Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4822 от 19.12.2016, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5201/2016
Вид
Решение № 4822
Подписан
19.12.2016
В сила
12.07.2017
Състав
МИРОСЛАВА ИВАНОВА ДАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4822 / 19.12.2016 г.,гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 18.11.2016г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА

ДАНЕВА при секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5201 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца А.П.А. ЕГН **********, с адрес *** срещу ответницата С.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***«***» № 18, ет. 5, ап. 9 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 232, ал.

2, пр. І и ІІ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,че ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно:

- сумата в общ размер от 9625,00 лв. , представляваща сбор от неизплатени наемни вноски по договор за наем от м.09.2012г., подновен с договор за наем от м.08.2013 г, на магазин № 5, в сградата в гр.Варна, ул. „***" №8-8а, I-ви етаж, за периода 15.09.2013г. -31.12.2015г. / по 350,00 лв. месечно/, както и обезщетение за забава на задължението за заплащане на наемните вноски в общ размер от 1260,68 лв., представляващо сбор от законната лихва за всяка закъсняла наемна вноска за периода от падежа на всяка неплатена вноска-първо число на месеца, следващ този , за който се дължи, до 07.03.2016г.,

- сумата в общ размер от 595,30 лв. – представляваща сбор от неизплатените задължения за ползвана и неизплатена електроенергия по фактури, издадени за период от 12.04.2013г.-18.09.2014г., ведно с обезщетение за забава в общ размер от 126,61 лв. , представляващо сбор от законната лихва върху всяка от платените от ищеца суми от датата на плащане на всяка фактура до 07.03.2016 г.

- сумата в общ размер от 23,90 лв.

– представляваща сбор от неизплатените задължения за ползвана и неплатена вода за наетия имот по издадени фактури за период 12.06.2013г. - 14.07.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер от 3,98 лв., за период от последното плащане-18.07 2014г. до 07.03.2016 година.

- Законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда-10.03.2016 година до пълното изплащане на сумите, за които суми е издадена

Заповед № 1264/12.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2684/2016г. по описа на ВРС-VІІ състав.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че през м. септември 2012 г, с ответницата са сключили писмен договор за наем на собственият му магазин №5, в сградата в гр.Варна, ул. „***" №8-8а, I-ви етаж, за срок от една година, считано от 01.10.2012 година, с месечна наемна цена 350.00 лева. Впоследствие, подновили наемното отношение с писмен договор от 25.08.2013г., считано от 01.09.2013 г., с нов срок от една година, при същата наемна цена и условия. Срокът на договора изтекъл на 01.09.2014 г., но ответницата продължила да ползва имота и на основание чл. 236 ЗЗД, наемното отношение станало безсрочно. Поради неизпълнение на задълженията на наемателя по т. 2 и т.4 от раздел III на договора - неплащане на дължимата наемна цена и консумативни разноски за ел енергия и ВИК, след многократни устни и писмени покани, ищецът прекратил договора за наем, считано от 01.01.2016 г., с писмено уведомление, получено от ответницата на 01.12.2015 г. С писмен отговор от 07.12.2015 година, ответницата признала периода на задълженията си за наеми, както и тези за ел енергия и вода, поискала намаляване на наемната цена със задна дата/от м. 01.2015/, както и разсрочване на главниците за неопределен срок. На 28.12.15 г. и 14.01.2015 г., ответницата превела два наема по 350.00 лева, с които ищецът покрил най-старите задължения - за м.07 и 08. 2013г, и на 02.01.2016 година ответницата освободила помещението. След издаване на заповедта от 12.03.2016 и подаване на възражението, че не дължи сумите, ответницата превела още една вноска за наем на 17.03.2016 год. Към момента на подаване на заявлението/10.03.2016г/, оставали неиздължени от ответницата наемни вноски за периода 15.09.2013 - 31. 12.2015 г./по 350.00 лева месечно/ - общо 9625.00 лв., както и неизплатени консумативи за ползвана електроенергия и ВиК услуги.

