Определение № 197 от 24.10.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 170/2025
- Вид
- Определение № 197
- Подписан
- 24.10.2025
- В сила
- 24.10.2025
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 43 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 53 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197 гр. Бургас, 24.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20252001000170 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод частната жалба на „Секл Груп“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Перущица“ № 61, ет. 4, ап. 10, представлявано от управителя М. Андр. С., чрез адв. Й. В. - САК, с адрес за връчване: град София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 76а, ет. партер, срещу определение № 777/04.09.2025 година, постановено по търг. дело № 375/2024 година по описа на Окръжен съд Бургас.
Въвеждат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че като е отхвърлил искането на страната за издаване на удостоверение по чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 година, съдът я е лишил от възможността да получи информация за адреса на ответника от трето, неучастващо по делото лице по реда на чл. 192 от ГПК.
Навеждат се аргументи, че според чл. 2, б „а“ от посочения Регламент, понятието „съдебно решение“ включва освен крайния акт в съдебното производство и други влезли в сила актове на компетентния съд в рамките на гражданското производство. Аргументира се, че доколкото за изпълнение на указанията в определението по чл. 192 от ГПК, с изключение на имената, не са необходими данни за ответника, изводите на Окръжен съд - Бургас досежно невъзможността за попълване на формуляра по Приложение I от Регламента, са неправилни. Поддържа се, че липсата на съдействие от страна на третото лице не е основание за прекратяване на производството.
1
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Окръжен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него със задължителни указания за издаване на удостоверение по чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 година посредством формуляра, установен в Приложение I към Регламента, както и за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите в исковата молба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията по чл. 275 от ГПК, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството по търг. дело № 375/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано по повод иска на „Секл Груп“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв. Й. В. - САК, срещу Кс. Пр., гражданин на Украйна, с имейл адрес: [email protected], с правно основание чл. 59 от ЗЗД и цена на иска 36 859 лева, която сума се търси като обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на задължението.
С разпореждане № 1540/14.11.2024 година съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да посочи адрес на ответника.
С молба вх. № 22056/16.12.2024 година „Секл Груп“ ЕООД е поискало оказване на съдействие от страна на съда, като бъде изискана информация от „Пейпал Европа“ (PayPal (Europe) s.a.r.l. et Cie, S.C.A. относно идентификацията на Кс. Пр. като клиент на посоченото дружество, регистриран с горепосочения електронен адрес, включително три имена, постоянен адрес, адрес на пребиваване, номер на документ за самоличност, номер на платежна сметка, открита и поддържана от „Пейпал Европа“ (PayPal (Europe) s.a.r.l. et Cie, S.C.A, както и данни за платежни и/или банкови сметки от/към които са извършвани преводи от платежната сметка на ответника.
С разпореждане № 1764/18.12.2024 година исковата молба е била оставена повторно без движение с указания ищецът да обоснове правният си интерес от предявяване на иска срещу конкретния ответник и да посочи неговия адрес.
С молба вх.№ 22752/30.12.2024 година ищцовото дружество е аргументирало наличието на неоснователно обогатяване от страна на 2 ответника и е повторило молбата си за оказване на съдействие от страна на съда за идентификация на ответника Кс. Пр. посредством „Пейпал Европа“ (PayPal (Europe) s.a.r.l. et Cie, S.C.A.
С определение № 31/13.01. 2025 година съдът е задължил „PayPal (Europe) S.à r.l. et Cie, S.C.A.”, регистрирано под номер B********, със седалище и адрес на управление в 22-24, Boulevard Royal, L - 2449 Люксембург, лицензирано като кредитна институция с LEI код **********F0LU821 да предостави информация относно три имена, постоянен адрес, адрес на пребиваване, номер на документ за самоличност на регистрирания потребител Кс. Пр. (К. Р.) с регистриран имейл адрес [email protected], както и е постановил на основание чл. 62, ал. 5, т. 3, във връзка с чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции разкриване на банкова тайна, а именно фактите и обстоятелствата, засягащи номер на платежната сметка, открита и поддържана от PayPal (Europe) S.à r.l. et Cie, S.C.A., на ответника Кс. Пр. (К. Р.), а също така и данни дали са извършвани преводи по платежната сметка на ответника от ищеца в твърдения период - от месец март до месец юни 2024 година и в какъв размер.
По искане на ищеца срокът за изправяне на нередовностите на исковата молба е бил удължен още няколко пъти.
По делото е постъпил отговор от третото неучастващо лице, в който същото е заявило, че не е в състояние да изпълни заповедта на съда, тъй като за изпълнението на съдебно решение е необходимо предварително връчване на удостоверение, издадено съгласно чл. 53 във формата, определена в Приложение I от Регламент 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
С молба от 05.08.2025 година ищецът е оправил искане, с оглед съображенията на „PayPal (Europe) S.à r.l. et Cie, S.C.A. за издаване от Окръжен съд - Бургас на удостоверение, на основание чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012, посредством формуляра, установен в Приложение I от Регламента, адресирано до „PayPal (Europe) S.à r.l. et Cie, S.C.A.”, което да бъде връчено на третото лице, чрез съдебен изпълнител Кр. К..
