Определение № 99 от 31.01.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. гр. Добрич, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500838 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.577 ал.1 от ГПК във връзка с чл.538 ал.1 и ал.2 изр.3 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК.Подадена е частна жалба от Г.

И. К. с ЕГН ********** от гр.Б. срещу постановление рег.№2614/07.11.2023 г. по нотариално дело №339/07.11.2023 г. на нотариуса К. И. с рег.№757 в регистъра на НК с район на действие Районен съд-гр.Б.,в което е обективиран отказ на нотариуса да извърши по молба на частния жалбоподател нотариално удостоверяване по обстоятелствена проверка на придобито от последния право на собственост по силата на придобивна давност върху четири поземлени имота-поземлен имот с идентификатор *** с площ от 729 кв.м,поземлен имот с идентификатор *** с площ от 493 кв.м,поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 603 кв.м и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 721 кв.м-всички по кадастралната карта на гр.Б.,урбанизирана територия,предназначена за ниско застрояване /до 10 м/ с административен адрес гр.Б.,местност „***“.Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на отказа.Жалбоподателят се позовава на процесуални нарушения на нотариуса-протоколите за разпит на свидетелите не били водени и съставени законосъобразно,не обективирали в пълнота и буквално зададените от нотариуса въпроси и отговорите на свидетелите вкл. във връзка с ползвани скици при разпита,налице било селективно отразяване и редактиране на свидетелските показания.Нарушен 1 бил и материалният закон.В производството нотариусът следвало единствено да провери,че имотите не са актувани като общинска и държавна собственост и че молителят е упражнявал върху тях владение по изисквания от закона начин и срок.Последните факти били надлежно установени.Дори от съкратените свидетелски показания се обосновавал категоричен извод,че единственият физически достъп до имотите се контролира от молителя;че единственият достъп до имотите е през имот с идентификатор ***,владян от молителя и семейството му от 1980 г.,съседен на процесните имоти;че през всичките десетилетия и след пълно преграждане от началото на 2 000 г. ПИ с идентификатор *** е плътно ограден откъм пътя,но няма ограда между него и имота на молителя,а останалите три имота са достъпни само по изградено бетонно стълбище с арка,което се ползва само от молителя.Установявало се,че собственият на молителя поземлен имот с идентификатор *** играел ролята на портал към процесните имоти-единствен вход към тях.Събраните свидетелски показания напълно доказвали давностното владение на молителя.След уведомяване от Община-гр.Б. трети лица подали възражения пред нотариуса за техни права върху поземлени имоти с идентификатори *** и *** ведно с приложени към тях нотариални актове,но не ставало ясно как нотариусът констатирал идентичност между горните процесни имоти и описаните в нотариалните актове.Подалите възражения трети лица не били страна в производството.Молбите им за спирането му не били уважени.Същите вече месеци наред след уведомяването им от Общината не предприели никакви действия срещу владението на молителя.Касаело се за изоставени имоти,които нямало пречка да се придобият по давност от молителя.За третите лица съществувал друг ред за защита на правата им-чрез сезиране на компетентния съд с установителен,владелчески,ревандикационен иск срещу молителя.Нотариусът не бил оправомощен да решава спорове за собственост и да се съобразява с претенциите на трети лица,които не са страна в производството.Освен това за другите два поземлени имота с идентификатори *** и *** нямало подадени възражения от трети лица.Настоява се за отмяна на атакувания отказ и за присъждане на сторените от частния жалбоподател в настоящото производство съдебноделоводни разноски.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд 2 установи следното:

Постановлението за отказ е било надлежно връчено на молителя Г. К. на 07.11.2023 г.Едноседмичният преклузивен срок за обжалването му е изтекъл на 14.11.2023 г.Постъпилата при нотариуса частна жалба е с вх.

№42/15.11.2023 г.Частният жалбоподател Г. К. е подал едновременно и частна жалба с идентично съдържание директно в Окръжен съд-гр.Добрич с вх.№7087/13.11.2023 г.,по повод на която първоначално е образувано в.ч.гр.д.

