Решение № 448 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20201001002505 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №64,постановено на 06.07.2020г. по т.д.№215/2019г.

Окръжен съд Монтана е отхвърлил предявения от „Инертстрой калето”АД срещу „Еко инд“АД иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата 315 000 лв., представляваща непогасена главница по договор за заем от19.12.2016г. и е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него деловодни разноски в размер на 7830 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Формираните от съда изводи са оспорени със съображения, основани на събраните по делото доказателства, от които , според въззивника, се установявало,че с предприетите от ответника последващи сключването на договора действия, същият увеличил значително 1 пасива си, като същевременно реализирал липси по отношение на материалните си запаси, без да предостави на кредитора си тази информация, с което осъществил основанието за предсрочно прекратяване на договора за заем,предвидено в чл.7 б.“б“ от него. Счита за неправилно приетото от съда,че кредиторът не е доказал да е искал съответна информация от длъжника си, доколкото последният е имал интерес да скрие същата,а въззивникът своевременно е направил искане за предоставяне на такава от момента,в който научил за подадено от ответното дружество заявление за вписване на особен залог върху търговското му предприятие. Твърди,че съдът не е обсъдил изобщо своевременно оспорената от него доказателствена стойност на представените от ответника последващо сключени четири договора за заем с лицето В. Д.. Оспорени са с въззивната жалба като погрешни и мотивите на съда относно установяването на твърдените от ищеца липси на краткотрайни активи на ответното дружество, в това число неправилно съдът е отказал да кредитира като годни писмени доказателства ангажираните от въззивника оборотна ведомост и инвентаризационен опис, които, според него, имат косвен характер и установяват твърдените от него факти в съвкупност с останалите доказателствени средства. По тези съображения въззивникът е поискал САС да отмени атакуваното решение на МОС и да уважи предявения от него иск,ведно с разноските за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба в писмен отговор,поддържан и в съдебно заседание, е оспорил същата като неоснователна.Изложил е съображения за законосъобразност и обоснованост на решението и е поискал САС да потвърди същото.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „Инертстрой калето”АД е предявил срещу „Еко инд“АД иск с 2 правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата 315 000 лв., представляваща непогасена главница по договор за заем от 19.12.2016г. . В исковата молба твърди, че по силата на сключен с ответника писмен договор за заем предоставил на ответника с 5 броя платежни нареждания заемни средства в размер на 545 000 лв. , които заемополучателят се задължил да върне съобразно уговорен погасителен план с краен срок на издължаване 31.12.2022г. и при изрично уговорена договорна лихва. Освен това задължение с клаузата на чл.7 ал.1 б.“б“ от договора ответникът поел и такова да предоставя на заемодателя данни, които са от съществено значение за изпълнението му, включително такива , касаещи финансовото състояние на дружеството. Твърди се,че е налице несъответствие между представяната от дружеството информация и действителното му състояние – така, според ГФО за 2018 г., дружеството е декларирало краткотрайни активи на обща стойност 1 426 000 лв., в оборотна ведомост, касаеща периода 01.01.2019г. 31.07.2019г. те са на стойност 2 001 162,75 лв., а с инвентаризационен опис от 12.08.2019г. е установена наличност на такива в размер на 63 661,60 лв.Твърдят се извършени междувременно /в периода 21.12.2016г.22.01.2018г./ от ответното дружество увреждащи кредитора сделки, представляващи договори за заем със свързано със заемателя лице – В. Д.

/съпруга на изпълнителния директор на „Еко инд“АД/, задължаващо последния с плащането на значителни по размер лихви и неустойки, както и договор за особен залог на търговското предпхриятие в полза на същото лице.

Въз основа на тези действия на заемателя, заемодателят се е възползвал от правото си по чл.7 ал.1 б.“б“ от договора, като с уведомление, получено от надлежен представител на ответното дружество на 18.10.2019г. прекратил едностранно договора, с което възникнало за заемателя задължението да плати предсрочно дълга. Доколкото изпълнение в този смисъл не последвало, ищецът е поискал САС да осъди дружеството да му заплати всички оставащи до края на срока на договора вноски , възлизащи в общ размер на 315 000 лв., ведно с разноските по делото.

Ответникът „Екоинд“АД е оспорил иска с твърдения, че на ищеца е било известно обстоятелството по сключването на договорите за заем с В. Д., което се установява от съдържанието на анекс №3 от 08.11.2018г. към договор за кредитен ангажимент, сключен между ответника и „Общинска 3 банка“АД с участието и подписа на представител на „Инертстрой калето“АД в качеството му на солидарен длъжник, в който договорите са били упоменати. Твърди,че договорът за заем с ищеца е бил редовно обслужван и към датата на отправянето на уведомлението за прекратяване не е имало просрочени задължения по вноските. Оспорил е доказателствената стойност на представените от ищеца инвентаризационен опис /че посочените в нея лица не са служители на дружеството и,че производствената и складовата му бази не са на адреса по седалището, посочен в документа/ и оборотна ведомост /че същата не е подписана и поради това няма качеството на документ по смисъла на ГПК/.В тази връзка неоснователно и недоказано , според ответника, е твърдението на ищеца за наличие на липси в имущественото състояние на дружеството. Наведено е твърдение, че ищецът по никакъв начин не е изисквал от ответника информация във връзка с финансовото му състояние или във връзка с обстоятелствата, описани в исковата молба; че уведомлението за прекратяване не е произвело действие, тъй като не е достигнало до адресата си, поради което ответникът не счита за настъпила предсрочната изискуемост на претендираното вземане. Позовал се е на нищожност на клаузата от договора, от която ищецът черпи основание за прекратяването на договора, по съображения за противоречието й с нормата на чл.71 ЗЗД, изброяваща изчерпателно случаите,в които се допуска настъпване на предсрочна изискуемост на договорното задължение. Поискано е от ответника предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноск.и

