Решение № 888 от 23.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 888/23.6.2020г. , гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА при секретаря Красимира

Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 314 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И.Л.И. ЕГН ********** против НП № 19-0442-001025 от 04.09.2019год. на началника на Сектор към ОДМВР Варна, ІV РУ, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2 пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.23, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП, счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли съда да го отмени. В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебното производство въззивникът се представлява от упълномощен защитник, които поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическата обстановка. Във фазата по съществото на делото защитникът на въззивникът пледира за отмяна на НП като навежда доводи, както за недоказаност на адм.наказателното обвинение, така и за допуснати съществени нарушения на процес. правила – липсвало описание на нарушението.

Процес- представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли за потвърждаване на НП, като изразява становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение в частност, че въззивникът е извършил нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДП.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 10.07.2019год. около 16:30ч. св. А. се движел по ГП І-9 гр.Бургас- гр.Варна в посока към гр. Варна, управлявайки л.а. „Мерцедес СЛК“ с ДК№ В 7829СА. Пред него се движел микробус „Фолксваген Калифорния“ с румънска регистрация – RPMW1965, а след него л.а. „Шкода Фабия“ с румънска регистрация CT-62CMФ. Четвърти в колоната в посока гр.Варна се движел въззивникът управлявайки л.а. „Фолксваген голф“ с ДК№ В0381НХ. На км.1525.200, в района около екопарк

“Горица“ микробусът движещ се пред св. А. рязко спрял. На свой св. А. рязко започнал да намалява скоростта си за да спре, но в този момент бил ударен от лекия автомобил с румънска регистрация „Шкода Фабия“ с румънска регистрация CT-62CMФ движещ се зад него. Въззивникът на свой ред ударил отзад движещия се пред него л.а. „Шкода Фабия“ с румънска регистрация.

Произшествието било посетено от полицейски екип на ІV РУП в който участвали свидетелите А. – автоконтрольор и И. полицай ООР. На място полицаите заварили четирите автомобила. Св. А. преценил, че верижното ПТП е причинено от въззивника.. На място били съставени три протокола за ПТП, а срещу въззивника бил съставен АУАН бл. № 3801405/10.07.2019год., в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП, тъй като при управление на МПС, поради неспазване на дистанция блъска рязко спиращия пред него л.а. СТ62СМТ, след което се блъскат и л.а. В7829СА и RPMW1965 – верижно ПТП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в него че има възражения без да конкретизира същите.

На 16.07.2019год. въззивникът подал и писмени възражения срещу акта, в които твърдял, че били допуснати съществени нарушения на процес. правила – АУАН бил съставен само въз основа на фактите посочени от другите участници, не били отразени обстоятелствата при които било възникнало ПТП-то, нарушението било маловажно.

След постъпване на възражението, тричленна комисия извършила проверка по същото и излязла със становище че то е неоснователно.

На 04.09.2019год., въз основа на акта, началника на сектор към ОД МВР Врана, ІV РУ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на

200лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Макар и твърде лаконични обстоятелствените части на акта и НП съдържат обстоятелства и факти описващи в достатъчна степен вмененото на въззивника нарушение от обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушената законова норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснато съществено нарушение на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно (без каквато и да било конкретизация), възражение в тази насока.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че въззивникът е извършил нарушението за което му е било наложено наказание по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП участниците в движението са длъжни да се движат на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин от показанията на св. А. се установява, че въззивникът е бил четвърта кола в колона от автомобили движеща се по главния път гр.Бургас – гр.Варна, в посока гр.Варна, когато няколко автомобила движещи се пред него рязко спират и той се удря в последния, непосредствено движещ се пред него лек автомобил като щети в резултат на този удар са настъпили както по автомобила на въззивника – в предната част така и по предния автомобил (в задната част и в предната такава доколкото този автомобил се ударил в движещия се пред него). И след като това е така то въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДП. Без всякакво значение за съставомерността на нарушението в случая е дали верижното ПТП е в резултат от удара нанесен от въззивника отзад напред в колоната (въззивника удря предния, а той на свой ред се удря в автомобила пред него и т.н.) или пък автомобилите движещия се пред въззивника са спрели рязко поради това, че са се ударили преди той да се вреже в последния от тях. И това така защото и в двата случая въззивника поради това, че не есе движел на достатъчно разстояние се е блъснал в автомобила пред него който рязко е спрял и на собствено основание е предизвикал ПТП с този автомобил – ударил го е отзад като са настъпили щети и по двете МПС-та – в предната част на автомобила на въззивника и в задната част на автомобила отпред – „Шкода Фабия“ с румънска регистрация. В случая факта, че въззивникът е ударил автомобила пред него, както и факта на настъпилите по двата автомобила материални щети безспорно се установява както от показанията на св. А. (абсолютно незаинтересован от изхода на делото, намиращ се на мястото на произшествието към момента на неговото възникване и пряк участник във верижното ПТП), така и от протокол за ПТП рег. № 1324 от 10.07.2019год.

Според настоящия съд, както очевидно и според АНО в случая нормата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение, тъй като извършеното от въззивника нарушение не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите нарушения от същия вид.

Отделен е въпроса, че видно от справката за нарушител въззивникът е системен нарушител на ЗДП, налагани са му множество адм. наказания които очевидно не са постигнали целения поправителен и предупредителен ефект. Нещо повече според настоящия съд неналагането на санкция в случая би култивирало у въззивника чувство за безнаказаност.

АНО орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно отчитайки факта че с поведението си въззивникът е причинил ПТП е приложил санкционната норма на чл.

179, ал.2 , пр.2 от ЗДП като наложил на въззивника съответното адм. наказание глоба определено във фиксирания в закона размер – 200лв. Доколкото наказанието е определено във фиксирания размер съдът не дължи произнасяне досежно неговата законосъобразност. С оглед отправеното в жалбата алтернативно искане за намаляване размера на наказанието обаче намира за нужно да отбележи, че такава законова възможност не е налице. Нещо повече налице е законодателна забрана за налагане на наказание глоба под предвидения в закона размер – чл. 27, ал.5 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският районен съд

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №

19-0442-001025 от 04.09.2019год. на началника на сектор към ОДМВР Варна ІV РУ, с което на И.Л.И. ЕГН **********, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 23, ал.1 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: