Решение № 200 от 14.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500143 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от процесуалния представител на Н. Д. В. (към момента П.) срещу Решение № 567 от 30.10.2024г. по гр.д. № 456/2022г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу МБАЛ „Свети Иван Рилски“ Горна Оряховица ЕООД с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 300 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допусната лекарска грешка.

В жалбата се излага, че решението е неоснователно и необосновано. Извършва се анализ на събраните пред първата инстанция доказателства, като се сочи, че основният факт за възникване на инфекцията е недобра ревизия на матката след извършената операция при раждане. Посочва се, че не са били спазени медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика, като се коментират събрани доказателства в тази насока. Сочи се, че спазването на определен алгоритъм не означава, че не е допусната лекарска грешка. От съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови друго, с което изцяло да уважи предявения иск. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от 1

МБАЛ „Свети Иван Рилски“ Горна Оряховица ЕООД, в който се сочи, че оспореното решение е правилно. Обсъдени са събраните доказателства пред първата инстанция, като се посочва, че ищцата е била системно наблюдаване, а повишаване на телесната температура се е появило на четвъртия ден след операцията. Акцентира се върху дадени от вещите лица обяснения. Навежда се, че от събраните доказателства не може да се направи заключение за оставено парче плацента, което да е допринесло за инфекцията. Сочи се, че от ответника са предприети правилни стъпки на наблюдение и лечение на въззивната жалбоподателка.

Акцентира се върху прекъснатото по нейна инициатива лечение в лечебното заведение.

Обръща се внимание на промяна на твърденията на ищцата в хода на производството пред първата инстанция. От съда се иска оспореното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство.

По делото е постъпила и жалба от процесуалния представител на Н. Д. В. (към момента П.) срещу Определение рег. № 129 от 23.01.2025г. по гр.д. № 456/2022г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 567 от 30.10.2024г. по гр.д. № 456/2022г. по описа на Окръжен съд Велико Търново в частта за разноските, инкорпорирана в подадената въззивна жалба. В нея са развити съображения в насока, че определеното адвокатско възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. От съда се иска да отмени определението в частта за разноските и вместо него да постанови друго, с което разноските да бъдат редуцирани до справедлив размер.

В предвидения срок е подаден отговор на жалбата от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ Горна Оряховица ЕООД, в който се развиват съображения в насока, че присъденото адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на спора. Обръща се внимание, че заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималните размери. От съда се иска да потвърди оспореното определение.

От третото лице помагач – ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, не е взето становище по настоящото дело.

Великотърновският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведенoтo във въззивната жалба относно порочността на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните, съдът не е ограничен от очертаните с жалбите въпроси.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съобразно правомощията си по 269 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът пристъпи към извършване проверка на правилността на решението, като взе предвид възраженията в жалбата, и към решаване на спора по същество.

2

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба от Н.

Д. В. срещу МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД, с която се иска присъждане на сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причиняване на тежка телесна повреда, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на претенцията. В исковата молба е изложено, че на 27.07.2021г. ищцата постъпила в МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ - за раждане на дете. Сочи се, че въпреки отказа й, е назначено раждане чрез „Секцио“ на 30.07.2021г., в 23:50 часа. Твърди се, че в хода на операцията е записано раждане без усложнения, като се родило момиче, с тегло 3500 гр. и ръст от 51 см. Излага се, че след раждането ищцата изпитвала неистови болки, не се чувствала добре, често губела съзнание, имала постоянно повишена температура. Твърди се, че това по-късно й било обяснено с факта, че имала сериозна инфекция, но въпреки това в болницата не й било назначено лечение и била оставена без грижи. Сочи се, че се провеждало лечение за „бронхит“, което не отговаряло на действителното положение. Навежда се, че настъпили допълнителни усложнения – раната от зашиването се отворила. Сочи се, че на стомаха й имало торбичка с пясък и въпреки болките била натискана в стомаха, а когато посегнала да отстрани ръката на доктора, била ударена през ръцете. На оплакванията й се отговаряло с шеги и присмиване. Сочи се, че това състояние продължило до 08.08.2021г., когато поискала да напусне. Навежда се, че от болницата й отказвали да напусне отделението, но с помощта на адвокат напуснала. Твърди се, че в епикризата било вписано, че не се налага рехоспитализация, което било в противоречие с отказа да бъде допусната да напусне болницата. Навежда се, че след напускането, в следобедните часове успяла да си почине и се насочила към МБАЛ „Стефан Черкезов Велико Търново“, където обаче били наясно със случая и отказали преглед и лечение. На другия ден близките й я завели в „УМБАЛ Света Марина гр. Плевен“, където лекарите били изумени от неправилното лечение и състоянието й. Сочи се, че в този момент ищцата не можела да задържа урина, урината й била в кръв, болките в слабините й били отвъд търпимото. Излага се, че незабавно била назначена операция. Твърди се, че част от плацентата на бебето била забравена и е зашита с нея. Сочи се, че това довело до инфекция, от която пострадали матка, пикочен мехур, черен дроб.

