Решение № 465 от 26.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Несебър, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20242150100258 по описа за 2024 година

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с влязло в сила Решение № 1328 от 28.12.2023г., постановено по въззивно гражданско дело № 1**9/2023г. по описа на Окръжен съд - Бургас, е ОБЕЗСИЛЕНО Решение № 260007/12.04.2023г. по гр.д.№ 525/2020г. по описа на РС-Несебър В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които РС-Несебър: ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.40, ал.1 от ЗС припадащите се идеални части към самостоятелните обекти в съсобствения ПИ с идентификатор 6*****, с административен адрес: с. Р***, ул. „Ч****“ № **, с площ - *** кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: парцели с идентификатори: 61****, 61****, 61*****, 61*****, 61*****, 61*****, 61**** и 61****, както следва: **/**3 % ид.ч. от поземления имот за В. Х. И. - като собственик на ****** етаж от сграда с идентификатор 6*****.1; ***** % ид.ч. за А. А. Т. - като собственик на **** жилищен етаж от сграда с идентификатор 6*****.1 и ***** % ид.ч. за Л. А. Д., като собственик на **** жилищен етаж от сграда с идентификатор 6*****.1. и РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването на дворното място, съставляващо незастроената част от поземлен имот с идентификатор 6***** в с. Равда между В. Х.

И. - от една страна и А. А. Т. и Л. А. Д. - от друга страна, съобразно дадения вариант от вещото лице Т.П. по съдебнотехническата експертиза - Скица на реалното ползване „Приложение 2 към гр.д.№ 525/2020г. - съгласно твърденията на ответниците и съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗС - Вариант 1“, като дяловете за ползване са определени по 1 скицата - точки от 1 до 12, за да се ползват, както следва: В. Х. И. да ползва незастроената площ от 251 кв.м., защрихована със син цвят на скицата, означена като дял I, а А. А. Т. и Л. А. Д. да ползват незастроената площ от 388 кв.м., защрихована с червен цвят на скицата, означена като дял II, съобразно скицата на л. 123 от делото, представляваща неразделна част от съдебното решение.

Наред с горното е ОТМЕНЕНО горепосоченото съдебно решение В ЧАСТТА, имаща характер на определение, с което Е ПРЕКРАТЕНО като недопустимо производството по гр.д. № 525/2020г. по описа на РС-Несебър по иска на В. Х. И. срещу А. А. Т. и Л. А. Д. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са придобили по дарение повече от общо за двете ***,* кв.м. ид.ч., т.к. праводателите им не са притежавали общо над ***,* кв.м. ид.ч. от процесния имот, описан по-горе, както и В ЧАСТТА за присъдените със същото решение деловодни разноски и делото е ВЪРНАТО на Несебърски районен съд - друг състав - за произнасяне по заявената по делото главна претенция (отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК) и в зависимост от резултата за разглеждане на евентуално предявения иск по чл.40, ал.1 от ЗС, а също и за произнасяне по претенцията за разпределяне на незастроената част от процесния поземлен имот на основание чл.32,ал.2 от ЗС, при спазване на дадените в мотивите указания за поправка на исковата молба.

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на В. Х. И., ЕГН **********, с адрес: с. Р***, ул. „Ч****“ № ** против А. А. Т., ЕГН ********** и Л. А. Т., ЕГН **********, двете с адрес: гр. Б***, ул. „В***“ № **, ет. **.

Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор 6***** в с.Р****, с площ *** кв.м. по скица. Сочи, че закупил на *****г. от Д. А. Т.

***/*** ид.ч. кв.м. от дворно място, съставляващо парцел VII-*** в кв.*** по плана на с.Р****, на площ от *** кв.м. Излага, че закупил от двамата съпрузи - Д. и А.Т. ****** етаж от изградената в режим на СИО двуетажна жилищна сграда, разположена в парцел VII-*** на площ от *** кв.м. Сочи, че Д. Т. останала собственик на ***/*** идеални части.

Навежда, че на *****г. бил сключен договор за разпределение на ползването на незастроената част от процесния имот, съгласно който било отредено ищецът да ползва югоизточната и югозападната част на парцела, при граници: улица, парцел VI, парцел V - дял **** от скицата, а дял **** - северозападна и североизточна част на парцела, бил отреден за Т.. Обръща внимание, че извършил преустройство на **** етаж и изградил сграда 2 в скицата на поземления имот в отредената за ползване на Т. част - с тяхно съгласие, а те - сграда 3 в своята част.