№787/2023 г. на ДОС-прекратено,респ. жалбата изпратена за администриране от нотариуса.Тъй като частната жалба,депозирана в ДОС,е подадена на 13.11.2023 г.,т.е. в рамките на законоустановения едноседмичен срок,изтекъл на 14.11.2023 г.,по смисъла на чл.62 ал.2 изр.2 от ГПК срокът за обжалване се счита за спазен.Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-молител в нотариалното производство и е насочена срещу акт на нотариуса,подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на чл.577 ал.1 от ГПК във връзка с чл.538 ал.1 от ГПК.Предвид горното същата е процесуално допустима.Разгледана по същество,е неоснователна.

Нот.д.№339/07.11.2023 г. на нотариуса К. И. е образувано по повод молба-декларация на Г. И. К. от гр.Б. по чл.587 ал.2 от ГПК за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на право на собственост от молителя по давност върху четири недвижими имота-поземлен имот с идентификатор *** с площ от 729 кв.м,поземлен имот с идентификатор *** с площ от 493 кв.м,поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 603 кв.м и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 721 кв.м-всички по кадастралната карта на гр.Б.,с административен адрес гр.Б.,местност „***“,като е отправено искане за издаване на констативен нотариален акт.

Издаването на нотариални актове по реда на обстоятелствена проверка представлява удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот.При това производство дейността на нотариуса се доближава до тази на съда.Поначало нотариалната дейност е свидетелстваща,а не решаваща.В този случай обаче по изключение нотариусът не документира юридически факти,а се произнася по съществуването на едно право.След събиране на доказателствата той се произнасяне с мотивирано постановление,с което признава или отрича правото на собственост на молителя /в тази насока 3 мотивите към Тълкувателно решение №94/16.12.1987 г. по гр.д.№71/1987 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по тълк.д.

№11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

С обжалваното постановление рег.№2614/07.11.2023 г. нотариусът е установил,че процесните имоти не са актувани като общински или държавни.Съобразил е,че поземлен имот с идентификатор *** е деклариран в Общинска данъчна служба-гр.Б. като собствен на С.К.С. и А.М.А.-С. въз основа на нотариален акт №63/30.06.1986 г. и е зачел възражение на горните две лица,постъпило в кантората му.Съобразил е и възражение на друго лице-М.Г.Б. относно правата на молителя върху поземлен имот с идентификатор ***.Нотариусът е приел,че предвид подадените възражения за горните два имота има спор за собственост между посочените трети лица и молителя,който не може да бъде разрешен в нотариалното производство,а само по съдебен ред.Нотариусът е отказал да установи право на собственост на молителя върху всичките четири имота предвид горните възражения на трети лица относно два от тях и при извод,че събраните свидетелски показания не удостоверяват по безспорен начин молителят да владее точно визираните четири имота.Нотариусът е приел,че свидетелите,които не са съседи на имотите в нарушение на чл.587 ал.2 изр.2 от ГПК,не са успели да индивидуализират имотите и тяхната площ и приблизителни граници,като са посочили,че имотите са оградени само отпред.Не било установено какви конкретни действия бил извършил молителят по завладяването им,имотите били запуснати и обрасли с храсти,липсвали данни молителят да е демонстрирал владение върху имотите така,че същото да стане достояние на третите лица.

Следва да се посочи,че протоколът,съставен от нотариуса,обективиращ показанията на разпитаните при обстоятелствената проверка трима свидетели,е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК.Молителят,който оспорва верността на протокола с доводи за непълно и селективно отразяване на свидетелските показания,носи тежестта да докаже неистинността на оспорения официален документ.Същият се опитва да удостовери неистинност на документа чрез изпратени му по електронен път обяснения на двама от разпитаните свидетели В.Р.Д. и М.Т.Н. /на лист 9 и гърба на лист 13 от настоящото дело на ДОС/.Опровергаване съдържанието на официален документ чрез свидетелски показания е недопустимо /чл.164 4 ал.1 т.2 от ГПК/,поради което дори и повторен разпит на посочените лица в открито съдебно заседание не може да обоснове извод за невярност на протокола въз основа на недопустими свидетелски показания.Съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на протокола за разпит на свидетелите,съставен от нотариуса,който не е орган на държавна власт,но има делегирани от държавата властнически правомощия в рамките на нотариалните охранителни производства.Нотариусът е лице,на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия-чл.2 ал.1 от ЗННД.Той има статута на длъжностно лице с точно определени от закона функции,поради което и съставените от него свидетелстващи документи относно сторени пред него изявления и извършени действия имат характера на официални такива,издадени в рамките на възложените му от държавата удостоверителни функции.Предвид горното съдът е длъжен да зачете изложеното от нотариуса в посочения протокол съдържание на събраните от него свидетелски показания.

