Решение № 2042 от 15.11.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2042

Гр. Пловдив, 15, 11, 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври , две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ

БОТЕВ при секретаря М.Г. и с участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 2597 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Динерас

България“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.Г., против Ревизионен акт № Р-16001617008701-091-001 от 28.05.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 454 от 20.08.2021 г. на директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОСОП“/ - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер на 1 113 238.43 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 441 167.80 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.

Твърди се, че е погрешна преценката на органите на приходната администрация относно реалността на доставките към дружеството-жалбоподател, като се сочи, че тази преценка е неправилна и в противоречие със ЗДДС, правото на ЕС, практиката на СЕС, както и практиката на ВАС, като в този смисъл се излагат подробни доводи по отношение на двамата преки доставчици. Цитирана е нормативна уредба и практика на СЕС и ВАС по редица конкретни дела. Твърди се също така, че актовете, издадени от органите по приходите са бланкетни, в тях липсва обсъждане на доказателствата и писмените обяснения, дадени от различните лица, както и, че извършените действия от проверяващите противоречат на приложимите материални и процесуални закони, като по този начин са лишили „Динерас България“ изцяло от правото му на защита, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.6 от ДОПК. В условията на алтернативност, се иска от съда, след като прецени, че няма достатъчно доказателства, събрани по време на ревизията, да върне преписката на компетентния за това орган за извършване на нова ревизия.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата по доводи, изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по делото.

Директорът на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юриск. К., е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в представената по делото писмена защита, и, като такава, следва да бъде отхвърлена. Иска присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок в частта за непризнат данъчен кредит, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил в тази част. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ, в частта за непризнат данъчен кредит.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че извършените действия от органите по приходите противоречат на приложимите материални процесуални закони, поради което е нарушено изцяло правото на защита на дружеството.

РД и РА са редовно връчени на жалбоподателя. Същият е имал възможност да обжалва РА своевременно, по повод на което е образувано настоящото съдебно производство. Налице е редовно подадена жалба срещу РА в частта по ЗДДС.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617008701-020-001 от 11.12.2017 г. (л.3028, т.10), издадена от М.Й.Л., на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, с която е възложена данъчна ревизия на „Динерас България” ЕООД, с обхват: - данък върху добавената стойност за периода 01.02.2017 г. – 30.11.2017 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 13.12.2017 г. по електронен път. Издадени са заповеди за изменение на ЗВР: № Р-160016170087012-020-002 от 12.02.2018 г. (л.3024, т.10), № Р-16001617008701-020-003 от 29.03.2018 г.

(л.3013, т.10) и № Р-16001617008701-020-004/27.04.2018 г. (л.3009, т.10), с които крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 28.05.2018 г.

Междувременно ревизионното производство е неколкократно спирано и възобновявано поради приключване на други производство ,свързани с доставчици на жалбоподателя, както и във връзка с международен обмен на информация с други държави-членки на ЕС, като със Заповед № Р-16001617008701-143-003/09.03.2021 г., производството е възобновено, считано от 09.03.2021 г. (л.2995, т.10). По административната преписка е приложена и Заповед №

Р-16001617008701-ЗИД-001/29.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП – София, издадена на основание чл.114 ал.4 от ДОПК и въз основа на искане на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001617008701-092-001/19.03.2021 г.

(л.239, т.1), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. 70-00-5301/17.05.2021 г. (л.97, т.1) и въз основа на които, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001617008701-091-001 от 28.05.2021 г. (л.42, т.1).

По жалба на „Динерас България“ ЕООД е издадено Решение № 454 от 20.08.2021 г. (л.28, т.1) от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в частта за непризнат данъчен кредит.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-332/28.02.2017 г. (л.5, т.1), Заповед № РД-09-363/01.03.2018 г. (л.7, т.1), Заповед № РД-09-1215/29.06.2018 г.

(л.9, т.1) и Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.11, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП - Пловдив.

По административната преписка е приложен и оптичен носител с актовете, издадени от цитираните по-горе органи (л.3048, т.10), както и такъв със сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица, извършвали действията (л.27, т.1).

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че в случая са налице съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е нарушено изцяло правото на защита на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се навеждат. Това е така, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и, съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповедта за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извод за спазени принципи за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

В тази насока като неоснователни следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт.

Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство само по себе си не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС.

Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

С оглед горното, неоснователно е алтернативното искане на процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата, при липса на достатъчно доказателства, събрани по време на ревизията, съдът да върне преписката на компетентния за това орган да извърши нова ревизия.

Неоснователно е и възражението в насока бланкетност на РА и липса на анализ на събраните доказателства по време на ревизията. Съгласно чл.120 ал.2 изр. първо от ДОПК, РД е неразделна част от РА, а според трайната съдебна практика мотивите могат да се съдържат и в други документи по преписката, извън процесния акт. Така в РД са изложени подробни аргументи, въз основа на които са формирани крайните изводи на органите на приходната администрация.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Извършената на „Динерас България“ ЕООД ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.02.2017 г. до 30.11.2017 г.

Видно от констативната част на съставения РД № Р-16001617008701-092-001/19.03.2021 г., който по силата на чл.120 ал.2 изр. първо от ДОПК е неразделна част от оспорения РА, органите по приходите са посочили, че през ревизираните данъчни периоди основната дейност на дружеството е търговия с фармацевтични стоки, медицинска техника и апаратура, осъществявана в два наети обекта:

- Хале

– складово помещение за лекарства, находящо се в ***. Обектът е с площ 150 кв.м., нает по договор от 06.06.2011 г., с наемодател „Емджи инвестмънт груп“ ООД, с ЕИК *********. С анекс към договора от 31.07.2013 г. е наето допълнително помещение от 42 кв. м., а с анекс от 15.08.2016 г. срокът на договора за наем е удължен до 16.08.2019 г. Складовото помещение е вписано в Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № IV-Р-Т-397/23.12.2011 г.;

-офис и складово помещение, находящи се в сграда в ***, наети по договор от 01.04.2015 г., с наемодател „Сладкарница Фенси“ ЕООД, с ЕИК *********.

Установено е, че към датата на ревизията „Динерас България“ ЕООД е разполагало с 4 лица по трудово правоотношение, в т. ч. магистър-фармацевт, мениджър логистика, експерт продажби.

Във връзка с дейността си, ревизираното дружество притежава Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти № IV-Р-Т-397/23.12.2011 г. (безсрочно), издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ към Министерство а здравеопазването. За дейността дружеството разполага с 3 бр. товарни автомобили – „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***/собственост към 13.03.2018 г. на АД „Авто мотор корпорация“/; „Дачия Дръстър“ с рег. № ***/собственост към 13.03.2018 г. на ЕООД „Сожелиз – България“ – клон Пловдив/ и „Мазда ДЦ7“ с рег. № ***.

Разпечатката съдържа 44 от 234 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29116f79-16bf-4634-bfeb-1d72c1707776