С оглед на изложеното, се моли да се уважи предявената искова претенция и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. Претендират се и направените в заповедното поизводство разноски в размер на 882,71лв.

Ответната страна С.А.Д. ЕГН **********, с адрес ***«***» № 18, ет. 5, ап. 9 , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и частична основателност на предявената искова претенция. Излага се следното:

- Твърди се ,че основателно се претендира платена електроенергия за периода на ползване на помещението по договор за наем от 25.08.2013 г., чиято продължителност, съгласно чл. 2 от раздел Първи от същия, има срок една година, тоест до 31.08.2014 г. за този период. Претенцията, целяща установяване на задължението е конкретизирана -„задължение за ползване на електроенергия по време на договора".

За този период сумата е 467,79 лв., като сумата се формира от фактура № **********/19.10.2013 г., която обхваща периода от месец септември.2013 г. и приключва с фактура № **********/18.09.2014 г. Не се признава за основателна претенцията за предходните периоди, тъй като те не се обхващат от представеното, като доказателство основание - договор за наем от 25.08.2013 г. По т. 3, ал. 3 и 4 от договора за наем от 25.08.2013 г. има предвиден депозит в размер на един месечен наем, който, съгласно същия член, първа алинея, е в размер на 350 /триста и петдесет/ лева и съгласно ал. 5 на чл. 3 ще бъде възстановен, след освобождаване на апартамента / в чл.

1 от договора е посочен обект магазин № 5, с предназначение за офис, а не апартамент, като такъв договор не е представен от ищеца.

-

Претенцията за 126,61 лв., представляваща обезщетение за забава е неоснователна, на няколко основания: първо - такова обезщетение не е договорено. Съгласно чл. 79, ал.

1 от ЗЗД ако задълженото лице не изпълни точно задължението си, то кредиторът има право да иска изпълнение, ведно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение. В исковата молба не е конкретизирано какъв вид е обезщетението - за забава или за неизпълнение.

В договора за наем, представен от ищеца, също не е обсъден този въпрос. Ако се приеме, че това е обезщетение за забава, то съгласно чл.

84, ал. 2 от ЗЗД е следвало ответницата да бъде поканена от кредитора, за да започне началният момент на забавата. Това той е направил с покана от 01.12.2015 г., от който момент следва да тече периода на забавата. Крайният момент на периода на забавата следва да бъде този, на подадената искова молба - 10.03.2016 г. В исковата молба обезщетението е изчислявано от датата на плащането.

- Ответницата е плащала ползваната от нея електроенергия от личната си банкова сметка. *** са били платени всички задължения и би следвало да се върне депозита, даден по представения договор. Като се направи прихващане се получава, че остава неплатена електроенергия в размер на 117,79 лв., която сума ответницата е платила на 30.04.2016 г. с пощенски запис от 150,00 лв., доказателство, което се представя / ответницата твърди ,че на записа пише наем, но тя го приема за разходи за електроенергия 117,79 лв. и лихва 3,31 лв. или общо 121,10 лв., като остават още 28,90 лв. за претендираните ВиК услуги/. От тази разлика ответницата приспада допълнително платените лихви за периода от 10.03.2016 г. до 30.04.2016 г., която е 1,67 лв. /4,98 -

3,31/ и остава платено в повече 27,23 лв. /28,90 -

1,67/. Лихва върху претендираната, като неплатена електроенергия в размер на депозита от 350 лева, не следва да се начислява, тъй като ищецът е получил депозит до 10.09.2013 г. - 175,00 лв. и при плащане на наема за месец септември.2013 г. още 175.00 лв., тоест преди да възникнат задълженията за ползваната електроенергия. Съгласно чл.

4, ал. 2 от договора за наем от 25.08.2013 г. страните са се договорили, че „настоящият договор се счита за разписка за платен депозит и месечен наем.", което удостоверява плащането на депозита, в общ размер на 350,00 лв. и наема за месец септември.2013 год., в размер на 350,00 лв.

