Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 27.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 711/2023
Вид
Решение № 179
Подписан
27.11.2023
В сила
27.11.2023
Състав
Александър Любенов Александров, Димитър Борисов Бишуров, Коста Стоянов Стоянов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пазарджик, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. С.ов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235200600711 по описа за 2023 година

С присъда № 5 от 22.05.2022г., постановена по НОХД № 150/21г. на РС – П. е признат подсъдимия М. П. Ф. от гр. П., за виновен в това, че на 13.08.2019 г. , в сградата на РУ – П., се е заканил с престъпление против личността – причиняване на телесна повреда, като изрекъл думите:

„****************“, спрямо длъжностно лице – младши експерт П.В.В. – младши разузнавач в група „К.П.“ към РУ – П. при ОДМВР Пазарджик, при изпълнение на службата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца.

На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното аказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

Възпитателната работа с условно осъдения е възложена на Наблюдателната комисия при Община П..

Осъден е подсъдимият М. П. Ф. да заплати по сметка на Районен съд П., сума в размер на 334,41 лв. (триста тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки), разноски по делото, представляващи разходи за вещо лице.

1

Против така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия М. Ф., подадена чрез неговия защитник. Оплакванията са за необоснованост и допуснато отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че за процесното деяние има приключило административно наказателно производство, поради което районният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК отказал да прекрати настоящето наказателно производство. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания. Твърди, че контролираната инстанция не отговорила на възраженията за наличие на множество противоречия в показанията на полицейските служители, които били очевидци на инкриминираните събития.

Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.

Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна, а обвинението е доказано.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминираната дата свидетелят П.В.В. бил държавен служител и заемал длъжността младши разузнавач в група „К.П.“ в РУ гр.П. при ОД на МВР Пазарджик.

Именно в това му качество бил на работното си място (сградата на РУ гр.П.) на инкриминираната дата.

На 13.08.2019г. в сградата на полицейското управление в гр. П. подс. Ф. бил призован от свидетеля И.Ц., в качеството му на свидетел по досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, с пострадал майката на подсъдимия Ф., а именно П. Ф.а. Подсъдимият се явил и дал подробни показания пред разследващия – свид. Ц..

На същата дата, 13.08.2019г., след провеждане на ежедневно съвещание в РУ – П., свид. Ш., в качеството му на Началник на РУ – П. пожелал да се срещне с подс. М. Ф.. В тази връзка, след като разпитът приключил, свид. Ц. съпроводил подс. Ф. до помещението на дежурната оперативна част на Районното управление, като оставил последния да чака в коридора, пред кабинета на Началника на РУ, в присъствието на свидетеля П.В..

Свидетелят В. попитал подс. Ф. защо си позволява да качва клипове в публичното пространство без негово съгласие. М. Ф. отговорил на свидетеля В., ********************** К.. Казал му: „******************** свид.

П.В..

В кабинета на Началника на РУ били свид. Ш. и свид. Ш., като вратата 2 на кабинета била отворена. В този момент свид. Ш. чул, че в коридора, пред неговия кабинет, започнал разговор на висок тон, поради което същият излязъл за да види какво става. Още преди да излезе разпознал, че единият от гласовете е на подс. Ф., когото познавал преди това и излизайки в коридора, пред кабинета си, установил, че подсъдимият Ф. разговаря с пострадалия В. на висок тон и чул думите на подсъдимия към свид. В.: „**************“.

Свидетелят Ш. попитал подс. Ф. дали има мобилен телефон, тъй като съгласно вътрешна заповед влизането в сградата със записващи устройства било забранено, което било по Правилника за вътрешния ред и пропускателния режим в сградата. Въпросът на Ш. бил провокиран от обстоятелството, че подс. Ф. бил активирал мобилния си телефон във функция „запис“ и го държал пред себе си явно, извършвайки запис на ситуацията. Подсъдимият Ф. отговорил, че има телефон и въпреки, че свидетелят Ш. му разпоредил да изключи мобилния си телефон и да влезе в кабинета му, за да разговарят. Ф. категорично отказал да се подчини на полицейското разпореждане и продължил да снима, като блъснал с ръце свид.

В. и тръгнал да напуска етажа в посока изхода на районното управление.

Свидетелят В. препречил пътя на подс. М. Ф., като започнало боричкане между полицейския служител и Ф., в резултат на което двамата паднали на земята, като Ф. бил от долната страна и си ударил главата в цимента, от което се наранил, над веждата си получил аркада и над веждата му започнало да тече кръв. Намесили се и други полицейски служители, за да може да бъде усмирен подс. Ф. и да му бъдат поставени белезници.

След като подсъдимият бил обездвижен и сложени белезници, същият бил изправен от земята и бил въведен в кабинета на Началника на РУ, където подс. Ф. отново отправил вербални закани, в присъствието на свид. Ш., свид.

И. Ш. с думите: „********************“. Тези закани и заплахи пострадалият П.В. възприел лично и непосредствено отправени към неговата личност в качеството му на полицейски служител.

Агресивното и неуважително поведение на подс. Ф., наложило задържането му за срок от 24 часа, като същевременно му бил съставен акт по ЗМВР затова, че пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си.

