Решение № 61 от 19.04.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Силистра, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Ст. Х. при участието на секретаря Гл. Н. като разгледа докладваното от М. Ст. Х. Административно наказателно дело № 20233420200094 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят И. С. Х. от с.К., обл.Силистра, ул.“И.“ № 51, ет.1, ап.2, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 22-1099-001427/02.09.2022г., издадено от началник група, сектор ПП при ОД на МВР-Силистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 3000 / три хиляди / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 / дванадесет / месеца за извършено нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – ОДМВР - гр. Силистра, надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител, не депозира писмено становище по делото.

Актосъставител- А. И. п., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Свидетел- Г. Т. К., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят Х., редовно призован, не се явява, изпраща проц.представител- адв.Е.

1

П. при АК-Силистра. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно и излага доводи в тази насока.

След даване ход на делото от страна проц.представител на жалбоподателя беше направени искане да се допуснат до разпит в качеството на свидетели две, водени от тях лица. Съда счете искането за своевременно направено и допустимо, поради което допусна до разпит в качеството на свидетели лицата Н. С. Х. и В. Х. В., които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:

Н а 01.08.2022г. в 13.17ч . св. п. и К.- служители на ПП при ОДМВР-Силистра изпълнявали служебните си задължения в гр.Силистра, по ул.“С. В.“, като вземали отношение по неправилно паркиран автомобил, на спирката срещу Камъшит, малко след светофарите на „КиК“, съставяйки му фиш. Докато изпълнявали служебните си задължения, лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 320“ с рег. № ** преминал през светофарите до „КиК“ и продължил движението си към централната градска част, като преминавайки покрай служебния автомобил се движел нормално. След като преминал служебния автомобил, процесния лек автомобил завъртял рязко на по-широката част на платното, намираща се срещу аптека „Еврика“, поднесъл наляво и надясно, като гумите на автомобила загубили сцепление с асфалта и продължил движението си към светофарите на „КиК“.

След като забелязали тези негови действия, органите на реда веднага потеглили след автомобила и малко преди бензиностанция „ОМВ“ го настигнали и спрели за проверка. При потеглянето си органите на реда помолили възмутените граждани, които станали свидетели на това поведение на водача на процесния лек автомобил да изчакат на место, за да им бъдат снети показания по случая, но след завръщането си там, от тях никой не бил останал на место, изчаквайки пристигането на органите на реда.

След като спрели процесния лек автомобил, органите на реда извършили проверка на документите на водача и установили, че същия се управлявал от жалбоподателя И. Х., като с него в автомобила имало още две лица, на видима възраст по-малки от него. Попитали го защо е направил тази демонстрация, на който въпрос жалбоподателя Х. отговорил, че е изпуснал съединителя на автомобила и затова се е получило по-рязкото потегляне, но и двамата служители на реда видели, че автомобила, управляван от жалбоподателя Х. е с автоматична скоростна кутия и няма съединител, поради което се усъмнили в неговите обяснения.

Предвид установеното и лично видяното от двамата служители на реда действие, извършено от жалбоподателя И. Х., св. п. му съставил АУАН № GA698185/ 01.08.2022г. за извършено нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Съставения акт бил подписан без възражения от жалбоподателя Х. и препис от него му бил връчен.

АНО след като се запознал с преписката е съставил обжалваното от жалбоподателя НП № 22-1099-001427/ 02.09.2022г. за извършено нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като 2 жалбоподателя бил наказан съобразно нормата на чл.175А, ал.1, предл.3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е било връчено редовно на жалбоподателя на 21.02.2023г.

В срока на обжалването, на същата дата 21.02.2023г. жалбоподателя е депозирал процесната жалба срещу издаденото НП, въз основа на която е било образувано и настоящето административнонаказателно производство пред РС- Силистра.

Според показанията на допуснатите до разпит в качеството им на свидетели допълнително искани от страна на проц.представител на жалбоподателя две лица- Н. С. Х. и В. Х. В., по това време те са били на кафенето в близост до мястото, където се случило горното. Видели как жалбоподателя И. Х. идвал от към светофарите на „КиК“ с автомобила си, движейки се с нормална скорост, като достигайки до по-широката част от пътното платно, в близост до аптека „Еврика“ направил обратен завой, и тъй като от към ЦУМ идвала друга кола потеглил малко по-рязко. В следствие на това и тъй като по платното имало прах, автомобила на жалбоподателя Х. поднесъл, но след това изправил автомобила и продължил движението си отново към светофарите на „КиК“. И двамата свидетели били роднини на жалбоподателя Х., като св.Николай Х. му бил първи братовчед, а св.В. Василев бил племенник на жалбоподателя, поради което го разпознали много добре.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимно лице- жалбоподателят И. С. Х..

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

АУАН № GA 698185/ 01.08.2022г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, за това, че на 01.08.2022г. в 13,17ч. в гр.Силистра, на ул.“С. В.“, жалбоподателя И. Х. като водач на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 320“ с рег. № **, при управлението му ненужно и демонстративно извършва поднасяне на автомобила наляво и надясно по пътното платно, губейки сцепление с пътното платно и застрашава живота и здравето на останалите участници в движението.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетелят по акта, които съда кредитира изцяло. Констатациите в АУАН-ът не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока п о чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се 3 ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

Д този извод се достига въпреки показанията на двамата водени от страна на проц.представител на жалбоподателя две лица, тъй като на първо място те не опровергават описаното в акта. Същите заявиха, че са видели как при обратния завой автомобила, управляван от жалбоподателя И. Х. е потеглил рязко, но в следствие на прахта по пътното платно е загубил сцепление с него за малко, като след това е изправил автомобила. Тези твърдения на св.Николай Х. и В. Василев съда счита за недостоверни, тъй като от показанията на двамата служители на реда става ясно, че времето е било ясно и слънчево, деянието е осъществено през светлата част на денонощието- около 13,17ч., т.е. около обяд, пътното платно е било чисто, но предвид времевия интервал е било и доста натоварено както с други автомобили, така и с пешеходци. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че и двамата свидетели са роднини на жалбоподателя Х. и очевидно по някакво стечение на обстоятелствата са се намирали точно там, където се е развило действието. Именно и поради това обстоятелство, съда не кредитира показанията на св.Николай Х. и В. Василев в тази им част като достоверни, и ги изключи от доказателствения материал по делото. Същите страдат от логичност и обоснованост, и нямат взаимовръзка с останалия доказателствен материал по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя п. и свидетеля К., тъй като показанията им са логични и изясняват детайлно възприетата от тях неправомерна маневра от страна на жалбоподателя Х., с която същият е създал опасност за движението на път за обществено ползване. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Х. в нарушение, което не е извършил. По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред съда, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното следствие в производство. Следва да се отбележи, че актът за нарушение е бил съставен в присъствието на жалбоподателя И. Х. и надлежно му е бил връчен, който собственоръчно е вписал, че няма възражения по изложените в него фактически и правни основания.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И. Х. е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП- глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товар. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП , а именно - да използва същите 4 единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.

Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП , наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна практика.

Ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. В наказателното постановление е достатъчно ясно и недвусмислено описано поведението на автомобила на пътя, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат "майсторство" при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, въртенето на гуми, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от свидетелите очевидци – свидетелите п. и К.. Безспорно всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, е известно, че такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на "черната" статистика за жертви в резултат на ПТП/§ 6, т. 30 от ЗДвП/. Действията на жалбоподателя Х. са извършени в централната част на населеното място в близост до пешеходна пътека и спирка на градския транспорт, при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне и бързо движение на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП.