Определение № 79 от 11.04.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 11.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Илияна Т. Балтова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600059 по описа за 2022 година Производството е образувано по реда на чл.450, ал.3 вр. чл.345 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу определение №141 от 16.02.2022г. по ЧНД №1256/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е заменено наказанието „доживотен затвор“, наложено на осъдения К. С. Р. по НОХД №340/1989г. на Военен съд – Плевен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години. Прокурорът релевира доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното определение. Счита, че макар и да е налице материалноправната предпоставка по чл38а, ал.3 от НК – осъденият да е изтърпял не по-малко от 20 години от наказанието доживотен затвор, липсват доказателства, че е настъпила трайна, устойчива и сигурна промяна в поведението на осъдения, която да изключи категорично в бъдеще негови неправомерни прояви. Възразява срещу подхода на първоинстанционния съд при преценка поведението на осъдения, като е поставен акцент върху поведението му по време на престоя в Затвора Бургас и е омаловажено предходното му поведение по време на престоя в Затвора Плевен и Затвор Варна, където е бил наказван общо 43 пъти, при това престоят в Затвора Бургас от 2 години и половина е пренебрежимо малък в сравнение с общото времетраене на пребиваване в пенитенциарните заведения от 32 години.

Излага съображения за демонстрирано от осъдения Р. променливо поведение, което е дало основание за неколкократни промени в режима на изтърпяване 1 на наказанието доживотен затвор – от “специален“ в „строг“, отново в „специален“ и отново променен в „строг“. Изтъква, че подобна променливост е налице и при изготвените оценки на риска от рецидив относно осъдения Р..

Посочва в детайли отчетени стойности на риска от рецидив и вреди през годините, както следва: през 2009г. – 84 точки, през 2013г. – 95 точки, през 2014г. – 90 точки, през 2017г. – 93 точки. Обръща внимание, че само след 4 месеца престой в Затвора Бургас опасността от риск от рецидив рязко е намаляла на 66 точки, за да достигне към 12.08.2021г. на 36 точки. Изразява позиция, че посочената променливост и неустойчивост обосновава имитация на положителна промяна у осъдения. Като се позовава на последния текущ доклад, в който е посочена като проблемна зона „умения за мислене“ с отчетени гранични стойности, както и на показанията на свид. Ст. Я. – инспектор „СДВР“ в Затвора Бургас, указващи необходимост от продължаване корекционната работа с осъдения, предлага въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и вместо него да постанови друго, с което да остави без уважение предложението на Началника на Затвора Бургас за замяна на наложеното на осъдения К. С. Р. наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал писмено становище, с което заявява, че частният протест е основателен, тъй като атакуваното определение, с което е допусната замяна на наложеното на осъдения Р. наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години, е незаконосъобразно. Заявява, че макар и в случая да е изпълнено формалното изискване, установено в материалноправната норма на чл.38а, ал.3 от НК – осъденото лице да е изтърпяло наказание в размер не помалко от 30 години, липсват доказателства за необратимост, трайност и категоричност на настъпилите промени в личността на осъдения Р.. Счита, че направените от първостепенния съд изводи за трайна и категорична промяна в поведението и личността на осъдения са необосновани и незаконосъобразни, тъй като не са направени въз основа на анализ на поведението му през целия период от време на изтърпяване на наказанието.

Споделя изразеното в частния протест становище за необективност на дадената за осъдения Р. оценка за риска от рецидив, която само през последните две години и половина същата се намалява от 93 точки на 66 точки, а след това – на 36 точки. Намира, че в случая са игнорирани 2 негативните данни за поведението на осъденото лице през 30-годишния период от изтърпяване на наказанието преди преместването му в Затвора Бургас. Обръща внимание, че настоящата оценка за риска от рецидив е дадена преди всичко въз основа на изграден „доверителен контакт“ със затворническата администрация, което също буди съмнение в нейната обективност. Изказва мнение, че в мотивите към проверяваното определение не са изложени и анализирани в тяхната цялост всички факти, които са от значение за преценката за поведението на осъденото лице. Смята, че изводите на съда са свързани с очаквани тенденции в бъдеще в поведението на осъдения, а не с реално и категорично поправяне на същия. Категоричен е, че приложените по делото документи установяват, че на този етап от изтърпяване на наказанието доживотен затвор осъденият Р. не е дал убедителни доказателства за трайно добро поведение и макар да са настъпили положителни промени в него, същите не са достатъчни за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. По тези съображения моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и да постанови друго, с което да остави без уважение предложението на Началника на Затвора Бургас за замяна на наложеното на осъденото лице К.Р. наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.

Осъденият К. С. Р. и неговият упълномощен защитник са изпратили писмени становища по частния протест, който считат за неоснователен и молят въззивния съд да потвърди допуснатата от първата инстанция замяна на наложеното наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.

Излагат обстойни съображения в подкрепа на своите възражения срещу протеста на прокурора.

Началникът на Затвора – гр. Бургас не е изразил становище по основателността на частния протест на прокурора.

Настоящият частен протест е подаден от прокурора, който има право на такъв съгласно чл.450, ал.3 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което той е допустим.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частния протест оплаквания и обсъди събраните по делото доказателства, прецени, че 3 протестът е основателен.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите, съдържащи се в приложеното наказателно дело, направи следните констатации:

Първоинстанционното производство е образувано по предложение на Началника на Затвора Бургас за замяна на наложеното на осъденото лице К.