При привеждането на подс. Ф. в арестантското помещение на същия бил извършен медицински преглед, който не установил причини, поради които да не може да бъде задържан.

На по-късен етап подс. Ф. се оплакал от силно главоболие, което наложило свид. Р. да извика спешна медицинска помощ и задържаният бил отведен в „У.Х.“ П., където бил хоспитализиран за наблюдение.

Тази фактическа обстановка районният съд приел за установена от показанията на свидетелите К.Ч., М.Т., Л.К., П.В., С. Р., П. Ш., И. Ш., И.Ц. и А.С. и от писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел, че от обективна и субективна страна подс. Ф . е осъществил 3 престъпния състав на чл. 144, ал.2 от НК, като на 13.08.2019г. , в град П., с думи се заканил с престъпление против личността, причиняване на телесна повреда, на П.В.В. от гр. П., в качеството му на длъжностно лице – младши разузнавач в Група „К.П.“ към РУ – П., при ОДМВР – Пазарджик, при изпълнение на службата му, като това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Настоящата съдебна инстанция констатира наличието на допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в рамките на въззивното наказателно производство.

Районният съд в противоречие с нормата на чл. 25, ал. 5 от НПК е постановил акт по същество, вместо да спре наказателното производство при наличието на развила се и приключила административно – наказателна процедура против подсъдимия за същото деяние.

С наказателно постановление № 2019 – 310 – 01 – 12 от 23.08.2019г. на началника на Група „КП“ при РУ гр. П. на подсъдимия е наложено административно наказание глоба от 1000 лв. за нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Като фактическо основание за реализираната административна отговорност са посочени същите действия на подсъдимия Ф. от 13.08.2019г., извършени в сградата на РУ П., които са описани и в обстоятелствената част на обвинителния акт, възоснова на който е образувано първоинстанционното съдебно производство.

С решение № 98 от 17.10.2019г., постановено по АНД № 219/19г. на Панагюрския районен съд, е отменено наказателно постановление № 2019 – 310 – 01 – 12 от 23.08.2019г. на началника на Група „КП“ при РУ гр. П., поради липса на компетентност на длъжностното лице, издало наказателното постановление.

Изводът, който се налага е, че по делото са налични данни, че по отношение на привлеченото към наказателна отговорност лице евентуално е реализирана административна такава за същото деяние. В тази хипотеза, вместо да се произнесе по съществото на делото, районният съд е следвало да провери налице ли е основание за спиране на съдебното производство на основание чл. 25, ал. 1 , т. 5 от НПК, с даване на прокурора на едномесечен срок да представи доказателства за внесено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство. А в случай, че в указания срок не се представят посочените доказателства, наказателното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а във връзка с чл.

25, ал. 4 от НПК.

Като не е изпълнила задължението си да спази горната процедура, контролираната съдебна инстанция е допуснала нарушение на забраната едно и също лице да бъде съдено два пъти за едно и също нещо, закрепена в правилото на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ .

Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, доколкото накърнява правото на подсъдимия на справедлив съдебен процес. Нарушението не е отстранено от първоинстанционния съд и не може да бъде отстранено от въззивната съдебна инстанция.

4

Изрично следва да се отбележи, че възражения в горния смисъл е направено от защитата, но съдът е игнорирал същото. Възражението е направено в хода на съдебните прения. Въпреки това, съдът е следвало да възобнови съдебното следствие, да прецени основателността на същото и да изпълните горната процедура при наличие на законовите предпоставки.

Вместо това районният съд е оставил без каквито и да било последствие процесуалното по естеството си възражение и то без да изложи никакви мотиви.

При новото разглеждане на делото районният съд ще следва да прецени налице ли е хипотезата на принципа „******“, като приложи признаците на теста „******“ в контекста на разпоредбите на чл. 6, параграф 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7. Подробни указания как следва да се извърши това се съдържат в общите разпоредби на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д. № 3/2015г. на ОСНК.

Налице е и друго самостоятелно нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Липсват мотиви в частта по преценка на доказателствата, каквито съдът дължи по силата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Съдът не е изложил убедително аргументирани доводи защо е кредитирал показанията на свидетелите полицейски служители и отказва да даде вяра на противоречащите им обясненията на подсъдимия. Контролираната инстанция се е ограничила в това да посочи, че по основния факт на отправените закани, показанията на полицаите били непротиворечиви. В този подход липсва каквато и да било аналитичност. Налице е едно декларативно изявление на съда, което не е резултат от конкретен анализ на цитираните гласни доказателствени източници.

Касае се за инцидент, развил са в сградата на полицейско управление.

Единствените преки очевидци са единствено полицейски служители, включително началникът на полицейското управление, който е един от основните участници в инкриминираните събития. Тоест налице е принципната възможност полицаите да свидетелстват в унисон с твърденията на своя началник, поради отношението на субординация в което се намират спрямо същия. При тази особеност на казуса районният съд е следвало да се отнесе с още по-голямо внимание към задължението си убедително да мотивира своя акт. Вместо това съдът се е задоволил с горното обобщение.