Решение № 301 от 25.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Стара Загора, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.433, чл.435, ал.1 и ал.2 и чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК.

В законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1 от ГПК по делото е постъпила е 1 бр. Жалба вх.№ 118941/27.10.2025г. от взискателя /юридическото лице - търговския субект/ „Д.Б.“ ЕООД, с.Б., ***, против Постановление за прекратяване на изп.дело и против Разпореждане за предаване на запорираните вещи от техния пазач /трето за изпълнението лице/ на длъжника по висящото изп.д.№ 2190/2025г. по описа на ЧСИ Г.И. - С.З., рег.№ 765 на КЧСИ- С., като счита, че тези атакувани актове на ЧСИ били изцяло незаконосъобразни, немотивирани и неправилни, като излага подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Моли настоящия въззивен съд да ги отмени изцяло, както постанови актове и действия по висящото изп.дело на ЧСИ, които да са изцяло в негова изгода, със законните последици от това. Цитира относима според него задължителна практика на ВКС- С. по аналогични казуси.

В законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1 от ГПК по делото е постъпила 1 бр. Жалба вх.№ 119143/27.10.2025г. от длъжника /юридическото лице - търговския субект/ „А.П.К.“ ЕООД, гр.С. против отказа на ЧСИ Г.И. С.З., рег.№ 765 на КЧСИ- С. по нейното висящо изп.д.№ 2190/2025г. да извърши отмяна по реда на чл.402, ал.3 от ГПК на наложената обезпечителна мярка и възстановяване на фактическата обстановка преди изпълнението й съгласно влязлото в законна сила Определение на ПАС-Пловдив. Счита, че отказите на ЧСИ били напълно немотивирани, незаконосъобразни и 1 неправилни, като излага поредица от фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да ги отмени, като даде задължителни указания на ЧСИ на отмени наложените обезпечения съгласно Определение № 327/09.10.2025г. по в.ч.т.д.№ 528/2025г. по описа на ПАС- Пловдив, със законните последици.

В законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1 от ГПК по делото е постъпила и 1 бр. Жалба вх.№ 119399/28.10.2025г. от същия длъжник /юридическото лице- търговския субект/ „А.П.К.“ ЕООД, гр.С. против постановеното от ЧСИ Г.И. - С.З., рег.№ 765 на КЧСИ - С. по нейното висящо изп.д.№ 2190/2025г. прекратяване на изп.дело. Счита, че постановеното прекратяване на изп.д. от ЧСИ било напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, като излага редица фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да отмени прекратяването на изп.д., като даде задължителни указания на ЧСИ на извърши задължителните за нея изп.действия съобразно Определение № 327/09.10.2025г. по в.ч.т.д.№ 528/2025г. по описа на ПАС- Пловдив, със законните последици.

В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.З, изр.1 от ГПК писмено възражение вх.№ 123811/10.11.2025г. е подал длъжникът „А.К.“ ЕООД, гр.С. против Жалба вх.№ 118941/27.10.2025г. от взискателя „Д.Б.“ ЕООД, с.Б., ***, в които длъжникът възразява, че ЧСИ неправилно е прекратил висящото пред него изп. производство, понеже не бил извършил необходимите изпълнителни действия за отмяна на наложената обезпечителна мярка, като извърши принудителни изпълнителни действия по отнемане и връщане на движими вещи от трето лице- пазач на вещите.

В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.З, изр.1 от ГПК взискателят „Д.Б.“- ЕООД, с.Б., *** не е подал писмени Възражения против която и да е от общо 2 бр. други отделни жалби от длъжника „А.К.“ ЕООД, гр.С..

В писмените си Мотиви изх.№ 158990/13.11.2025г. на осн. чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ Г.И.- гр.С.З., рег.№ 765 на КЧСИ- С. излага подробно своите фактически и правни аргументи против всяко едно от процесните множество отделни оплаквания в отделните 3 бр. жалби от 2 бр. жалбоподатели/взискател и длъжни/. Счита всяка една от общо 3 бр. отделни жалбата против отделни нейни изп.актове и действия по висящото изп.д.№ 2190/2025г. за напълно неоснователни, необосновани и недоказани. Моли те да бъдат изцяло отхвърлени, като се потвърдят напълно атакуваните с тях нейни законосъобразни, обосновани и правилни изп.действия и изп.актове по нейното все още висящо изп.дело, ведно със законните последици от това.

По настоящото новообразувано в.гр.д.№ 771/2025г. по описа на въззивния ОС- Ст.Загора е приложен цялостен заверен препис от висящото изп.дело № 2190/2025г. по описа на ЧСИ Г.И.- С.З., рег.№ 765 на КЧСИ- С..

Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав, след като обсъди направените във всяка едно от общо 3 бр. отделни Жалби фактически и правни оплаквания, като взе предвид Мотивите на ЧСИ, провери 2 законосъобразността на обжалваните изпълнителни действия и актове, и като се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми по казуса, намери за установено следното :

Видно от материалите по представеното в цялост заверено копие от висящото изп.дело, всяка една от общо 3 бр. отделни жалби е подадена в законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, от две активно легитимирани лица /взискател и длъжник/, в изискуемата се законова писмена форма и против подлежащи на институционален контрол актове и действия на ЧСИ по висящото му изп.дело, поради което всяка една от процесните общо 3 бр. отделни жалби се явява процесуално допустима и по нея съдът следва да се произнесе по съществото на оплакванията в нея оплаквания, с които е бил своевременно и надлежно сезиран.

Разгледани по същество всяка една от общо 3 бр. отделни писмени жалби против отделни актове и действия на ЧСИ по нейното все още висящо изп.дело, се установи и доказан по несъмнен и безспорен начин следното :

1.По Жалба вх.№ 118941/27.10.2025г. от взискателя „Д.Б.“ ЕООД действително съгласно от приложения Договор за покупко- продажба на селскостопанска техника от 05.08.2025г. между взискателя „Д.Б.“ ЕООД и длъжника „А.П.К.“ ЕООД, там са изчерпателно изброени движимите вещи, предмет на обезпечителната заповед, издадена по ч.т.д.№ 307/2025г. по описа на ОС- Ст.Загора, ЧСИ няма право да изследва въпросите за собствеността на посоченото в заповедта имущество, както и да преценява правилността на постановения съдебен акт, като единственото задължение на ЧСИ е да изпълни точно заповедта на съда, като извърши съответните действия с цел налагане на допуснатите от ОС- Ст.Загора обезпечителни мерки. В конкретния случай е допуснато обезпечение на бъдещ иск и издадената обезпечителна заповед, като се приложи конкретната обезпечителна мярка „забрана за ползване на конкретно посочени движими вещи и предаване на вещите във владение на определено от съда трето лице- техен пазач. Още повече, че съгласно ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС- С., ЧСИ не извършва проверка за собственост при налагане на обезпечителна мярка „запор на движима вещ“, тъй като такава проверка не може да бъде извършена в обезпечителното производство, понеже собствеността върху движими вещи се доказва със свидетелски показания, а ако са налице писмени доказателства, то те доказват правото на собственост само към един определен минал момент.

Следователно правото на собственост върху движима вещ се доказва с верига от оборими презумпции, поради което при изпълнение върху движима вещ, ЧСИ не събира доказателства за собствеността върху нея, а използва индиции за собствеността, като единство описва, оценява и предава за пазене вещта, само когато я намери в държане на длъжника. Предвид което принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е законова предпоставка за допускане на обезпечение, чрез налагане на възбрана или запор. Поради което конкретното оплакване на взискателя не явява необосновано, немотивирано и 3 незаконосъобразно, и няма никакво правно отношение по съществото на спора и предприетите по изпълнението действия от ЧСИ. Наред с това видно от приложените по изп. дело писмени доказателства, със съобщение изх.№ 140281/13.10.2025г. ЧСИ е уведомила третото лице - пазач „И.“ ООД, че ПАСПловдив е постановил отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещия иск от ОС- Ст.Загора, поради което тя напълно мотивирано и законосъобразно е прекратила производството по висящото й процесно изп.д.№ 20257650402190 и със същото това писмено съобщение е разпоредила на пазача на вещите „И.“ ООД да предаде възложените му за пазене чужди движими вещи, които се съхраняват в стопанската му база в Стопанския двор XVIII - 354 в кв. 60 по ПЗ на с.Б.и., *** на длъжника „А.П.К.“ ЕООД, гр.С., за да се фактическото състояние отпреди изпълнение на впоследствие отменената обезпечителна заповед.

