Разпореждане № 27941 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27941 гр. София, 01.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно гражданско дело № 20221110168206 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „К.“ ЕООД.

Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично неоснователно по следните съображения:

С разпореждане на съда от 05.01.2023г. са дадени указания до заявителя, съгласно които следва да отстрани констатираните нередовности в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение. Съобщението е получено редовно от заявителя на 25.01.2023г., който не е изпълнил дадените от съда указания. И към настоящия момент не става ясно основанието, въз основа на което счита, че му се дължи заявената неустойка, респ. не са наведени никакви фактически твърдения за осъществяване на предвидените в него основания и как е формиран размера на вземането. В тази връзка в заявлението единствено се съдържа позоваване на чл. 26, ал. 2 от договора, но посочената клауза не съдържа фактически състав на неустойка.

При това положение в частта за неустойката, заявлението подлежи на отхвърляне.

Единствено за пълнота следва да се посочи, че в случай, че претенцията за неустойка е поради неизпълнено задължение на длъжника за предоставяне на обезпечение, заявлението отново подлежи на отхвърляне, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като противоречи на добрите нрави.

Неоснователна е и претенцията за сумата от 105 лв., представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. От самите твърдения на ищеца следва, че в съдържанието на въпросната клауза е предвидено, че размерът на такса разходи зависи изцяло от волята на заемодателя, респ. същата се дължи дори и заемодателят да не е извършвал никакви разходи. Ето защо, претендираното вземане не представлява такса, тъй като не се дължи за реално извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вредите от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл.

33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя К.рът има право само на лихва върху неплатената в 1 срок сума за времето на забавата. Доколкото процесната договорна клауза е предназначена да заобиколи императивната забрана, т.е. преследва забранена от закона цел, същата се явява нищожна. Отделно от това, същата противоречи и на добрите нрави, тъй като цели неоснователното обогатяване на заемодателя, който се счита обезщетен с отделно претендираната от него лихва за забава.

По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочените части подлежи на отхвърляне.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с която от заявителят „К.“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 110 лв. – неустойка и 105 лв. - разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Районен съдия:

РАЗПОРЕДИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2