С. Р. наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода на основание чл.449 от НПК.

С присъда №340 от 10.11.1989г. по НОХД №340/1989г. на Военен съд – Плевен осъденият Р. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.10 и т.11 от НК, за което му е наложено наказание „смърт“.

С Указ №4 от 25.01.1999г. на Вицепрезидента на Република България наложеното на осъдения Р. наказание „смърт“ е заменено с наказание „доживотен затвор“.

За начало на изпълнение на наказанието е определена датата 19.07.1989г., когато осъденият Р. е бил задържан под стража.

С определение от 27.05.1999г. Военен съд – Плевен е определил на осъдения К.Р. първоначален „специален“ режим за изпълнение на наказанието „доживотен затвор“ съгласно чл.127Б, ал.1 от действащия тогава ЗИН.

Осъденият Р. е бил поставен при „специален“ режим от 07.06.1999г.

Съгласно Протокол №6 от 06.12.2005г. на Комисията по чл.17 от ЗИН осъденият Р. е бил поставен на „усилено строг режим“.

След влизане в сила на промените в ЗИН /отм./ и приемането на ЗИНЗС, режимът на изтърпяване на наказанието на осъдения Р. е бил служебно променен на „строг“, считано от 01.06.2009г.

Със Заповед №2 от 20.04.2018г. на Началника на Затвора Варна, на основание чл.67, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, режимът за изтърпяване на наложеното на осъдения Р. наказание „доживотен затвор“ е бил завишен от „строг“ на „специален“ поради множество нарушения на затворническите правила.

По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият Р. е пребивавал в затворите в гр. Плевен и гр. Варна. В последния затвор, с кратко прекъсване, е пребивавал от 2007г. до 07.05.2019г., когато със Заповед на Главния директор на ГД „ИН“ е бил преместен в Затвора Бургас.

4

С определение №447 от 02.05.2017г. по ЧНД №313/2017г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на осъдения Р. за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“. С решение №134 от 26.05.2017г. по ВЧНД № 189/2017г. на Апелативен съд – Варна първоинстанционното определение е потвърдено.

С определение №237 от 01.08.2019г. по ЧНД № 565/2019г. на Окръжен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на осъдения Р. за замяна на наложеното му наказание „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“. С определение №49 от 28.08.2019г. по ВЧНД №184/2019г. на Апелативен съд – Бургас първоинстанционното определение е потвърдено.

Първоначалната оценка на риск от рецидив на осъдения Р. е била извършена през 2009г., когато е отчела високо ниво от 84 точки. През 2013г. е последвала корекция в графиката по скалата на оценката, като рискът от рецидив е завишен от 84 на 95 точки, т. е. доближава се до максималните стойности. През 2018г. е извършена нова оценка на риска, която макар и намалена на 93 точки, останала в рамките на максималните стойности.

По време на дългия престой в затвора Р. имал променливо поведение. В началния период от изтърпяване на наказанието адаптацията му към условията на местата за лишаване от свобода и приемането на присъдата са протекли като труден процес. При него преобладавали негативните емоции.

Не изградил доверителен контакт с администрацията и не приемал чуждата гледна точка. Имал склонност към импулсивни реакции и прояви на претенциозност. Многократно е бил наказван.

С декларация от 08.09.2017г. осъденият Р. е бил включен в групова специализирана работа, провеждана от представители на НПО „Алтруист“, на тема „Овладяване на гнева и емоциите“, като е преминал успешно първия кръг от груповата работа. В периода мес. декември 2018г. – мес. февруари 2019г. Р. е участвал в групова работа, организирана от представители на НПО „Алтруист“ на тема „Личностна реконструкция и рехабилитация на социалните умения на лица, изтърпяващи ефективни присъди за тежки престъпления срещу личността в зоната със засилен надзор и охрана на Затвора – Варна“, като е преминал успешно програмата. Участвал в специализираната групова работа „Програма за рехабилитация на уязвими групи“. Включил се и успешно завършил Курс за новоповярвали от 5 програмата „Християнски живот“ към GLOBAL UNIVERSITY, за което му е издадено надлежно удостоверение.

След преместването на осъдения Р. в Затвора Бургас настъпили позитивни промени в поведението му – намаляване нивата на тревожност, липса на импулсивни реакции, повишаване на самоконтрола. Успял да създаде доверителен контакт с администрацията, което позволило да се извършват корекционни дейности и да се работи за изпълнение на целите на наказанието. По време на престоя си в Затвора Бургас не е допускал дисциплинарни нарушения и не са му налагани дисциплинарни наказания.

Спазвал стриктно правилата на живот в местата за лишаване от свобода, съобразявал се с изискванията за добро поведение. Отчетено било постоянно понижаване на оценката за риск от рецидив, като първата оценка в този затвор е отчетена в средни стойности от 66 точки, а последната оценка е в параметрите на ниски стойности от 36 точки.

По време на престоя си в Затвора Бургас осъденият Р. е бил многократно награждаван за спазване на дисциплинарните изисквания, за участие в предлаганите в затвора социални и възпитателни мероприятия, за активно участие в пенитенциарните дейности, за добро изпълнение на възложените трудови ангажименти, за участие в културно-масовата дейност, за участие в клуб по подобряване интериора в затвора, за изложба на гоблени, изработени от него.