Протокол № 206 от 18.02.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 206 гр. Сливен, 18.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20212230104837 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Ж. СТ. Ж. , редовно призован чрез пълномощник, се явява лично и с упълномощен процесуален представител по чл. 32 т.1 ГПК - адв.

С.К. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 25.10.2021 г.

Ответникът ИВ. Т. ИВ., редовно призован чрез пълномощник, се явява лично и с упълномощен процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК – адв.

С.С. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 18.02.2022 г.

Свидетелят КР. В. К., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят С. Й. Ж., редовно призован, се явява лично.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата обстановка.

Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите К.К. и С.Ж..

АДВ. К.: Поддържам изцяло исковата молба на основанията и аргументите посочени в нея.

1

АДВ. С.: Оспорвам иска. Поддържам отговора и изложените в него съображения.

Съдът с Определение № 288 от 04.02.2022 г., държано в закрито съдебно заседание е изготвил проекто-доклад на исковата молба и отговора, и е разпределил доказателствената тежест между страните.

Съдът ДАДЕ възможност на страните да изразят становището си по връчения им проекто-доклад и разпределената доказателствена тежест.

АДВ. К.: Нямам възражения по проекто-доклада. Във връзка с дадените указания, водим двама свидетели, които моля да бъдат допуснати до разпит. С тях ще установяваме вредите нанесени на доверителят ми.

АДВ. С.: Нямам възражения по проекто-доклада. Моля да разпитате призованите в днешното с.з. свидетели.

Тъй като не са направени възражения по проекто-доклада, съдът на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за окончателен изготвения проекто-доклад на исковата молба и отговора, инкорпориран в Определение № 288 от 04.02.2022 г., държано в закрито съдебно заседание.

Тъй като допуснатите свидетели са призовани редовно и се явяват в днешното с.з., съдът следва да ги изслуша.

Съдът ги ПОКАНИ в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на тяхната самоличност, както следва:

КР. В. К. – 35 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, неженен, висше образование, без родство със страните по делото;

С. Й. Ж. – 31 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, неженен, висше образование, без родство със страните по делото;

Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 НК. Обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. С.Ж. и ПРИСТЪПИ към разпит на свид. К.К..

РАЗПИТАН КАЗА: Работя в ОД на МВР - Сливен като старши полицай. Не си спомням точно датата и часа, но си спомням инцидента между 2 двете страни, които са в залата. Получихме сигнал за двама водачи на леки автомобили, които се скарали. Мястото беше бул. „Панайот Хитов“, близо до ул. „Пейо Яворов“, те се пресичат. Установихме на място двете лица /свидетелят посочва страните в залата/. Г-н Ж. заяви, че Иван му нанесъл удар в главата. Разговаряхме с Иван и той заяви, че няма такова нещо. Аз бях с колегата Ж.. Познавам Иван. Той е мой трети братовчед. Сигналът го получихме от дежурния. Иван каза, че Живко го преследвал с колата и му свирел с клаксона, за да го принуди да спре. След като спрели, излезли от колите двамата и Живко започнал да обижда Иван. Заплюл го, и тогава Иван просто го изблъскал. Съставихме им протоколи за предупреждение и на двамата да не се саморазправят един с друг. Обяснихме им законовия ред.

Видимо на двамата нищо им нямаше. Бяха развълнувани. На място не сме разпитвали свидетели, но имаше хора събрани. Тези свидетели, които чакат отвън пред залата не са били близо на мястото, и никой не е дошъл да ни каже, че е станал свидетел на случката.

АДВ. К.: Нямам други въпроси към свидетеля.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. С.Ж..

РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм полицейски служител. Не си спомням датата и годината, но помня, че съм ходил на сигнал за тези две лица. Мисля, че беше около 19 часа. Беше на свечеряване. На място, след като пристигнахме, лицата се намираха на кръстовището на бул. „Панайот Хитов“ и ул. „Пейо Яворов“ до детски магазин „Алиса“. Двете страни ни разказаха, че малко преди да спрат на това място автомобилите си, единият е отнел предимството на другия, и по техни думи, мисля че Иван е отнел предимството на Живко по-нагоре по булеварда и Живко го е последвал, като някъде до магазин „Алиса“ го принудил да спре, за да му потърси сметка защо му е отнел предимството. На място други свидетели не дойдоха. Имаше събрани хора на тротоара, които са гледали какво е станало, но никой не дойде при нас да заяви, че е свидетел на случилото се. Докато разговаряхме с двете страни повечето хора се разотидоха. Лицата бяха спокойни. Разяснихме им законовия ред. Съставихме и на двете страни протокол за предупреждение да не се саморазправят. Двамата се подписаха и всеки пое по пътя си. На двамата видимо нищо им нямаше. Не съм забелязал следи от удар. Наблизо се 3 намира също така ресторант „Стария елен“ срещу мястото на инцидента. Тези хора, които са пред залата не си спомням да съм ги виждал на инцидента.

