Решение № 399 от 30.10.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Плевен, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря М. ИВ. И. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500413 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД, със седалище гр. С., подадена чрез пълномощника юрк. А. Г., срещу решение № 550 от 21.04.2023 г. на Районен съд - Плевен, постановено по гр.д. №736/2023 г., с което е отхвърлен предявения от същото дружество против П. Х. В., от гр. Плевен, иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за установяване на вземането на ищеца за сумата от 62,50 лв., представляваща вноска за главница с падежна дата 22.06.2023 г. по договор за предоставяне на кредит № 352434 от 31.08.2021 г., като погасен чрез прихващане със сумата от 687,72 лв., представляваща остатък от недължимо платена неустойка по същия договор.

С въззивната жалба се поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевирани са оплаквания, че решаващият съд не е съобразил приетото заключение на вещото лице, съгласно което претендираната вноска 1 за главница не е прихваната при направена компенсация с вземането за неустойка, както и че изводите на съда не почиват на обективната фактическа обстановка. Жалбоподателят претендира отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция, както и присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Процесуалният представител на въззивника е представил и писмено становище по делото.

Ответницата по въззивната жалба П. Х. В. изразява становище за нейната неоснователност чрез пълномощника адв. Д. М. от АК-Пловдив в представените писмен отговор на жалбата и писмено становище по делото.

По допустимостта на въззивната жалба въззивният съд се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК от 01.06.2023 г.

След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и като взе предвид доводите на страните, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира по същество въззивната жалба за неоснователна, предвид следните съображения:

Видно е от данните по делото, че в полза на „Изи Финанс“ ЕООД гр.

С., ЕИК ***, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 16.01.2023 г. по ч.гр.д.№193/2023г. по описа на Плевенски районен съд, срещу длъжника П. Х. В., от гр. Плевен, ЕГН **********, за сумата от 62,50 лв., представляваща главница с падеж 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от 13.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и за направените разноски в заповедното производство. В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на длъжника на парично задължение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 352/31.08.2021 г.

Заповедта е била връчена надлежно на длъжника П. В. и същата е подала възражение в рамките на преклузивния срок, с оглед на което заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено.

В указания едномесечен срок заявителят е предявил положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Ответницата в първоинстанционното производство е оспорила 2 основателността на исковата претенция, като е навела доводи за нищожност на договора между страните и е направила правопогасяващо възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума със заплатена от нея сума по недействителни клаузи на договора за договорна лихва и за неустойка.

По делото е безспорно установено, че между страните съществува облигационно правоотношение по сключения между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние №352434 от 31.08.2021 г., по силата на който „Изи Финанс“ ЕООД се е задължило да предостави на потребителя П.

Х. В. сумата от 1500 лв. за срок от 720 дни, при фиксиран годишен лихвен процент 40.15% и годишен процент на разходите по кредита 48.44%. С договора е уговорено погасяване на кредита съгласно обективиран в самия договор погасителен план в два варианта – при представяне на обезпечение и при непредставяне на такова. По първия вариант погасителният план включва 24 бр. погасителни вноски с отделно посочване на включената главница и договорна лихва във всяка една от тях. При втория вариант в месечните погасителни вноски е включена и неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора, чийто общ размер е 781,14 лв.

Безспорно установено е също така, че с влязло в сила решение по гр.д.

№ 4893/2022 г. по описа на Плевенски районен съд е признато за установено по отношение на „Изи Финанс“ ЕООД, че П. Х. В. не дължи на дружеството сумата 781,14 лв., представляваща неустойка по горепосочения договор за предоставяне на кредит № 352434/31.08.2021 г. При това положение в отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос, която следва да бъде зачетена при всеки последващ правен спор, основан на същото правоотношение, какъвто се явява настоящият.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че сумата от 1500 лв. е била преведена от „Изи Финанс“ ЕООД по сметка на кредитополучателя П. В.. Плащанията по кредита, извършени от П. В., са в общ размер на 1655,30 лв., като съгласно счетоводните записвания на кредитора с тази сума е погасена главница по вноски с падежи от 30.09.2021 г. до 28.04.2022 г. в общ размер на 500 лв., погасена е договорна лихва по вноски с падежи от 30.09.2021 г. до 28.04.2022 г. частично в общ размер на 314,16 лв., погасена е изцяло договорената неустойка от 781,14 лв., както и 3 такса просрочие от 60 лв.

В заключението е посочено при прихващане на сумата за погасената неустойка от 781,14 лв. с неплатените суми за главница и лихви по кредита кои вноски със съответни падежи по погасителния план биха се погасили.

Претенцията на кредитора в случая е само за една погасителна вноска по кредита в размер на сумата от 62,50 лв., с падеж 22.06.2023.

С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорният въпрос по делото пред настоящата инстанция е подлежи ли тази вноска на прихващане с недължимо платената от длъжника сума за неустойка, доколкото с писмения отговор на исковата молба е направено изрично правопогасяващо възражение в този смисъл от страна на ответницата.

Въззивният съд приема, че няма процесуална пречка да бъде извършено прихващане на претендираната от ищеца-въззивник сума с остатъчната /след извършено такова прихващане с претендираните суми по друго дело/ сума от недължимо платената от страна на ответницатавъззиваема неустойка по кредита в размер на 687,72 лв., както правилно е приел и първоинстанционният съд, при съобразяване разясненията, дадени в т.11в от ТР 4/2014 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В случая претенцията на кредитора „Изи Финанс“ ЕООД е само за една неплатена вноска по кредита, при което въпросът дали има и други непогасени вноски е ирелевантен в настоящото производство. След като дружеството не е предявило претенция за други суми, за които твърди, че са дължими по договора за кредит между страните, то съдът не дължи произнасяне по непредявени вземания. Съдът не може да извърши съдебно прихващане с вземания на ищеца, които не са предмет на предявения иск, респ. не подлежи на установяване в исковото производство тяхното съществуване и изискуемост. В този смисъл, в частта му, в която се съдържа вариант за прихващане на сумата за недължимо платена от ответницата неустойка по кредита със сумите на вноски по погасителния план, различни от исковата вноска с падежна дата 22.06.2023 г., заключението на вещото лице се явява неотносимо и не следва да бъде обсъждано и взето предвид.

С оглед на гореизложените съображения, предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК следва да се отхвърли, като погасен чрез прихващане.

4

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, Плевенският районен съд е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.

Процесуалният представител на въззиваемата е претендирал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение с включен ДДС на основание чл.

38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация по ЗДДС. При този изход на процеса пред настоящата инстанция следва да му бъде присъдено такова в минимален размер от 480 лв. с ДДС, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 550 от 21.04.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 736/2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Изи Финанс“ ЕООД, със седалище гр. С., ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. В. М., от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъществена безплатна правна защита и съдействие на П. Х. В. пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5