Сочи, че на 14.11.2000г. закупил от А.Б.П. ***/**** ид.ч. кв.м. от съседния парцел VII-**** в кв.*** по плана на с.Р****, а Д. Т. закупила от същия собственик в 2 режим на СИО със съпруга си **/**** ид.ч. кв.м. от същия парцел. Излага, че заедно с А.П.а и Д. Т. отправил до Община Н**** искане по чл.93 ППЗТСУ (отм.) за изменение на ЗРП на с.Р****, с което ***кв.м. от югозападната част на парцел VI-**** в кв.*** да бъдат обособени и присъединени, ведно с улица тупик, като парцелът да стане с площ от *** кв.м., а парцел VI-**** в кв.*** да остане с площ от 1** кв.м. Твърди, че площта на тупика била 49 кв.м., а той бил образуван по предшестващи промени на един голям бивш имот, за който отношенията били уредени тогава, като предназначението му е било само и единствено за достъп до парцел VII-360, кв.57.

Навежда, че по силата на протоколно решение № 5/28.03.2001г. на АГКК при Община Н****, със заповед № 125 от 11.06.2001г. на кмета на Община Н**** било одобрено исканото частично изменение на регулационния план. Твърди, че след закупуването на тези части отпаднала необходимостта от съвместно ползване на приобщения тупик. След промяната всеки продължил да ползва отреденото при разпределение на ползване, ищецът ползвал новозакупените 130 ид.ч. кв.м., а тупикът бил ползван само от праводателите му. До тупика и ищеца, и праводателите му си паркирали колите. Сочи, че Т. искали да ползват и 26 ид.ч. кв.м., но до разрешение на този въпрос не се стигнало, а преди една година спрял да паркира там колата си.

Твърди, че направил заснемане и установил, че при първоначалното разпределение му е отредена по-малка площ от дела му в съсобствеността. Констатирал, че построената от него сграда 2 не накърнява дяловете в съсобствеността. От него бил изготвен актуален вариант за разпределение на ползването, който представил на съпрузите, но те не се съгласили и искали да ползват както целия тупик, така и 26 ид.ч. кв.м.

Навежда, че установил, че Д. Т. и съпруга й А.Т. са се снабдили с констативен нотариален акт № ***, т.***, рег.3***, дело № 3*** от ****г. за собственост на 421/766 кв.м. ид.ч., от които ***/*** ид.ч. - индивидуална собственост на Д. А. и **/*** кв.м. СИО от покупка. Заявява, че този нотариален акт е неверен, тъй като Д. Т. била собственик на ***/*** кв.м. идеални части - индивидуална собственост, а двамата съпрузи на **,* кв.м. идеални части, от които 26 кв.м. - от покупката и 24,5 кв.м. половината от тупика. Твърди, че притежава собственост върху парцела, както следва 215 кв. ид.ч. от първата ответницата, 130 кв.м. ид.ч - от съседен парцел и 24,5 кв.м. ид. части - половината от тупика. Оспорва ответниците да са владели негови части. Сочи, че с два нотариални акта - № 1** и № 1** от ****г. Т. дарили на ответниците – Д. Т.

***/*** кв.м. идеални части, а двамата заедно - **/*** кв.м. идеални части. Намира, че с извършеното дарение е прехвърлено повече, отколкото собствениците са притежавали.

Гореизложеното е мотивирало ищеца В. И. да поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците А. Т. и Л. Т. не са собственици на над общо за двете ***,* кв.м ид.ч. до 421 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 6***** по КККР на с.Р****, общ.Н***, с площ от *** кв.м 3 при предявяване на иска, тъй като ищеца притежава останалите 369,5 кв.м. ид.ч от имота. При условията на евентуалност, ищецът предявява иск по чл.40 от ЗС.

Наред с главния иск, моли да бъде извършено разпределение на ползването върху този имот на основание чл.32, ал.2 от ЗС. Претендира присъждане на разноски. С допълнително становище /л.195-200 вкл./ ищецът поддържа петитума на исковата си молба.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците А. А. Т. и Л. А. Т., с който исковете се оспорват, като неоснователни.

