството подлежало на перемиране.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 е депозирало отговор на жалбата, в който я счита за неоснователна –изпълнителни действия били извършвани регулярно и между тях няма период по-продължителен от 2 години, през който взискателят да е бездействал.

В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. е изложил мотиви, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като в производството регулярно били извършвани множество изпълнителни действия, които препятствали перемцията.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват 1 процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е изрично предвидено, като длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с искане за прекратяване на производството, поради настъпила перемция на изпълнението и актът на ЧСИ Н.М. за отказ – разпореждане от 19.05.2026 г., е годен предмет на обжалване, съответно жалбата срещу него е депозирана м срок, но разгледана по същество жалбата на длъжника е неоснователна.

В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (т. 8). Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на производството настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител има само декларативно действие.

Действително, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ г. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т. н..

Постановката на тълкувателното решение в т. 10 обаче касае прекъсването на погасителната давност спрямо материалното право на вземане и именно в тази връзка разглежда само същинските изпълнителни действия като прекъсващи тази давност. Това разбиране не може автоматично да бъде приложено по отношение на перемпцията на изпълнението, настъпваща като резултат от бездействието на взискателя. Разпоредбата на 2 чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда прекратяване на производството само в хипотезата, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Следователно, перемпцията се основава на бездействието на взискателя да иска извършването на такива действия, а не на факта дали такива реално са извършени от съдебния изпълнител или не. Взискателят не може да понесе санкцията на прекратяване на производството при обективирани искания за предприемане на изпълнителни действия, а такива искания са налице.

С постановление от 12.06.2023 г. като взискател в производството по изп. д. № 20148410401784, е конституиран частен правоприемник на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375. Последното дружество действително е заличен търговец, но в резултат на преобразуване, тъй като е променена правната форма на сдружаване – от еднолично дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, което е поело всички права и задължения на взискателя, поради което доводите, че в производството не е налице легитимен взискател, са неоснователни. Взискател е „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, което е действащ търговец, с пълна право- и дееспособност.

След конституирането на новия взискател, същият е депозирал последователни молби за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника А. С. Д., ЕГН **********: молба, вх. № 033244/04.07.2023 г. с искане за налагане на запор върху платежни сметки в конкретна банка, молба, вх. № 050129/02.09.2024 г. за установяване на активни платежни сметки и налагане на запори, молба, вх. № 024593/14.05.2025 г. за налагане на запор върху сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, молба, вх. № 02599/27.04.2026 г. за установяване регистрирани трудови договори и налагане на запори върху получаваното възнаграждение.

Следователно в рамките на производството не е налице период от две години, през който взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, да е бездействал. Напротив – същият е предприемал регулярно активност, изисквайки извършването на изпълнителни действия и е внасял съответните такси за това, поради което не може да бъде санкциониран с перемпция.

При извод да не е перемирано изпълнението поради бездействие на взискателя, жалбата е неоснователна и се налага да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението А. С. Д., ЕГН **********, срещу разпореждане от 19.05.2026 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20148410401784, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4