Определение № 872 от 18.12.2023, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 872 гр. гр.Велинград, 18.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210101116 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК Образувано е по молба вх. № 6031/13.11.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на Решение № 341/23.10.2023 г. по гр. д. № 1116/2022г. на Районен съд Велинград в частта за разноските, с което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 664,38 лв. на адв.

Д. К.. Твърди се, че при наличие на възражение относно липсата на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съдът следва да изследва дали същите са налице.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Е. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. К. изразява становище за неоснователност на молбата. Излага, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е достатъчно: да е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между страна в процеса и адвокат-пълномощник, в който да е изрично записано, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото, която се намира в затруднено материално положение и да е направено искане за присъждане на такова възнаграждение. Твърди, че съдът няма задължение по закон да проверява дали страната е материално затруднена.

Настоящият състав на Районен съд Велинград, счита молбата за процесуално допустима, подадена в срока за обжалване на Решение № 341/23.10.2023 г. по гр. д. № 1116/2022г. по описа на съда и от лице с правен интерес. От страна на молителя е представен списък по чл. 80 ГПК преди даване ход на устните състезания.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта 1 му за разноските. С допълване на решението се отстранява пропускът на съда да се произнесе по една вече заявена претенция. С изменението се преразглежда въпросът за вече присъдените разноски, когато неправилно са определени съобразно изхода на спора или съдът не се е произнесъл по релевирано възражение за прекомерност на разноските.

С Решение № 341/23.10.2023 г. по гр. д. № 1116/2022г. на Районен съд Велинград, след произнасяне по предмета на спора, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски, съобразно неговия изход. В тежест на ищеца е възложено да заплати на адв. К., адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

В протоколно определение №303 от 01.06.2023 г., съдът е обсъдил, направеното от ищеца в молба вх. № 2785/30.05.2023, възражение за липса на основание за предоставяне на безплатна правна помощ на ответната страна, като същото е прието за неоснователно от настоящата инстанция.

Според чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, са: такава да е оказана някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и адвокат, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ответната 2 страна в исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК, според която същите се понасят от ищеца съразмерно с отхвърлената част от иска. Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ищеца за разноски. Дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се подкрепя с факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв случаи, като на основание чл. 9 ЗЗД във вр. с чл. 20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения.

Страната, която твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието на поддържаното основание.

По въпроса коя от страните в процеса носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост на страната, за която се твърди, че е получила безплатна адвокатска помощ, даваща основание за искането на процесуалния представител на тази страна да иска присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от същия закон съдебната практика приема, че това е страната, която твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице / този смисъл определение № 163/13.06.2016 година по гр. д. № 2266 от 2016г. на ВКС, I г.о./.

В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/ на Е. Г. С. по делото не са представени. Приложението по аналогия чл. 83 ГПК, за да се прецени материалната затрудненост на лицето, е недопустимо, предвид че касае различни хипотези- освобождаване от внасяне на държавна такси и разноски в полза на бюджета на съдебната власт. Поради това в случая следва да се приеме, че изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за заплащане на възнаграждение в полза на адв. К..

По тези съображения, възложените в производството разноски са съобразени с изхода на делото и не е налице основание за изменение на решенето в тази част.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 молба вх. № 6031/13.11.2023 г. за изменение на Решение № 341/23.10.2023 г. по гр. д. № 1116/2022 г. на Районен съд Велинград, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4