Излагат, че дворното място е със статут на обща част по чл.38 от ЗС, а етажната собственост възникнала през 2000г. Не оспорват, че те, заедно с ищеца са съсобственици на това дворно място. Оспорват твърденията на ищеца, че е собственик на по-голям процент от дворното място. Твърдят, че той е придобил **,***% идеални части от дворното място, а всяка от ответниците е собственик на по 30,806 % идеални части. Излагат, че сключените по-късно сделки не променят размера на това съотношение. Сочат, че изменението на дворищната регулация, одобрено със заповед на кмета на Община Н**** няма вещнотранслативен ефект, тъй като регулацията не е приложена. Твърдят, че реалните части от съседния имот са придобити по давност - по реда на чл.200, ал.2 от ЗУТ. С тези доводи се сочи, че не са налице основания за уважаване на иска в размера, посочен в исковата молба. Отправя се искане за разпределение на дворното място, съобразно посочения от тях размер на идеалните части.

С допълнително писмено становище /л.212-214 вкл. по гр.д. № 525/2020г. на РСНесебър/ ответниците оспорват предявения отрицателен установителен иск. Твърди се, че с нотариалния акт от 2000г., е създадена съсосбственост върху имота между ищеца и праводателите на ответниците. В последващи сделки от 2000г., А.П.а била прехвърлила на Д. Т. и В. И. съответни ид.части от собственото си дворно място, представляващо парцел VI-360, кв.57 по плана на с.Р****, който имот бил съседен на процесния. При тези сделки се била създала съсобственост върху парцел VI-360 , но не се прехвърляла собствеността върху реална част от посочения, която по – късно била присъединена към парцел VII-360, защото се прехвърляли само идеални части. С последващото заявление от 21.11.2000г. по реда на чл. 93 от ППЗТСУ / отм./ И., Т. и П. заявили искане за частично изменение на регулационни план за парцели VII-360 и VI360 по плана на с.Р****, като реална част с площ от ***кв.м. от югозападната част на парцел VI-360 била присъединена към парцел VII-360, с което последният станал с площ от *** кв.м. , заедно с частта отредена за улица - тупик . Със Заповед № 125/11.06.2001г. на Кмета на Община Н**** било одобрено исканото частично изменение. Ответниците твърдят, че реалната част с площ от ***кв.м. от югозапдната част на парцел VI-360, която била присъединена към парцел VII-360 било станало по силата на посочената заповед, а не по силата на нотариалните актове. Неправилно 4 ищецът твърдял, че по силата на заповедта били придадени вече закупените и притежавани от И. и Д. Т. ид.части от съседния парецл VI-360, тъй като придаваемите части били винаги реални, а не идеални. Сочи се, че изменението на дворищно регулационния план по взаимно съгласие на страните, представлявало особен ред за изменение на плана, което по същността си било договор за спогодба с вещнопрехвърлително действие. Прави се извод, че независимо, че са били собственици на ид.части от УПИ VI-360, то ищецът и праводателите на ответниците са придобили собственост върху реална част на този парцел, която се придавала към собствения им УПИ VII-360 по силата на изменение регулационен план, одобрен с посочената заповед, а не по силата на нотариалните актове. Заповедта не водела до промяна в притежаваните до момента ид.части от парцела, към който се придава част от друг парцел. По същият начин била придобита и собствеността върху тупика.

Извежда се твърдението, че правата на страните са останали в същото съотношение – Д. Т. била собственик на 61.612 % ид. части, а В. И. - 38.388 % ид.части. Сочи се, че с два нотариални акта от 2007г., Д. Т. дарява на двете ответнички при равни права общо 421/766 ид.ч. от дворното място, което правило 54.96 % ид. части от УПИ VII-360, при което за Д. останали в собственост *,**% идеални части. С оглед на това, ответниците твърдят, че понастоящем правата върху спорния имот са както следва: за В. И. – **/**% идеални части /закръглено от **,***%/; за Д. Т. – *,**% ид.ч.; за Л. и А. А. – **,**% ид.ч. По отношение иска по чл.32, ал.2 от ЗС ответната страна смята, че следва да се отдели в отделно производство, което да бъде спряно до решаване на основания иск за правото на собственост. По същество искът се смята за недопустим, поради липсата на задължителен другар, който следвало да бъде привлечен за участие в процеса. Възразява се срещу правилността на заключението на вещото лице и се поставят допълнителни въпроси. Не се сочат и представят писмени доказателства.