- По отношение на претендираните суми, в размер на 23,90 лв., за ползвани и неизплатени ВиК услуги, се счита претенцията за частично основателна, отново за периода на действие на договора за наем от 25.08.2013 г., тоест само в размер на 16,73 лв., считано от фактура № **********/14.10.2013 г. до фактура № **********/14.07.2014 г. По отношение на лихвата за забава се счита, че лихва за забава се дължи от момента на поканата 01.12.2015 г. и само върху ползваните ВиК услуги за периода на наема. От платените на 30.04.2016 г. 150,00 лева, след приспадане на разходите за електроенергия и лихвите върху тях, обсъдени в предходния абзац, остава разлика 27,23 лв. От тази разлика ответницата приспада 17,20 лв., които представляват разводи за ВиК услуги

16,73 лв. и лихва за забава 0,47 лв. и остават преведени в повече за консумативи 10,03 лв. От тази разлика ответницата приспада допълнително платените лихви за периода от 10.03.2016 г. до 30.04.2016 г. 0,24 лв. /0,71 -0,47/ и остават накрая преведени в повече 9,79 лв., които следва да бъдат приспаднати от задълженията за наемни вноски.

- По отношение на претенцията за неплатени наемни вноски, в размер на 9625,00 лв. и обезщетение за забава, за периода 09.2013 - 12.2015 г., в размер на 1260.80 лв., становището на ответницата е следното:

При внасяне на възражението по реда на чл. 414 от

ГПК, ответницата е представила и още един договор за наем - от 21.09.2012 г., с начален момент 01.10.2012 г. и срок на договора, съгласно чл. 2 от раздел Първи на договора, една година, тоест до 30.09.2013 г.

Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, като в исковата молба същият потвърждава този факт, както и в исканията си, по т. първа и втора моли да бъде приложено ч.гр.д. № 2684/2016 г. по описа на VII-ми състав ВРС, като потвърждава твърдяното от нас обстоятелство за наличие на още един договор - от 2012 г. и прави изявление, че ще се ползва от този договор. С оглед на това ответницата възражение и по този договор, а именно - в частта на платен депозит, в размер на 350,00 лева, по начини и размери, посочени в чл. 3, ал. 4 и 5, от раздел Първи, вр. с чл. 4, ал. 2 от раздел V „Други условия" и че депозитът и наема за месец октомври.2012 г. са платени. В договора за наем от 21.09.2012 г. не е обсъден въпроса какво ще се случи с платения депозит, но в чл. 2 от раздел V, страните са постигнали съгласие за изрично неуредените въпроси да се прилагат нормите на ЗЗД. Съгласно чл. 104, ал.

1, вр. с ал. 2 от ЗЗД, ответницата прави изявление за прихващане, до размера на платения депозит от 350.00 лв. по договора от

2012 г., от претенцията за плащане на наемни вноски. След прихващане остават претендирали 9275,00 лв. /9625,00

- 350,00/. В договора за наем от 25.08.2013 г., в чл. 4, ал. 2 от раздел V, ищецът е направил изявление, че е получил наемната вноска за месец септември 2013 г., тъй като, съгласно чл. 2 от раздел Първи, договорът е започнал своето действие от 01.09.2013 г. В исковата молба се твърди, че за месец септември.2013 г. не са били платени 175,00 лв., което противоречи на изявлението в договора. Върху тази сума е изчислена и лихва за забава, в размер на 43,31 лв. Оспорва се искането за заплащане на сумите от 175,00 лв., месечен наем за м. септември.2013 г. и 43,31 лв. лихви за забава. Остава сума за претендиране 9100,00 лв., в частта на главниците и 1217,49 лв. лихви за забава.

Друго основание, на което се оспорва иска в частта на главницата за неплатени наемни вноски, респективно лихви за забава върху тях, е фактът, че договорът за наем е изтекъл на 31.08.2014г., предвид изричната норма на чл. 2 от раздел Първи „Предмет на договора". Съгласно това съглашение между страните, което, на основание чл.