В случая се касае за четири поземлени имота с различна площ и конфигурация,от което се обосновава и трудността при свидетелстване имотите да бъдат индивидуализирани по местоположение и граници.Нито един от тримата разпитани от нотариуса свидетели не е успял да индивидуализира точно имотите-не са посочили приблизителна площ и граници.От показанията става ясно,че достъпът до имотите е през един имот /неясно дали само владян или собственост на молителя/,който също не е индивидуализиран от свидетелите по площ,граници,идентификатор;че горният имот е ограден откъм пътя,но процесните имоти не са оградени.Достъпът до процесните имоти бил по стълби с арка в имота на молителя.Освен че с показанията не са индивидуализирани имотите чрез посочените белези,т.е. обектите на претендирано владение не са ясно отграничени,свидетелите заявяват,че същите представляват една голяма джунгла-целите са обрасли в растителност /дървета,храсти/ и са непроходими /така М.Т.Н.,Г. З. Г.ев/,няма видим белег,че някой ги поддържа /В.Р.Д./.Свидетелят Дучев признава,че молителят К. го завел и му посочил кои имоти владее,като свидетелят няма преки възприятия К. да е извършвал години назад и понастоящем някакви действия в имотите,които били обрасли и запуснати.Данни за такива дейности в имотите не са изнесени и от другите двама свидетели Н. и Г.ев.Описаното от свидетелите състояние на процесните 5 имоти по никакъв начин не сочи на осъществени от молителя К. действия по завладяването им,доколкото според изложеното от тях няма никакви белези на човешко присъствие в тези имоти.Молителят не е предприел и ограждане на имотите.Това че неговият имот имал ограда отпред и че достъпът до имотите бил възможен само през неговия имот,не може еднозначно да се тълкува като установено владение върху тях.Не става ясно от свидетелските показания дали достъпът до имотите е нарочно ограничен от молителя като израз на субективното му отношение към имотите като свои и в защита на установено от него владение върху тях или ограничаването на достъпа е по обективни причини-поради особености на местоположението на имотите и релефа на местността.Не е ясно също така,ако има умишлено ограничаване на достъпа до имотите от молителя,дали се касае за съзнателни действия от негова страна на противопоставяне на фактическата му власт върху процесните имоти на други лица или недопускането преминаването на други лица е поради бранене на собствения му имот и осигуряване спокойно ползване на последния.За да се приеме,че е налице владение,е необходимо на първо място да се докаже установена от молителя фактическа власт върху имотите,като при доказана фактическа власт по презумпцията на чл.69 от ЗС би се приело,че е владелец на същите,т.е. че има и субективно отношение към имотите като към свои.В случая свидетелите не депозират показания молителят да е установил реално фактическа власт върху имотите и да е извършил конкретни действия,чрез които да е манифестирал пред широк кръг лица установено явно,трайно,непрекъснато присъствие в тях-напр. да ги е оградил,обработвал,ползвал за конкретни нужди,при което да е ограничавал достъпа на трети лица.Такива действия от страна на молителя К. не са удостоверени от свидетелите,които напротив са заявили,че имотите не са оградени и представляват гора и непроходима джунгла.Посоченото от свидетелите не удостоверява наличие на установена фактическа власт върху имотите от молителя с намерение за своене.Владение от негова страна в продължение на 10 години,осъществявано чрез извършване на фактически действия по завземане на имотите и тяхното стопанисване при недопускане на други лица,не е доказано,поради което изводът на нотариуса за липса на придобито от молителя право на собственост върху имотите по давност е обоснован и законосъобразен.Горните изводи на база свидетелските показания са достатъчни да обосноват законосъобразност на отказа на 6 нотариуса да признае правото на собственост на молителя по давност върху четирите процесни имота.