Решение № 12862 от 21.11.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12862

Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20247050702947 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е след като с Решение № 12877/27.11.2024 г., постановено по административно дело № 4838/2024 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 1740/11.12.2023 г., постановено по административно дело № 139/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, а делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав.

Подадена е жалба от М. Д. И. от [населено място] против РА № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 228/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, касаеща установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер от 24 475,92 лв. (главница) и 6870,71 лв. (лихви).

При новото разглеждане на делото жалбоподателката, представлявана от адв. Ж. А. от АК-Варна, поддържа жалбата, като излага подробни доводи защо счита, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен в нарушение на процесуалните правила. Пледира за неговата отмяна в представено писмено становище, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от адв. Ж. А. от АК-Варна, която поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, при наличие на интерес от обжалване, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Ревизионен акт № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022 г., в частта в която е потвърден с Решение № 228/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, касаеща установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер от 24 475,92 лв. (главница) и 6 870,71 лв. (лихви).

Настоящото производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321004215-020-001/26.07.2021 г. (л.7 от адм. преписка), изменена със Заповеди № 03000321004215-020- 002/05.11.2021 г. (л.7-8 от адм. преписка); № Р-03000321004215-020-003/09.12.2021 г. (л.11-12 от адм. преписка), № Р-03000321004215-020-004/23.12.2021 г. (л.14-16 от адм. преписка) и № Р-03000321004215-020-005/29.03.2022 г., издадени от компетентен орган по приходите - началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна. По този начин е възложено извършването на ревизия на И. за установяване задълженията й за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2015 г. до 31.112020 г., и годишен и авансов данък на ЕТ по същия закон за периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000321004215-092-001/19.05.2022 г. (л. 563-596 от адм. преписка). Срещу РД е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022 г., с който на И. са били установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В хода на обжалването по административен ред, органът по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е отменил РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48, ал. 1 и е потвърдил РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес в [населено място]. Установено е, че И. не е регистрирана като ЕТ. За ревизирания период не е подавала декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията с Протокол № 1197038/05.04.2022 г. (л.453 от адм. преписка) и № 1197043/28.04.2022 г. (л.468 от адм. преписка) са присъединени документи от приключили производства спрямо съпруга на И. - Д. И., включително и доклад за извършена оценителна експертиза № 9821-91/26.04.2022 (л.454-456 от адм. преписка).

След анализ на събраните документи, органите по приходите са извършили съпоставка за ревизирания период на притежаваното имущество, направените разходи и получените доходи по години от ревизираното лице и са установили превишение на извършените разходи над получените доходи. Установено е също така, че съпрузите са извършвали покупка и продажба на МПС, които в последствие са продавали на различни лица, като за някой от автомобилите продажната цена е била силно занижена.

Горепосоченото е квалифицирано от ревизиращите органи, като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за физическото лице, а именно: т. 1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 - данни за укрити приходи или доходи.

С Уведомления от 04.04.2022 г. (л.345 от адм. преписка), на основание чл. 124, aл. 1 от ДОПК, лицето е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г., ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. До ревизираното лице е изпратено и Уведомление по чл.17. ал.1, т.2 от ДОПК от 04.04.2022 г. (л.343 от адм. преписка) и ИПДПОЗЛ от 14.12.2021 г. (л.327 от адм. преписка), с което са изискани декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. От ревизираното лице в ТД на НАП-Варна не е представен нито един документ и/или обяснение относно дейността на ЕТ, а в частта за физическо лице са представени писмени обяснения (л.324 от адм. преписка).

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са приели, че покупката и последвалата продажба на МПС – семейна имуществена общност представлява извършване на търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1 т.1 от ТЗ. Въз основа на горната констатация са приели, че И. следва да бъде обложена с данък по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, където е посочено, че ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

В хода на ревизията е установено, че в периода до 01.01.2015 г. семейството е извършило разпоредителни сделки с 20 бр. МПС, които не попадат в ревизирания период. За периода 2016 г. – 2019 г. извършените сделки са 18 на брой. За седем от автомобилите, органите по приходите са приели, че са продадени на цена, значително по-ниска от покупната или застрахователна стойност. Това са: „Фолкваген Битъл“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 9000 лв.; „Порше Бокстер“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 3000 лв.; „Шевролет Камаро“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 1500 лв.; „Фолкваген Шаран“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 3000 лв.; „Субару Аутбек“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 7000 лв.; „Фиат 500“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 2000 лв. и „Додж Челенджер“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 5000 лв.

