Решение № 77 от 15.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330200325 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“ ООД, ЕИК 206130757 против Наказателно постановление № 319/30.12.2020, издадено от И.Д. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, с което на „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП ( неправилно приложение на материалния закон и пороци при описание на деянието) и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка със Заповед № 502/03.11.2020г. на Директора на ОДБХ е извършена проверка на 03.11.2020г. в 17 часа на обект: ресторант, находящ се в ********, стопанисван от „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“ ООД от екип от главни инспектори от отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив. По време на проверката е установено, че ресторанта е в работен режим, като не е спазен срока за започване на работа, вписан в Заявление за регистрация с вх. № 3875/30.10.2020г. в ОДБХ- Пловдив.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в АУАН.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, доколкото са последователни и безпротиворечиви, а и изцяло съответстват на събраните по делото писмени доказателства- констативен протокол № 0000350/ 03.11.2020г.

При правилно установена фактическа обстановка, неправилно са приложени материалния и процесуалния закон.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя 2 предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми.

3

От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма.

Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми.

По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени.

Точно такъв е и процесния случай, доколкото по делото се констатират и двата визирани порока.

От текста на АУАН и НП е видно, че словесно на нарушителя е вменено неспазване на срока за започване на работа, вписан в Заявление за регистрация вх. № 3875/20.10.2020г.

Сочената като нарушена норма на чл. 23, ал.1 ЗХ, обаче е неотносима към изложената фактическа обстановка.

Видно от текста на чл. 23, ал.1 ЗХ същата забранява производството, преработка и/или дистрибуция на храни без регистрация на обекта или одобрение по реда на закона. Налага се извод, че основното съставомерно обстоятелство, за да е налице нарушение по този текст е наличието или отсъствието на регистрация на обекта към момента на извършване на проверката, като спазването или не на посочената в заявлението за регистрация дата на започване на дейността няма абсолютно никакво отношение към конкретно сочената като нарушена правна норма.

В тази връзка се явяват изцяло неоснователни доводите на представителя на въззиваемата страна, че регистрацията по смисъла на закона включвала сложен фактически състав, състоящ се от няколко елемента:

4

-акт на съответния оправомощен орган;

-вписване в регистъра на БАБХ;

-извършване на повторна физическа проверка на място от компетентен орган, а именно инспектор от Отдел „контрол на храните“.

Едва след извършената физическа проверка и констатация за пълно съответствие настъпвала „фактическата регистрация“ на обекта.

Всички тези твърдения противоречат на материалния закон. На първо място ЗХ не разграничава понятията „юридическа регистрация“ и „фактическа регистрация“. Уреден е само един вид регистрация, който настъпва при реализиране на фактическия състав посочен в чл. 26, ал.7 от Закона за храните, включващ:

-издаване на заповед за регистрация и

-вписване в регистъра по чл. 24 ЗХ, като действието на регистрацията е безсрочно.

Действително в чл. 26, ал.9 от ЗХ е предвидено, че в 30-дневен, респ.

60-дневен срок в зависимост от вида на обекта се извършва проверка на място за съответствието на обекта с нормативните изисквания. Тази проверка обаче не е елемент от фактическия състав на регистрацията, както неправилно твърди наказващия орган, а представлява дейност последваща регистрацията. Това е кристално видно при съобразяване на предвидените в чл. 26, ал.11 ЗХ неблагоприятни последици, ако се констатира, че обекта не отговаря на нормативните изисквания:

- издаване на предписание и определяне срок за привеждане в съответствие, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от три месеца от датата на връчване на предписанието, или - издаване на заповед за спиране дейността на обекта - при възникнала непосредствена и голяма опасност за здравето на хората или животните.

На следващо място е наложително да се отбележи, че сочената като нарушена норма на чл. 23, ал.1 ЗХ:

-освен, че не кореспондира на изложените в АУАН и НП обстоятелства -не съответства и на приложените по делото доказателства.

Това е така, доколкото от представеното към жалбата писмено доказателство, а и от извършена служебна справка в общодостъпния електронен регистър на БАБХ на посочения в жалбата адрес се установява, че 5 за процесния обект е издадено удостоверение за регистрация № 24189/02.11.2020г., като обекта е получил регистрационен номер 162601051.

В АУАН и НП като дата на извършване на нарушението се сочи датата на проверката- 03.11.2020г., тоест към тази дата обекта вече е бил регистриран на 02.11.2020г. и не може да се говори за нарушение по чл. 23, ал.1 ЗХ.

На следващо място изцяло неотносима към описаните в АУАН и НП факти е и приложената санкционна норма на чл. 128, ал.1, т.4 ЗХ, по реда на която се санкционира извършването на дейност, която не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ, съответно не е посочена в удостоверението за одобрение на обекта, а не твърдяното в АУАН и НП нарушение- неспазване на датата на започване на работа.

Не на последно място изводът, че деецът следва да се санкционира по реда на чл. 128, ал.1, т.4 ЗХ:

-освен, че не кореспондира на изложените в АУАН и НП обстоятелства -не съответства и на приложените по делото доказателства, доколкото видно от представеното с жалбата извлечение от регистъра на БАБХ обектът е регистриран именно като ресторант, каквато дейност е констатирана с приложения по делото констативен протокол.

Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се к а с а е не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като 6 наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.