Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3458 от 04.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11227/2023
Вид
Решение № 3458
Подписан
04.06.2025
В сила
04.06.2025
Състав
Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3458 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100511227 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Т.

Д. срещу Решение от 20085398/29.03.2023г., постановено по гр. д. № 12894/2020г. по описа на Софийски районен съд, 148 с-в, в частта му с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателката искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за главница- цена за потребена в периода 01.03.2015г.30.04.2017г. ТЕ в размер на 350,13 лева, обезщетение за забава в размер 4,19 лева за периода 15.09.2017г-28.02.2018г.; цена на услугата „дялово разпределение“ в размер на 27,56 лева за периода 01.03.2015-30.04.2017г..

Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи за наличие на облигационна връзка и за липса на забава, за нарушения според СТЕ на реда за определяне на количеството ТЕ отдадена от сградна инсталация, за прилагане на наредбата 16-334/2007г., която била отменена в съответните части с решения на ВАС, за неправилно прилагане на нормите на института на погасителната давност., за липса на доказателства за метрологична проверка на общия топломер и съответно недоказано количество и на ТЕ..

Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване 1 на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Неоснователни са оплакванията за липса на облигационно отношение.

Последното съгласно тълкувателната практика на ВКС се презюмира за възникнало между собственика на имот в който се ползва ТЕ за битови нужди и топло-преносното предприятие от момента на придобиване правото на собственост. По делото е приет нотариален акт за покупка от ответницата на процесния имот, в който е ползвана ТЕ и следователно е налице облигационно отношение за продажба на ТЕ, доколкото не се твърди, нито доказва друго лице да собственик в процесния период (което е в тежест на ответника) или да има друго лице с ограничено вещно право на ползване.

Неоснователни са оплакванията във връзка с приложението и към казуса на Наредба 16-334/2007г. и отмяната от ВАС на нейни разпоредби по посоченото жалбата дело. Правилно и в съответствие със задължителната тълкувателна практика на ВКС е прието от СРС, че отмяната на части от наредбата вкл. т. 6.1.1. от нея е с действие занапред и тя е приложим към процесния период нормативен акт.

Неоснователни са оплакванията относно приетите писмени доказателства (протоколи за монтаж и демонтаж на общ топломер и свидетелства за премината метрологична проверка). Те не са били оспорвани в ОСЗ на което са приети и оспорвания едва със въззивна жалба са недопустими.

Освен това метрологичните проверки на топломера са били констатирани от вещото лице по представени му документи и за оценка на съответствието .

Представени са и свидетелствата за проверките. Единия протокол за демонтаж на 11.06.2018г. и монтаж на 15.06.2018г. е подписан от ответницата и не е оспорен.

Представено и свидетелство за проверка на топломера от 2018г. със заключение че е годен, а щом е бил годен към деня на проверката значи е бил годен и преди това. Има проверка и от 2014г-предствено е свидетелството за проверка (л.155 от делото на СРС), като тя е със срок до 2016г. Щом към 2014г. и към 2018 г. топломера е бил проверен и е технически изправен се налага извод и че към 2016 г. също е бил изправен.

Неправилно жалбоподателката извежда недължимост на цена на услугата „дялово разпределение“ от отмяната от ВАС на методиката по която се извършва разпределението. Както се посочи по-горе тази отмяна има действие само занапред, но цената на тази услуга е свързана с извършването (дейността от техническа гледна 2 точка) и щом са извършени действията по разпределение на ползваната в сградата ТЕ между всички собственици при спазване на тези правила, то цената се дължи независимо, че способите (формулите по които се извършва) впоследствие са били отменени от съда. Те са били установени с нормативен акт и вън от волята на страните по продажбата на ТЕ.

Неоснователно е и оплакването досежно нарушение на т.6 от методиката към горепосочената наредба. В редакциите си относими към процесния период тя не съдържа забрана делът на енергията отдадена от сградна инсталация да е по-голям от енергията отдадена от отоплителните тела. Такава забрана няма и в закона за енергетиката. Предвижда се в такава хипотеза да се извърши проверка на състоянието на инсталацията, но никъде не се предвижда енергията за сградна инсталация, която надхвърля тази от отоплителните тела да не се заплаща. Тази хипотеза е изяснена с ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Дали има или не нарушение на нормативната уредба е правен въпрос и мнението на вещо лице по него няма стойност. Със задължителна за съда практика на ВКС, както се посочи този въпрос (дължи ли се енергията за сградна инсталация при превишаване на нейния дял над този на енергията отдадена от отоплителни тела) е разрешен.

Неоснователно е оплакването относно погасителната давност. Вземанията за ТЕ възникват помесечно, а съгласно чл. 114 ЗЗД, когато задължението става изискуемо след покана давността тече от възникването му.

В случая ОУ на ищеца от 2014г. (действали до м.08.2016г.) предвиждат вземанията му да се заплаща в 30 дневен срок, който обаче тече от публикацията на месечните сметки в интернет страницата на дружество. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.

Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение, а в този случай давност тече от възникване на вземането, което става в края на всеки месец от съответния период. В случая вземането за м. 03.2015г. възниква на 31.03.2015г. и не е погасено по давност, тъй като от възникването му до датата на заявлението по чл. 410 ГПК не са изминали три години.

По отношение исковете за мораторна лихва няма направени конкретни оплаквания в жалбата и съдът не може да ревизира изводите на първата инстанция.

Предвид изложеното решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивната инстанция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 100,00 лева.

3

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение от 20085398/29.03.2023г., постановено по гр. д. № 12894/2020г. по описа на Софийски районен съд, 148 с-в, в обжалваната му част, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателката искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за главницацена за потребена в периода 01.03.2015г.-30.04.2017г. ТЕ в размер на 350,13 лева, обезщетение за забава в размер 4,19 лева за периода 15.09.2017г-28.02.2018г.; цена на услугата „дялово разпределение“ в размер на 27,56 лева за периода 01.03.201530.04.2017г..

ОСЪЖДА Т. Ц. Д. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4