За определяне на данъчната основа за облагане с дължими данъци по реда на ЗДДФЛ, с Протокол № 1197043/28.04.2022 г. (л.468 от адм. преписка) е приобщен доклад от извършена експертиза, със следната задача: да се определи пазарна цена към датата на продажбата на изброените автомобили.

Експертът, назначен в хода на ревизионното производство, е определил пазарна цена на процесните МПС, както следва:

„Фолксваген Битъл“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 33500 лв.; „Порше Бокстер“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 17700 лв.; „Шевролет Камаро“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 28900 лв.; „Фолксваген Шаран“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 45800 лв.; „Субару Аутбек“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 52300 лв.; „Фиат 500“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 22300 лв. и „Додж Чалънджър“, рег.№ [рег. номер] – продажна цена – 48100 лв.

За останалите МПС, продадени през ревизирания период, органите по приходите са възприели цените, посочени в представените договори за покупко-продажба.

След анализ по реда на ал. 2, чл. 122 от ДОПК на относимите към ревизираното лице обстоятелства по периоди, органите по приходите са определили данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, като разлика между приходи и разходи (отчетна стойност) и платени задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, както следва:

За 2016 г. 26 726,01 лв., формирана от продажбата на „БМВ 535 И“ с рег.№ ******* и „Фолксваген Битъл“, рег. № [рег. номер].

За 2017 г. 27 829,40 лв., формирана от продажбата на „БМВ 335Д“ с рег.№ [рег. номер], „Фолксваген Шаран“, рег. № [рег. номер], „Харлей дейвидсън“ с рег.№ ******, „Шевролет Камаро“, рег. № [рег. номер] и „Порше Бокстер“, рег.№ [рег. номер].

За 2019 г. 60 853,27 лв., формирана от продажбата на „Тойота ФРС“ с рег.№ [рег. номер], „Фиат 500“, рег.№ [рег. номер], „Субару Аутбек“, рег.№ [рег. номер], „БМВ Х5“, рег.№ [рег. номер], „Додж Челенджер“, рег.№ [рег. номер] и „Фиат 500“ рег.№ [рег. номер].

За 2020 г. 14464,16 лв., формирана от продажбата на „Субару Легаци“ с рег.№ [рег. номер], „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер], „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер], „Фиат 500“ с рег.№ [рег. номер] и „Тойота ФЖ Крюйзер“ с рег.№ [рег. номер].

В хода на съдебното производство, съобразно указанията на ВАС, според които при новото разглеждане на делото, съдебният състав следва да възложи нова оценителна експертиза, при която вещото лице изпълни поставената му задача при приложение на нормативно регламентираните методи за определяне на пазарни цени с § 1, т. 10 ДР на ДОПК и съобразно разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, бяха назначени и приобщени съдебно-оценителна и съдебно-счетоводна експертизи.

Задачата на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е поставена от съда в следния смисъл: След запознаване с материалите по делото и извършване на сравнителен анализ, и съобразно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините на прилагане на методите за определяне на пазарните цени, експертът да даде заключение за пазарната цена на процесните 7 на брой автомобила към датата на тяхната продажба, като при изпълнение следва да приложи нормативно регламентираните методи за определяне на пазарни цени с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, при спазване на изискванията и правилата, посочени в чл. 5, чл. 7 и чл. 9 на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени - въз основа на реално сключени сделки, за които да се посочат съответните данни и при възможност приложат договорите за покупко-продажба, с които сделките са изповядани. Също така, в случай че се установят съществени различия между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, при прилагане на съответния метод, на вещото лице е поставена задача да извърши корекции на резултатите от неконтролираната сделка, с цел постигане в достатъчна степен на съпоставимост между сравняваните сделки. В зависимост от приложения метод за оценка, корекциите по чл. 11 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. да бъдат извършени при спазване на разпоредбите на чл. 20, чл. 27 и чл. 33 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Третата поставена от съда задача е в заключението си експертът изрично да посочи: анализираните неконтролирани сделки, методологията използвана за изготвяне на оценката, като в случай че това се окаже невъзможно – да посочи конкретните причини; на какво се дължат разликите в оценките по СОЕ и по експертизата, изготвена в хода на ревизионното производство.