Матката била отстранена. Излага се, че в резултат на небрежността на лекарите ищцата повече не можела да има деца. Сочи се, че след операцията била преместена за десет дни в реанимация, а после - в отделението по урология, където й били поставени катетър и дренаж. Поради болките била убедена, че ще умре. След операцията ходила многократно на прегледи, като все още изпитвала болки, задържала урина, коментирала се нова операция на пикочния мехур поради неправилно зарастване. Изложени са твърдения, че от всички преживяно ищцата не спи добре, страхува се за отглеждане на бебето, измъчва се, че няма да има повече деца, започва работа с психолог, за да свикне с мисълта, че повече няма да бъде майка. С тези доводи е отправено искане до съда да уважи предявения иск изцяло.

В дадения срок е подаден отговор на исковата молба от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ Горна Оряховица ЕООД, с който искът е оспорен по основание и размер. Твърди се, че ищцата е потърсила медицинска помощ в отделението по акушерство и гинекология към болницата на 27.07.2021г., като й била поставена диагноза „Graviditas m. l. X“, вследствие на 3 което била хоспитализирана. Сочи се, че ищцата дала писмено съгласие по чл. 88 от Закона за здравето относно изследвания, лечебни процедури и хирургични интервенции, които следвало да се извършат. Навежда се, че тя била приета и прегледана, назначен й бил диагностично-лечебен план, извършени били лабораторни, ултразвукови и други изследвания, след което била поставена под наблюдение предвид предстоящото раждане.

Сочи се, че в хода на хоспитализацията била създадена история на бременността и раждането № 4472/2021г., съдържаща цялата съставена медицинска документация.

Извършва се анализ на документацията, като се сочи, че били спазени всички изисквания относно прилагане на оперативно лечение чрез „Цезарово сечение“. Сочи се, че след операцията били назначени лабораторни изследвания за проследяване на обективното състояние на родилката. Твърди се, че още в деня, следващ оперативното лечение, лекарите установили липсата на възпалителен процес в матката. Излага се, че на 03.08.2021г., в 14:00 часа, е констатирана температура от 38,6 градуса, като е назначена медикаментозна терапия, в резултат на която температурата била свалена до 36,8 градуса в 15:15 часа на същия ден.

Поради ниски стойности на хемоглобин било извършено вливане на прясно замразена плазма и Еритроцитен концентрат. Сочи се, че на 04.08.2021г. констатиран бронхит – чрез гръдна рентгенография. Назначена била терапия и лечението започнало. Твърди се, че на 05.08.2021г. била извършена промивка и обработка на раната, като още тогава ищцата заявила устно, че желае да напусне лечебното заведение по собствено желание, но била убедена от близките си да продължи лечение. Излага се, че на 06.08.2021г. е назначено и извършено микробиологично изследване на ранев материал и гной, като не са изолирани патогенни организми. Твърди се, че на 08.08.2021г. ищцата напуснала доброволно лечебното заведение въпреки настояването на дежурния лекар за оставане в болницата и продължаване на лечението, като е подписала и декларация за доброволно напускане. Оспорва се като невярно твърдението в исковата молба, че в гр. Плевен е проведена незабавна операция на ищцата, като се сочи, че е постъпила там на 09.08.2021г., а операцията е проведена на 12.08.2021г. Твърди се, че урологичните изследвания на ищцата възникнали след оперативното лечение в Плевен. Оспорва се да е налице тежка телесна повреда. Развити са съображения за неизпълнен фактически състав по чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД. От съда е поискано да отхвърли претенцията. Претендирани са разноски.

В дадения му срок, от третото лице – помагач, ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Оспорва се вината и противоправността на действията на лекарския персонал на лечебното заведение, като се развиват подробни съображения в тази насока. Акцентира се върху самоволното напускане на лечебното заведение от страна на ищцата. Излага се, че липсва виновно и противоправно изпълнение на професионалните ангажименти на лекарите, работещи при ответника при извършване на тяхната дейност. Оспорва се наличие на причинно-следствена връзка между действията на лекарския персонал и настъпилия вредоносен резултат. Излагат се подробни съображения в насока, че дружеството не може да носи отговорност в конкретния случай. От съда се иска да отхвърли предявения иск.

4

С оспореното пред настоящата инстанция решение, поправено с решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка с рег. № 571 от 30.10.2024г., искът е отхвърлен по съображения за липса на осъществен състав на „лекарска грешка“. С Определение рег. № 129 от 23.01.2025г. е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските.