Акт от 02.07.2018, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 296/2018
- Подписан
- 02.07.2018
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.183, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.49 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.50 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 355/02.07.2018 г. гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 296 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №133 от 18.04.2018 г. по АНД № 410 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-003854 от 10.10.2017год. на Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана. С наказателното постановление на И.Д.
***, са наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател, представляван от адвокат И.Х.
*** редовно призовани, не се явяват, в жалбата навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В писмено становище поддържа жалбата, като моли да бъде отменено въззивното решение и издаденото наказателното постановление.
Ответника по касационната жалба Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана, редовно призован, представлява се от главен юрисконсулт К*** Д*** , която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от фактическа страна, че на 04.09.2017 г. около 01,20часа в с.С*** буче, обл.Монтана на ул.”Г*** Д*** ”, административно наказаното лице е управлявал влекач „Д*** ” ФТ ХФ 105 с рег.№ С*** и прикачено към него полуремарке „К*** ” с рег. № С 2365ЕС, като при наличие на въведена с пътен знак В-18 забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, същия продължава движението си след знака, с което е извършил нарушение на чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП .
От правна страна съдът е приел, че при провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по съответния процесуален ред гласни доказателства и е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Настоящият състав на съда не споделя доводите изложени в касационната жалба, тъй като от представените писмени доказателства подробно обсъдени от въззивния съд безспорно се установява наличието на въведена временна организация на движението на основание чл.84, ал.2 от Наредба №3/16.08.2010год., въз основа на приложените протоколи, забраняваща движение на МПС – та над 12 тона, както и наличието на поставен за това пътен знак „В-18”, видно от приложените по делото протоколи.
Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение – преминаване след знак В-18, като видно от приложените заповеди на директор ОПУ Монтана е въведена временна организация и безопасност на движението, като в тази връзка са и изготвените протоколи, т.е. както от обективна, така и от субективна страна административно наказаното лице е нарушило забраната предвидена в чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания. Още повече, че наведените с касационната жалба твърдения, които се споделят от настоящият съдебен състав подробно са обсъдени от въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 и ал.2 от Наредба №18/23.07.2001год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, кореспондираща с разпоредбите на чл.49 и чл.50 от ППЗДвП.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид разпоредбата на чл.183, ал.7 от ЗДвП, в която точно е фиксиран размера на същото и административно наказващият орган не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №133 от 18.04.2018 г. по АНД № 410 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-003854 от 10.10.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: