Акт от 21.04.2021, Районен съд - Ардино

Р Е Ш Е Н И Е №

АРДИНО, 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- АРДИНО, в публичното заседание на 07.04.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ при секретаря КАТЯ ХАДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 101 по описа на

РС- Ардино за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

Постъпила е искова молба от З.Т.Ф., с ЕГН – **********,***, против „Профи Кредит България“ ЕООД- гр. София, с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

В молбата се посочва, че на дата 30.06.2016 г. с ответната страна са сключили Договор за потребителски кредит № **********, за сума от 900.00 лева, която сума следвало ищцата да върне за 24 м., при месечна вноска в размер на 93.14 лв. Размерът на общата месечна вноска включвала вноска по кредита от 55,64 лв., която съобразно Споразумение за допълнителни услуги се завишавала с допълнителна сума от 37,50 месечно, която сума е била дължима за закупен пакет от допълнителни услуги. Общата сума за връщане по кредита съгласно сключения договор възлизала на сума в размер от 2 235.00 лева.

Сочи се, че на дата 28.11.2017 г. ищцата сключила с ответното еднолично дружество нов Договор за потребителски кредит № **********, за сума от 2 000.00 лева, която сума следвало да се върне за 36 месеца, при обща месечна вноска в размер на 168.00 лева. Размерът на общата месечна вноска включвала вноска по кредита от 97,59 лева, която съобразно Споразумение за допълнителни услуги се завишавало с допълнителна сума от 70,41 лева месечно, която сума е била дължима за закупен пакет от допълнителни услуги на стойност от 2 534.00 лева. Общата сума за връщане по кредита съгласно сключения договор възлизала на сума в размер от 6 048.00 лева.

Навеждат се доводи, че на 17.07.2017 г. ищцата сключила с ответното еднолично дружество, нов /трети/ Договор за потребителски кредит № **********, за сума от 3 000.00 лева, която заемна сума следвало да се върне за 36 месеца, при месечна вноска в размер на 229.08 лева. Размерът на общата месечна вноска включвала вноска по кредита от 146,39 лева, която съобразно Споразумение за допълнителни услуги се завишавало с допълнителна сума от 82,69 лева, която сума е била дължима за закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 2 976.00 лева. Общата сума за връщане по този трети кредит съгласно сключения договор възлизала на обща сума в размер от 8 246.00 лева. С този договор за кредит била рефинансирана сума в размер от 2 189.00 лева, дължима по договор № ********** от

30.06.2016 г., с което задължението по същия било окончателно изплатено.

Ищцовата страна твърди, че съгласно Общите условия и на трите договора, възнаграждението, дължимо за заплащане на пакета от допълнителни услуги, включвало приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на изплащането на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Посочва се, че до момента по трите договора за кредит са били направени плащания общо за повече от 8 000.00 лева.

Навеждат се доводи от ищцата, че и трите договора за кредит са били сключени при недействителни уговорки относно дължимата договорна лихва, която надвишавала максимално допустимата, определена от закона и съдебната практика. Налице са били така също и неравноправни клаузи във всички договори за кредит, наложени при възползване от надмощното икономическо положение на кредитора, доколкото кредитите са били отпуснати единствено при условие за закупуване на цитираните допълнителен пакет от услуги, които услуги обаче не се обхващали от цитираните лихвени проценти и заемателят не е имал възможност да влияе при договарянето на въпросните пакети.

Сочи се също така, че освен неравноправни клаузи, обективиращи злоупотреба с надмощно положение, споразуменията за допълнителни услуги следвало да се разглеждат и като опит за заобикаляне на максимално допустимата възнаградителна лихва, която според съдебната практика не трябвало да надхвърля пет пъти законната такава дори при необезпечени кредити- чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се още, че разгледани в съвкупност, сборът от вноските по кредитите и възнагражденията за допълнителни услуги формирали възнаградителна лихва, която надвишавала максимално допустимата съгласно закона, поради което ищецът следвало да върне само чистата получена сума по кредита, увеличена със законната лихва за времето на ползване на средствата.

