Присъда № 99 от 09.10.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 99/09.10.2026 г. по НОХД № 20252310200393 по описа на Районен съд – Елхово:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура – Ямбол обвинителен акт против подсъдимия А М У /A M W/, роден на 01.01.2004 г. в гр. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК, за това, че на 22.04.2024 г., в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК – пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Р Я от АК - Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли при определянето на наказанието на подзащитния й съдът да отчете наличието на множество смекчаващи вината му обстоятелства. Като такива счита ниската обществена опасност на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добросъвестното му процесуално поведение в хода на ДП, съдействието му за разкриване на обективната истина по делото, младата му възраст, както и мотивите му за извършване на деянието, а именно стремежа му към намиране на по-добър начин на живот.

Счита, че и най-ниското предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко на извършеното деяние, поради което моли за определяне на наказание на подзащитния й при условията на чл.55 от НК - под предвидения в закона минимум, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият в хода на образуваното досъдебно производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А М У /A M W/ е роден на 01.01.2004 г. в гр. Халеб, Сирия, същият е сирийски гражданин.

В края на 2023 г. подсъдимият напуснал Сирия и влязъл в Република Турция. В република Турция взел решение да достигне трета държава на територията на Европа, като премине през Република България, не по установения от закона начин – без разрешение от надлежните властта на Република България.

В изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал с лица, неустановени по делото, които срещу заплащане се ангажирали да организират незаконното му преминаване през държавната ни граница, от Република Турция в Република България, а след това и да го 1 придвижат до република Сърбия.

В изпълнени на договореното на 22.04.2024 г. подсъдимия с помощта на лицата, с които се договарял, преминал през отвор във възпрепятстващото съоръжение на българо турската граница, от Република Турция в Република България, в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, като по този начин влязъл през границата на страната ни от република Турция в република България, без разрешение на надлежните органи на властта. От същото място и по същото време през границата на страната преминали и други 19 лица, чужди граждани, с които подсъдимия се придвижвал.

След преминаването на държавната ни граница подсъдимия, заедно с останалите 19 лица от групата продължил движението си на територията на република България. На 23.04.2024 година, около 16,30 часа подсъдимия пътувал, като пътник в автомобил „Мерцедес“ по път II-79, на територията на община Болярово, с посока на движение гр.Средец – гр.Болярово. В района на кръстовището на път II-79 и разклона за с.

Ст.Караджово, служители на ГПУ – Болярово предприели действия по спиране на автомобила. Водача не спрял на подадения му сигнал. След преследване от полицейски служители, водачът на автомобила спрял на територията на с. Саранско община Странджа, обл.Ямбол. При извършената проверка на превозното средство в него били установени подсъдимия и другите 19 лица от групата, с която подсъдимия се придвижвал, като след това всички били задържани.

При влизането си в република България подсъдимия не е носил документи за самоличност, нито е притежавал документи даващи му право да влезе на територията на република България.

Непосредствено след задържането на подсъдимия и останалите 19 лица, св.Д М А – сътрудник „Охрана“ в

ГПУ – Болярово извършил обход на държавната граница в землището на с. Странджа, община Болярово, при която установил мястото на преминаване на групата, в която бил подсъдимия, а именно района на 165 - та гранична пирамида, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл.Ямбол.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д М А, дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Д М А факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние.

Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият А М У /A M W/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 22.04.2024 г., в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ.

Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република 2

България без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият А М У /A M W/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.

Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.

Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната ни граница.

От показанията на свидетеля Д М А и обясненията на подсъдимия А М У /A M W/, преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно на 22.04.2024 г., в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл.

Ямбол, на българо - турската граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл в Република България. Подсъдимият е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета страна.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, или в държавата от която осъществява фактическото си влизане в страната, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, напротив мотивите и подбудите за влизане на подсъдимия в страната ни са други – установяването му в трета страна, в която да живее и работи.

Поради липсата на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия А М У /A M W/ за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от хиляда до пет 3 хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.

При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 255.65 /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/, превалутирани от 500 лева.