С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд - Бургас е оставил искането без уважение като неоснователно. В мотивите си съдът е посочил, че в случая не се касае за съдебно решение по смисъла на 3 регламента, а освен това във формуляра следва да се посочат данни за идентификацията на ответника, с каквито съдът не разполага. Окръжният съд е формирал и изводи за наличието на основания за прекратяване на производството по делото, тъй като исковата молба не отговаря на изискванията на закона и въпреки съдействието на съда не са отстранени пропуските, препятстващи надлежното конституиране на пасивно легитимирана страна в процеса. С тези мотиви производството по делото е било прекратено.
При съобразяване на горното, съдът намира, че в частта, в която производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на ищеца частен жалбоподател обратно атакуваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено по следните доводи и съображения:
Задължение на ищеца, съгласно чл. 127, ал. 1, т.1 от ГПК е да посочи в исковата си молба името и адреса на ответника. От своя страна съдът е длъжен да окаже съдействие при изпълнение на това изискване. Това задължение на съда не е изрично формулирано в закона, но то произтича от прилагането по аналогия на чл. 10 от ГПК в случаите, когато съдействието се изразява в издирване на данни за адресите на страните и свидетелите, при издаване данъчни оценки, удостоверения за наследници и други /така и в определение № определение № 16 от 11.01.2013 година на ВКС по частно гражд. дело № 665/2012 година, I г. о./. Когато при завеждане на делото ищецът не разполага с данни за адреса на ответника, както е и в настоящия случай, съдът е длъжен са окаже съдействие за получаване на необходимата информация, след като тя не може да бъде събрана по друг начин. Без такова съдействие той няма основание да върне исковата молба като нередовна.
Бургаският окръжен съд в изпълнение на това свое задължение е предприел необходимите процесуални действия, като в тази насока и във връзка с нарочна молба на ищеца с посоченото по-горе определение № 31 от 13.01.2025 година е поискал необходимата за установяване на трите имана и адреса на посочения в исковата молба ответник. Същият, обаче с така разглеждания съдебен акт, наред с горното, е постановил на основание чл. 62 ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗКИ и разкриване на банковата тайна и поспециално фактите и обстоятелствата, засягащи номер на банковата сметка, открита и поддържана от кредитната институция на ответника Кс. Пр., както и 4 данни за това дали са извършвани преводи по платежната сметка на ответника от ищеца в твърдения период и в какъв размер. С издаване на определението с тези два диспозитива съдът на практика е допуснал смесване на процесуалните действия, свързани с изправяне нередовностите на исковата молба и тези, насочени към събиране на доказателства във вече редовно образуван исков процес. По-специално със задължението на кредитната институция да представи исканата информация, необходима за идентифициране на ответната страна съдът е изпълнил задължението си за съдействие, коментирано по-горе. С разкриването на банковата тайна и изискване на данни относно сметка, която се твърди да е притежавана от лице с посочения имейл съдът е отговорил на искания на страната за събиране на доказателства, свързани и насочени към доказване на заявената от нея искова претенция. Това именно обстоятелство е станало причина за отказ от страна на „PayPal (Europe) S.à r.l. et Cie, S.C.A.” да предостави информация относно сметката на лицето, както изрично е посочено в неговото писмо /лист № 179 от кориците на делото/, без да се коментира в същото останалата поискана информация. Затова именно, във връзка с посоченото в съдебния акт за разкриване на банкова тайна и извършване на преводи по определена банкова сметка за съответен период от време, това трето лице се е позовало на Регламент 1215/2012 от 12.12.2012 година и визираното в чл. 43 от него връчване на удостоверение, издадено съгласно чл. 53 във формата, определена с Приложение I на лицето, срещу което се иска изпълнението. Съдът фактически е постановил преждевременно единия от актовете си определението по доказателствените искания на ищеца вместо първо и единствено да съдейства на последния за установяване адреса на ответницата.
Едва след установяването му и последваща приключила двойна размяна на книжа, с определението си по чл. 374 от ГПК, съдът е следвало отговори на исканията на ищеца във връзка с платежната сметка на ответника и извършването на банкови преводи по нея в конкретен период от време. Тук следва да се посочи, че не може да бъде споделено твърдението в частната жалба, че за изготвяне на формуляра по Приложение I са достатъчни само наличните данни за имената на ответника. Изискуемите данни за неговия адрес по т. 3.4 са задължителни, според изричния запис на това място, а не ако е приложимо и ако има. Безспорно е, че едва след снабдяването с тях би било възможно и попълване на удостоверение за съдебно решение по граждански и 5 търговски дела, посочено в писмото на кредитната институция.
При горните данни, вместо след съобразяване на съдържанието на писмото на „PayPal (Europe) S.à r.l. et Cie, S.C.A.” и по-специално, че отказа се базира на липсата на удостоверение, счетено от него за необходимо във връзка с исканата информация за сметка, която от своя страна е свързана и насочена към събирането на доказателства, с които се цели доказване на иска да предприеме действия по изготвяне на нарочен акт за изискване на данни относими единствено към редовността на исковата молба - три имена, постоянен адрес и адрес на пребиване на лицето Кс. Пр., съдът като е счел, че страната не е изпълнила дадените и указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК, е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба обратно. Така, той е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част, като делото бъде върнато за извършване на следващите се процесуални действия по оказване на съдействие на ищеца за установяване на необходимата информация за идентифициране на ответника, срещу когото е предявен иска. Същите включват, както вече бе посочено по-горе, оформяне на самостоятелен съдебен акт, съдържащ искане за предоставяне единствено на коментираните по-горе данни /три имена, постоянен адрес и адрес на пребиване на лицето Кс. Пр./ и съответно връчването му по предприетия от първоинстанционния съд начин на кредитната институция.