Докато бяхме на място никой не дойде като свидетел на случилото се. Имаше хора, но може би бяха преминаващи.

Разбрах, че Живко е принудил Иван да спре, като не е спазвал дистанция, премигвал му с фаровете, нещо подобно. Не сме писали акт за нарушение по ЗДвП, не сме били свидетели на нарушението, за да напишем такъв акт. Живко отказа да си стиснат ръцете накрая. Живко се оплака, че Иван го ударил. Мисля, че го блъснал с ръце, след като Живко го наплюл в лицето. Това заявиха и двамата.

АДВ. К.: Нямам други въпроси към свидетеля.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетеля.

АДВ. К.: Сега забелязах, че съм допуснал техническа грешка при изписване на датата на инцидента в началото на исковата молба, като е записана датата 22.05.2013 г., а всъщност датата е 20.03.2019 г., както съм посочил и по-нататък в исковата молба.

С оглед заявеното от пълномощника на ищцовата страна за допусната техническа грешка, съдът констатира, че същата грешка е пренесена и в проекто-доклада на съда, съответно приет като окончателен, поради което следва да бъде изменен в тази част.

С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ доклада по делото относно датата на инцидента, като вместо 22.05.2013 г. да се чете 20.03.2019 г.

Съдът намира, че следва да допусне до разпит водените днес двама свидетели на ищцовата страна, на които такава възможност е предоставена.

Съдът ги ПОКАНИ в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на тяхната самоличност, както следва:

В.Н.Д. – 32 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, разведен, средно-специално образование, без родство със страните по делото;

М.Н.Н. – 56 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, женен, средно-специално образование, без родство със страните по делото;

Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която 4 носят по чл. 290 НК. Обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. В.Д. и ПРЕМИНА към разпит на свид. М.Н.

РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Живко, а Иван го познавам от инцидента.

Аз бях на този инцидент. Това мисля, че беше през месец март 18 или 20, преди три години. Аз бях в колата на Живко. Помолих го да дойде с мен да си оставя колата в един гараж, който държа под наем. Оставих колата. Живко ме изчака с неговата кола и аз се качих при него и тръгнахме да се прибираме, защото живеем в един блок. Движехме се по двойната улица, не й знам името.

По средата има остров. Там, където има магазин „Везна“, но ние се движехме не от страната на този магазин, а от другата. Излизахме към бул. „Панайот Хитов“ и искахме да завием надясно в посока заведението „Стария елен“.

Нямаше кола от ляво, но явно Иван беше спрял на другата улица откъм магазин „Везна“. Като тръгна Живко да излиза, тръгна и Иван и го засече, дори извиках на Живко да спре, за да не се ударим. Живко караше след Иван.

Не съм чул да му свири с клаксона. Видях, че Иван спира пред магазин „Алиса“ и Живко спря до него. Живко спря, за да каже на Иван, че така не се шофира. Двамата слязоха от автомобилите си. Тръгнаха един към друг, на около метър и половина разстояние и почнаха да се обясняват. Аз също бях слязъл от колата, но стоях до вратата. Започнаха да се обиждат. Иван каза на Живко: „Ей, мишок, какво искаш“. Живко му отвърна: „Ти си мишка“. После Иван му каза: „Ей цървул, какво мислиш, че като караш БМВ си голяма работа“. Иван каза на Живко: „Аз не съм случаен човек и аз карам кола за 30 000 лева“. Тогава му каза: „Ей, мърша“. Иван наплю Живко и Живко също наплю Иван, и тогава стана боя. Иван удряше Живко. Видях, че Иван удари два пъти в лицето Живко и гушата, и тогава тръгнах да ги разтървам.

Застанах между тях с лице към Иван, за да мога да го избутам. Тогава дойде едно момче и то се намеси. То пък хвана Живко и ги разтървахме. На място дойдоха полицаи, след около 40 минути. Ние ги изчакахме, защото разбрахме, че някой се обадил на полицията. Като дойдоха полицаите ние бяхме там тримата, аз Иван и Живко. Имаше и още едно момче, но не му знам името. Полицаите въобще не излязоха от колата, а им поискаха личните карти и почнаха да пишат нещо. Даже се учудих, че не ги разпитваха. Даже Иван каза на Живко „Пред полицаите ще те бия“. Може да ги познава полицаите, не знам. Чух, че единия полицай бил роднина на Иван. Те там полицаите това 5 не го чуха. След като се разотидоха, аз се качих в колата на Живко и отидохме направо в болницата, Бърза помощ, тъй като ухото на Живко кървеше и не можеше да преглъща от удара в гушата. Тя и устната му беше синя, надута. Кръвното му беше високо, имаше сърцебиене, сложиха му инжекция, стоя два часа докато му премине. Дадоха му някакъв документ, не знам точно какъв беше. След инцидента Живко беше много зле. Почувства се обиден, унизен. Той беше притеснен. Така беше около 10 дена, постоянно мислеше за инцидента.