Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3134 от 19.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3132/2023
Вид
Определение № 3134
Подписан
19.12.2023
В сила
19.12.2023
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3134 гр. София, 19.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от И. Г. П. против определение № 12738/25.10.2023 г., постановено по гр.д.8849/2023 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-17-ти състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Стара Загора.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като не желае делата му да се разглеждат от съдилища от Ямболския съдебен район, а съдът в Стара Загора е съседен на Старозагорския съдебен район и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото на Софийски градски съд с цел избягване на пристрастно решение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.8849/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-17-ти състав е образувано /след направени уточнения/ по предявен иск от И. Г. П., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в *** срещу РС – Елхово и Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от по 27 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от действията на тези държавни органи, 1 извършени в нарушение на чл.47 ХОПЕС, чл.6 от ЕКЗПЧОС.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява или по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Принципно правилно е съображението, че по критериите на чл.7, ал.1 ЗОДОВ делото е местно подсъдно на ОС–Стара Загора, тъй като ищецът понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в ***, но при съобразяване на компетентността на съда да повдига служебно този спор.

Местната подсъдност на спора се определя по правилата на чл. 105 - чл.

117 ГПК. Съгласно чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът е задължен да следи служебно за спазване на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот /чл. 109 ГПК/ и може да повдига служебно въпрос за местната подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Във всички останали случаи спазването на предвидената в процесуалния закон местна подсъдност може да бъде контролирано от съда само при направено от ответника възражение за неподсъдност на спора. Възражението е обвързано с преклузивен срок, като с изключение на местната подсъдност по чл. 109 ГПК този срок съвпада със срока за отговор на исковата молба - чл. 119, ал. 3 ГПК. Преклузията на срока се отнася както до самото оспорване на избраната от ищеца местна подсъдност, така и до въвеждане на обстоятелствата и представяне на доказателствата, обуславящи разглеждане на спора от друг местно компетентен съд. Пропускането на срока за възражение по чл. 119, ал.

3 ГПК лишава ответника от правото да оспорва местната компетентност на сезирания от ищеца съд и стабилизира подсъдността като предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. По аргумент от правилото, че извън изрично уредените в закона случаи съдът не следи служебно за спазване на местната подсъдност то предвид обстоятелството, че за местната подсъдност по ЗОДОВ съдът не следи служебно не е разполагал с правната възможност да препрати делото за разглеждане от друг съд при липса на направено възражение от ответника, а е следвало да предостави препис от 2 исковата молба на ответника за отговор.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12738/25.10.2023 г., постановено по гр.д.8849/2023 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-17-ти състав и ВРЪЩА на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от т.9 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3