Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 29.10.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 341/2021
Вид
Решение № 126
Подписан
29.10.2021
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500341 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 7-79/ 16.06.2021 г., постановено по гр.д. № 461/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата Р. Н. ПР., ЕГН **********, от гр.

Килифарево: сумата 43 000 лева обезщетение за неимуществени вреди – пряка последица от ПТП на 15.08.2018 г., причинило й физически и психически травми, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 01.01.2020 г. до окончателното заплащане на главницата; сумата 419,68 лева обезщетение за имуществени вреди – пряка последица от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с 1 чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; ОТХВЪРЛИЛ е исковете за мораторна лихва върху вземанията за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода от 21.11.2019 г. до 31.12.2019 г., като неоснователни в тази им част; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 832,58 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и да заплати по сметка на Великотърновския Окръжен съд сумата 1 736,80 лева държавна такса върху уважения иск, и сумата 200 лева авансирани от съда разноски по събиране на доказателства, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК.

Недоволен от постановеното Решение в неговите осъдителни части, ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат С.М. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност и необоснованост на съдебния акт, в обжалваните части. Навеждат се доводи за нарушения на материалния и на процесуалния закон. твърди се, че съдът неправилно е приложил принципът за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се също така, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, като на практика е постановил решение без мотиви, както и че не са установени безспорно, при условията на пълно и главно доказване, претендираните от ищцата имуществени вреди. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени съдебния акт, в обжалваните части и да отхвърли исковите претенции, ведно със законните последици от това. Претендират се направените разноски по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите в жалбата, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 5582/ 02.07.2020 г., от ищцата Р. Н. ПР., ЕГН **********, от гр.

Килифарево, чрез пълномощника адвокат М.М. от АК – гр. София, срещу ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, със седалище в гр. София. В исковата молба ищцата твърди, че на 15.08.2018 г., около 16,20 часа, в гр. Велико Търново, на ул. „Магистрална“, в района на магазин „Практикер“, при пресичане на пешеходна пътека, е била блъсната от лек автомобил „Рено Клио“, с ДК № ВТ 42****, управляван от водача А. И. Н., от гр. Велико Търново. Към момента на инцидента автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Срещу водача на лекия автомобил е било образувано досъдебно производство /ДП/ № ЗМ722/ 2018 г. по описа на РУ – Велико Търново, приключило с внасяне на обвинителен акт в съда и сключване на Споразумение, одобрено от наказателния съд, с което деликвентът е признал вината си в това, че нарушавайки конкретни разпоредби от ЗДвП, по непредпазливост, е причинил средна телесна повреда на пострадалата ищца, изразяваща се в закрито счупване на малка пищялна кост на лявата подбедрица, довела до трайното затрудняване на левия долен крайник със срок на лечение и възстановяване около шест месеца – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „а“, пр. 2, вр. ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. чл. 3423, ал. 1 от НК. Ищцата твърди, че е подала писмена застрахователна претенция пред застрахователя на 05.11.2019 г., като същият определил сумите 7 000 лева и 294,59 лева, като справедливи размери на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени, съответно имуществени, вреди, които не били изплатени. Вследствие на претърпяното ПТП ищцата получила: закрито счупване на лява малкопищялна кост на подбедрицата; гипсова имобилизация на ляв долен крайник. Телесното увреждане причинило на ищцата трайно затруднение в движението на ляв долен крайник, със срок за лечение, с оглед по-бавното възстановяване, около шест месеца. Ищцата твърди, че по време на лечението получила усложнения, като се установило увреда на нерв на бедрото. След инцидента ищцата не можела да обслужва бита си и била принудена да остава на легло през поголямата част от деня. Поради напредналата й възраст, счупването зараствало много бавно, като до края на живота си нямало да може да използва пълноценно крайника си. Наред с физическите болки и страдания, ищцата 3 изпитвала и психически такива, изразяващи се в страх от излизане навън, сънуване на кошмари и изпадане в паника. Тези неимуществени вреди ищцата оценява в размер на 50 000 лева. Същевременно, във връзка с лечението си ищцата твърди, че е направила разходи в общ размер на 419,68 лева, които представляват причинени й имуществени вреди. Искането спрямо съда е да осъди ответника, да й заплати обезщетение за причинените й имуществени вреди – 419,68 лева и неимуществени вреди – 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.11.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноските по делото.

Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 461/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 23.02.2021 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат М. е заявил, че подържа исковата молба, като е признал изплащане, от страна на ответното застрахователно дружество на ищцата, сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП с дата 15.08.2018 г., във връзка с което исковата претенция е била изменена от 50 000 лева на 43 000 лева. В пледоарията си по същество на делото адвокат М. е поискал от съда да уважи тази искова претенция.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил съществуването на валидно застрахователно правоотношение, както и вината на деликвента, като е възразил, че е изплатил по банковата сметка на пострадалата ищца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, поради което искът над тази сума е неоснователен. Оспорил е изцяло основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди. Посочил е, че най-ранният момент, от който ищцата има право да претендира лихва за забава е 01.01.2020 г. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат М. е поискал от съда да отхвърли исковете.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от приложеното н.о.х.д. № 1637/ 2019 г. по описа на РС – гр.

Велико Търново е, че наказателният съд е одобрил Споразумение, сключено между РП – гр. Велико Търново и подсъдимата А. И. Н., с което същата се е признала за виновна в това, че нарушавайки конкретни разпоредби от ЗДвП, 4 по непредпазливост, е причинила средна телесна повреда на пострадалата ищца, изразяваща се в закрито счупване на малка пищялна кост на лявата подбедрица, довела до трайното затрудняване на левия долен крайник със срок на лечение и възстановяване около шест месеца – престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. последно, буква „а“, пр. 2, вр. ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. чл.

3423, ал. 1 от НК.

С отговора на исковата молба ответникът е представил заверен препис от преводно нареждане, от което се установява, че на 25.06.2020 г. ответното застрахователно дружество е превело по банковата сметка на ищцата сумата 7 000 лева, с основание – образувана щета.

По делото съдът е допуснал извършването на съдебно-медицинска /СМЕ/ експертиза със задачи, формулирани от ищеца в исковата молба и формулирана от съда, с определението по чл. 140 от ГПК, задача: да посочи срока на оздравителния процес и има ли усложнения при възстановяването на пострадалата. В заключението си вещото лице д-р Д. Г. е отговорило на поставените задачи. Вещото лице е заявило в о.с.з., че подържа заключението си като е дало обяснения по него. В същото с.з. процесуалният представител на ищцата е направил искане за отстраняване на вещото лице поради съмнения за липсата на безпристрастност и обективност при изготвяне на заключението, което искане е било отхвърлено.

По делото е разпитан един свидетел.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, и на особената предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция до застрахователя.

Наличието на тези предпоставки е признато от ответника и не е било спорно между страните, като се установява и от събраните доказателства по делото, а имено:

5

Наличието на непозволено увреждане се установява от сключеното Споразумение, одобрено от наказателния съд, което съгласно чл. 300 от ГПК има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение се установява от приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП, а наличието на писмена застрахователна претенция – от представените писмени доказателства на л.л. 96-103 от първоинстанционното дело.

Спорни между страните са въпросите: Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и относно основателността на иска за имуществени вреди.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи, обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.

От заключението на вещото лице по допуснатата от съда СМЕ се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на фибулата /малкия пищял/ на лявата подбедрица /горната една трета, в близост до главата на костта/; ЕМГ данни за леко изразена предкоренчева увреда на Л5 /пети поясен/ нерв вдясно; разкъсно-контузна рана на лявата лакетна става, кръвонасядания с оток на меките тъкани на дясната предмишница, на дясната поясно-кръстна и слабинна области и на лявото бедро, които увреждания се намират в пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП с дата 15.08.2018 г. Тези увреждания са били съпроводени със съпътстващи, с нелек интензитет по сила, болки и страдания в ограничителната функция на левия долен крайник да извършва опорнодвигателна функция за срок около три-четири месеца, и представляват претърпени от ищцата неимуществени вреди, които следва да бъдат 6 обезщетени.