Решение № 8550 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8550 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110145771 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от А. Й. Б. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ************* от 15.07.2024 г., поради противоречието му със закона.

Ищцата А. Й. Б. твърди, че на 15.07.2024 г. е сключила договор за потребителски кредит № ************* по реда на ЗПФУР, съгласно който ответната банка й предоставила заемна сума в размер на 500 лв. срещу насрещното задължението й да я върне при ГПР от 57.29 % и ГЛП от 47.71% на 24 вноски като тя следвало да заплати и сумата от 327.36 лв., представляваща застрахователна премия. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона, тъй като в неговото съдържание не били посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането, както и какъв е общият размер на възнаградителната лихва за срока на договора и нейното съотношение с главницата. На следващо място, счита е налице нищожност на процесния договор, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния размер на годишния процент на разходите, тъй като в него не е била включена застрахователната премия от 327.36 лв., с което се заобикаляло и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР, тъй като представлява общ разход по договора. Твърди, че непосочването на елементите на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по чл.

68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Поддържа нищожност на процесния договор поради лиса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като процесният договор не съдържал начина за изчисляване на ГПР.

Твърди, че договорът е нищожен и поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – не са индивидуализирани главницата, лихвата и застрахователната премия, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, както и поради 1 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – липсвала информация относно правото на потребителя при погасяване да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план. Твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, доколкото в същия не бил включен като разход застрахователната премия. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор ответникът ЮЛ. Пред съда процесуалния представител на страната оспорва на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № ************* от 15.07.2024 г., сключен между ищеца и ответника, съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 500 лв., със срок на връщане от 24 месеца, при лихвен процент по заема 47.71 %, годишен процент на разходите на заема 57.29 %, като общият размер на задължението възлиза на 1299.15 лв.

Съгласно договора е предвидено заплащане и на сумата от 327.36 лв., представляваща застраховка BANK Живот.

По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, както и заявление декларация за установяване на договорни отношения.

По делото е представен застрахователна програма „Защита н кредита“ със срок на действие 24 месеца, както и застрахователната премия е 327.36 лв.

Представени са и Общи условия.

Представена е още декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователната програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителските кредити, предоставени от ЮЛ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.

Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № ************* от 15.07.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и 2 търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е несъмнено установено, че на 15.07.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 500 лв. със срок на връщане от 24 месеца, при лихвен процент по заема 47.71 %, годишен процент на разходите на заема 57.29 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Настоящият състав намира, че предвидената застрахователната премия, включена в общия размер на задължението като главница съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 3 и ал. 2 ЗПК. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че сключената застраховка не се явявала задължително условие за сключване на процесния кредит, доколкото договорът за потребителски кредит в случая се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за застраховка. Това се потвърждава и обстоятелството, че застрахователната премия е включена в главницата и се заплаща на ответника по делото.

Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от сключване на конкретната застраховка, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на застраховка на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - застраховател, сключването на договора за застраховка в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на застрахователната премия с основното задължение по кредита. Не може да се приеме, че текста в чл. 13 от заявление –декларация за установяване на договорни отношения касае доброволен и информиран избор на потребителя за сключване на застраховка. От начина на уговаряне и приемане на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да сключване на конкретна застраховка. Застрахователната премия обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за преценката за кредитиране. Тъй като сключването на конкретната застраховка с определения предварително застраховател се явява единственото изпълнимо условие, следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за застраховка са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава 4 всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.