При постановяване на решението си, първоинстанционният съд е намерил,че страните са обвързани от валиден договор за заем, по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемните средства в уговорения между тях размер; че до предявяването на иска ответникът е изпълнявал задължението си да погасява на части дълга си. По спорния по делото въпрос относно действителността на клаузата на чл.7 ал.1 б.“б“ от договора съдът е приел,че същата няма императивен характер, а страните са свободни да уговарят и други основания за настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора.Приел е,че ищецът не е доказал,с оглед разпределената в процеса тежест за това, осъществяването на предвидения в посочената клауза фактически състав за възникването на 4 основанието за едностранното прекратяване на договора.Посочил е,че в самото уведомление за прекратяване липсват изложени фактически обстоятелства, които да обусловят приложението на клаузата, а наведените такива в процеса са за поведение на ответника, с което се влошава имущественото му състояние. Констатирал е,че в договора не е предвидено задължение на заемателя периодично да предоставя на заемодателя данни за финансовото си състояние или други такива, относими към изпълнението на основното му задължение по договора за заем, а не е установено и такива да са му били изрично искани от заемодателя, нито,че са предоставени неверни такива /конкретно – за липса на задължения на дружеството към лицето В. Д./ . Като също неустановяващ подобно обстоятелство е възприет представеният по делото ГФО за 2018г., за който съдът, освен това, е констатирал,че не е съставен съгласно изискванията на ТЗ – от Съвета на директорите, нито е одобрен от Общото събрание на дружеството.В заключение, тълкувайки стриктно съдържанието на клаузата на чл.7 ал.1 б.“б“ от договора, която, предвид санкциония й характер, не може да бъде тълкувана разширително, съдът е посочил, че, за да бъде осъществен фактическият й състав, следва да бъде установено категорично,че ищецът е изискал от ответника определена информация и, че последният му е представил невярна такава. Доколкото това не е доказано по делото,съдът е отказал да приеме,че отправеното изявление за прекратяване е произвело правно действие по предсрочно прекратяване на договора за заем, а оттам и дължимостта на остатъка от вземането на ищеца е счел за ненастъпила към датата на завеждането на исковата молба.

Софийски апелативен съд по реда на чл.269 от ГПК намира постановеното решение на СГС за валидно и допустимо. По същество споделя като правилни мотивите на първоинстанционния съд, касаещи установената фактическа обстановка и крайния извод за неоснователност на предявените от ищеца искове, препращайки към тях, съобразно дадената му процесуална възможност по чл.272 ГПК.

От правна страна във връзка с наведените от въззивника доводи САС намира следното:

Със сключения между страните договор за паричен заем от 19.12.2016г., 5 за който не е спорно,че е породил правно действие с реалното предоставяне от ищеца на ответника на заемната сума, страните са уговорили връщането й да се осъществи на части в рамките на определен от тях срок от 30.06.2017г. до 31.12.2022г. Отклонения от правилото,че така сключеният като срочен договор се прекратява с изтичането на уговорения срок, страните са предвидили с клаузата на чл.7 ал.1 от него, където е предоставено право на заемодателя на едностранно прекратяване, при което, в случаите на виновно поведение от страна на заемателя / по б.“а“ и б.“б“/, остатъкът от невърнатата главница става изискуем с отправянето на писмено предизвестие за това. За да е приложимо основанието за предсрочно прекратяване по б.“б“ на посочената клауза страните са уговорили две хипотези: когато се установи,че данните, въз основа на които е сключен договорът, са неверни или неточни и когато се установи,че предоставени след сключването на договора от заемателя данни са неверни или неточни.

Така уговорената клауза не е нищожна на соченото от ответника основание. Разпоредбата на чл.71 ЗЗД установява три предпоставки за търсене от страна на кредитора на изпълнение на задължението от длъжника преди изтичането на срока, но не постановява изрично забрана страните, възползвайки се от предоставената им с чл.20 ЗЗД договорна свобода, да въвеждат и други, според отношенията им такива. Нормата има диспозитивен характер, както е приел и първоинстанционният съд. Поради това клаузата на чл.7 ал.1 б.“б“ е валидна и води до възможност за едностранно прекратяване на договора за заем при наличието на предвидените в нея предпоставки.

Клаузата на чл.7 ал.1 б.“б“ от договора има санкционен характер.