Поради всичко гореизложено жалбата на взискателя „Д.Б.“ ЕООД против постановление за прекратяване и разпореждане на ЧСИ Г.И. по нейното висящо изп.д.№ 20257650402190 се явява напълно неоснователна и недоказана, предвид което тя следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.

2 . По 2 бр. отделни жалби по висящото изп.д.№ 20257650402190- и двете от длъжника „А.П.К.“ ЕООД : а/Относно жалба вх.№ 119143/27.10.2025г. против отказа на ЧСИ за оставяне без уважение молбата на длъжника вх.№ 112668/16.10.2025г. се установява следното :

Съгласно императивната норма на чл.402, ал.3 от ГПК вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки, става въз основа на влязлото в сила Определение на съда, като в изпълнение именно на тази разпоредба ЧСИ е издала Постановление от 13.10.2025г., с което е прекратила изцяло висящото й изп.д.

№ 20257650402190 на осн. чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като при такива случаи органът по изпълнението /в случая ЧСИ/ няма абсолютно никакви законови правомощия да ревизира и преценява правилността на постановения от въззивния съд /ПАС- Пловдив/ съдебен акт, а следва единствено и само да се съобрази с него и съответно да го изпълни. Във връзка именно с това ЧСИ в рамките на своите законови правомощия е изготвил своето Постановление за прекратяване на изп.дело, като същото е било надлежно съобщено на всяка една от страните по изпълнението- на длъжника „А.П.К.“ ЕООД на 13.10.2025г. и съответно на взискателя „Д.Б.“ ЕООД на 13.10.2025г.

Следователно прекратяването на изп. производство на горепосочените фактически и правни основания настъпва по силата на самия закон /екс леге/, а акта на ЧСИ единствено и само констатира настъпилото малко по- рано юридическо цялостно прекратяване, поради пълната отмяна на наложените обезпечителни мерки относно бъдещия иск.

Във връзка със законовата норма на чл.402 от ГПК по това изп.дело е 4 било изготвено и надлежно връчено писмено Съобщение до третото лице /пазач/, назначено от ОС- Ст.Загора на 14.10.2025г., в което се съдържа изричното писмено Разпореждане на ЧСИ и изрично се указва на третото задължено лице/пазача/ да предаде държането на приетите за пазене от него чужди движими вещи на ответника /длъжник/ по изп.дело „А.П.К.“ ЕООД, за да се възстанови фактическото състояние отпреди изпълнението на обезпечителните заповеди с оглед стриктно спазване разпоредбата на чл.402, ал.3 от ГПК. В тази връзка съдът счита, че ЧСИ по закон не може и не следва да извършва принудително съдебно изпълнение без изпълнителен титул срещу трето лице /пазач на чуждите вещи/ в изп.процес при него, тъй като Постановлението му за прекратяване на изп.производство по висящото изп.дело към онзи момент /а и към днешна дата/ още не е влязло в законна сила. В противен случай ЧСИ ще превиши законовите си правомощия, още повече че исканото от длъжника „А.П.К.“ ЕООД изпълнително действие представлява в същността си едно принудително изземване на чуждите движими вещи от третото лице /пазач/, което се явява напълно неоснователно, тъй като неговото извършване би съставлявало сериозно нарушение на обективните предели на изпълнителния титул и на субективните предели от друга страна, тъй като това трето лице - пазач /„И.“ ООД/ не се явява никаква страна в изпълнителния процес. Пазачът на чуждите движими вещи е назначен като такъв от първоинстанционния ОС- Ст.Загора и се явява изрично посочен в актовете на съда. А след отпадане на основанието за пазене /отмяната на допуснатото обезпечение от въззивния ПАС- Пловдив/, третото лице /пазач/ е длъжен единствено и само да върне доброволно движимите вещи, и ако не го направи доброволно- длъжникът има право да потърси правата си по общия исков ред. Следователно отмяната на обезпечителната заповед от ПАС не поражда автоматично някакво свое самостоятелно изпълнително основание, органът по изпълнението /ЧСИ/ няма никаква законова компетентност да извършва обратни изпълнителни действия, тъй като към настоящия момент Постановлението му за прекратяване на изп. производство по делото е също обжалвано по настоящото висящо в.гр.д. и не е влязло в законна сила.