Посочва се също така, че, процесните три договора за кредит между ответната страта като кредитор и ищцата в качеството й на кредитополечятел, са били сключени, без да бъде отбелязана датата на сключване на тези договори.

Твърди се, че датата на сключване на договор за кредит е бил задължителен реквизит от минимално допустимото съдържание на договора, а липсата и е предпоставка за недействителност на такъв договор.

Посочва се, че съгласно чл. 11 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесните договори и ГПР и ГЛП са били противни и на закона- чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване с добрите нрави е бил в чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Съгласно установената съдебна практика „добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът можел да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът можел да направи извод дали договора е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Такива можели да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

Ако уговорените престации са били за предоставена услуга и уговорената за това цена, щял да бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.

Твърди се, че в случая по процесните три договора за потребителски кредит на ищцата са били предоставени заеми, при които възнаградителната лихва надхвърляла повече от пет пъти законната такава, следователно уговорките, които ги въвеждали, противоречали на разпоредбите на ЗПК, а същевременно и на добрите нрави. Посочва се, че клауза от договора, която противоречала на закона е била недействителна. Въпросните клаузи, които противоречали на закона в тези три договора за потребителски кредит, нарушавали принципа на справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на ответника.

Твърди се, че ответникът не е съблюдавал принципите на добросъвестност и справедливост по чл. 9 от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП, при определяне на лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР в размер, който да налага връщане на повече от 5 пъти по- голяма сума от отпуснатите кредити.

Налице е била явна нееквивалентност между двете престации.

Посочва се още, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Посочва се от ищцата, че в конкретния случай не е било налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР, не можели да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за потребителски кредит не би бил сключен, ако в него не са включени въпросните две клаузи. Навежда се извод на страната, че това е било така, защото като се изходи и от характера на тези договори, които са възмездни и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита на всеки един от договорите и ГПР по него е било въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, то без въпросните реквизити договорите нямали възможност да бъдат сключени. Предвид на това в случая не е била приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесните договори обуславяли тяхната цялостна недействителност.

Моли се в конкретния случай да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесните договорни правоотношения. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените основания за обявяването им като такива, са били и тези по чл. 11, ал. 1,т. 9 и т. 10 от ЗПК- за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Твърди се, че предвид на това и след като клаузите в процесния договор като нищожни не пораждали правно действие, то договорите на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се явявали недействителни.

Посочва се още от ищцата, че съгласно чл. 23 от ЗПК:

„Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ С оглед убеждението на ищцовата страна, че процесните договори за потребителски кредит са нищожни, то платените от нея суми на ответника са били платени при начална липса на основание. Следователно, на основание чл. 55, ал. 1, предлогение първо от ЗЗД, ответникът дължал връщане на това, което ищцата му е престирала при такава начална липса на основание.

На допълнително основание, представеният от ищцовото дружество бланков договор не е бил предмет на предварително и индивидуално договаряне между двете страни, а ищцата не е имала никаква възможност да влияе върху съдържанието му. Твърди се, че в разпоредбата на чл. 147 а, ал. 5 от ЗЗП е посочено, че, дори и да съществув а клауза за съгласие с общите условия на договора и декларирането на получаването им от потребителя, то това не е доказателство за действително приемане на общите условия. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са били нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е било разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са били дадени и в Директива 93/13/ЕИО и Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е била транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП / ДВ бр.64/2007 г./. Сочи се, че според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Ищеца твърди, че въпросните три договора за кредит са сключени в горната хипотеза.

Моли се съда, на гореизложените основания да приеме за установено по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД- София, ЕИК *********, че Договор за потребителски кредит № **********, Договор за потребителски кредит № ********** и Договор за потребителски кредит № ********** са недействителни.

Моли се да се осъди ответника да върне недължимо получените надвзети суми по тези три договора за кредит от 30.06.2016 г., от 17.07.2017 г. и от 28.11.2017 г. , които суми възлизат на обща сума от 4 000.00 лева. Моли се да им бъдат присъдени направените разноски по делото.

В ОСЗ по делото ищцата не се явява и не се представлява.