Решение № 10 от 15.02.2021, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Девин , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елка А. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Девин като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно наказателно дело № 20205410200151 по описа за 2020 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 36-0000507/26.08.2020г. на директора на РД „Автомобилна администрация” гр. Пл. като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия А-2019, № 274926/12.08.2020г., който от своя страна не отговаря на изискванията на ЗАНН, допуснати са процесуални нарушения при съставянето на АУАН. Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Изискванията към реквизитите на АУАН и наказателното постановление имат за цел да осигурят на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице възможността да организира ефективно защитата си. Счита, че при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаването на императивни норми на ЗАНН, които опорочават процеса на установяване и съответното санкциониране на административното нарушение. Именно такова, е 1 нарушението изразяващо се във факта, че нито актосъставителят, нито свидетелят са очевидци на нарушението и не са присъствали по време на извършване на превоза, който видно от превозния билет посочен в АУАН е извършен на 10.08.2020г., а АУАН е съставен на 12.08.2020г. Изводите им се базират единствено на иззет превозен билет, от който се доказва единствено извършен превоз, но не и извършенот о нарушение. Счита, че други съществени нарушения, водещи до самостоятелната отмяна на АУАН като незаконосъобразен, е факта, че свидетелят в АУАН е посочен като очевидец, присъствал при установяването на нарушението, което не отговаря на действителността, тъй като превоза е извършен на 10.08.2020г., а АУАН е съставен на 12.08.2020г. , както и обстоятелството, че в АУАН и НП е посочено място на извършване на нарушението: „ДГС Д. с координати ширина 41.666993, дължина 24.23948393”, които координати посочват конкретно място находящо се в гора, в която няма пътна инфраструктура , по която да бъде извършен превоза. Счита, че за да бъде налице извършен превоз, то следва да бъде посочен маршрут , по който е извършен превоза с начален и краен пункт, за да се идентифицира мястото на извършване на нарушението, а именно маршрута, каквото е императивното изискване на нормата на чл.43, т.З от ЗАНН. В конкретния случай, въпросните координати сочат място от координатната система, но не и маршрут или начален и краен пункт на извършения превоз, който маршрут се явява мястото на извършване на нарушението. С оглед на гореизложеното координатите посочени в АУАН и НП, посочващи място в гора, категорично не може да се счетат за място на извършване на нарушението по силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр.

Твърди, че в конкретния случай, превоза на дървесината не е извършен за чужда сметка, срещу заплащане или икономическа облага, тъй като превоза е извършен за негова сметка, а лицето което е получател на дървесината, не му е заплащал пари и не е получавал икономическа облага от него. Следователно превозът няма характер на обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАПр, тъй като превоза не е за чужда сметка, не е заплатена сума и превоза не е извършен с цел заплащане или икономическа облага. Твърди, че той няма качеството на превозвач по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАвП и не е адресат на адм. задължение по чл. 6, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвП. Твърди, че нито се регистрирал като търговец, нито извършва превози срещу заплащане 2 или икономическа облага. Притежава удостоверение за извършване на превоз за собствена сметка с peг. индекс № 33-16-28-182/29.06.2020г., като с автомобила извършва собствени превози, а в конкретния случай е извършил превоз за собствена сметка за какъвто тип превози има издадено удостоверение от ИА „Автомобилна Администрация“ и е издал необходимите документи съгласно чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 на Министерство на Транспорта /Заповед № 03/01.08.2020г./. Твърди, че извършеният от него превоз няма характера на обществен превоз, тъй като не е извършен за чужда сметка, не е извършен срещу заплащане или икономическа облага. Също така, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.З, т.9 от ЗАвП във връзка с чл.12б, ал.10 ЗАвП, не се изисква лиценз и удостоверение за регистрация при превоз на товари за собствена сметка с моторни превозни средства с допустима максимална под 12 тона. В конкретния случай превозът за собствена сметка е извършен с автомобил ИФА B50Л с рег.№*****, който е категория N2, т.е. с допустима максимална маса от 3.5 тона до 12 тона, следователно на основание чл.6, ал.З, т.9 от ЗАвП във връзка с чл.12б, ал.10 ЗАвП за конкретния превоз не се изисква лиценз за обществен превоз.

Законодателят изрично е посочил в кои случаи не се изисква лиценз и удостоверение за регистрация, като критерия е максимално допустимата маса на МПС, която ако е под 12 тона не се изисква лиценз, а ако е над 12 тона се изисква лиценз. Претендира за разноски.

В о.с.з. жалбоподателят лично чрез пълномощника си адв. Н. Т. изцяло поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта, безспорно се установява, че административния орган не е изпълнил основното си задължение, а именно да докаже характера на превоза като обществен превоз.

Не са представени абсолютно никакви доказателства за възмездния характер на извършения превоз. Нещо повече, административния орган дори не е направил каквито и да е наченки да събере и докаже възмездността на превоза. От свидетелските показания се установява, че не са събирани никакви сведения и данни, нито от водача на МПС-то, нито от получателя на дървесината, относно възмездния характер на извършения превоз.

Единственото доказателство, което е послужило за извършването на 3 проверката и третирането на превоза като обществен е наличието на издаден превозен билет. Практиката на ВКС е категорична, че превозния билет е доказателство единствено и само за собствеността на дървесината и нищо друго. На следващо място, счита, че съгласно чл. 6 ал.1 от ЗАвП, доверителят му по никакъв начин не е извършвал обществен превоз, тъй като съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗАвП, обществен превоз е този превоз извършен за чужда сметка срещу заплащане или икономическа облага. В конкретният случай се доказва точно обратното от разпита и на получателя на дървесината и от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта, че въпросния превоз не е извършен срещу заплащане. Нещо повече, административния орган по никакъв начин не е изпълнил задължението си да докаже възмездността на въпросния превоз. На следващо място, доверителят му няма качеството на превозвач по смисъла на § 1 т.5 от ДР на ЗАвП и същия не е адресат на административното задължение по чл. 6 ал.1, във връзка с чл. 7 ал.1 изр. 2 от ЗАвП. Легалната дефиниция на превозвач се намира в § 1 т.5 от ДР на ЗАвП, според която превозвач е всяко физическо или юридическо лице регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на товари. В конкретният случай доверителят му нито е регистриран като търговец извършващ обществен превоз и следователно на същия не може да му бъде ангажирана въпросната административна отговорност в качеството му на превозвач. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.3 т.9 от ЗАвП, във връзка с чл. 12б ал. 10 от ЗАвП не се изисква лиценз и удостоверение за регистрация при превоз на товари за собствена сметка с МПС-та с допустима максимална маса под 12 тона. В конкретният случай превозът е извършен с автомобил категория Н2, който е с максимално допустима маса от 9800 кг., т.е. дори да бъде прието, че извършва обществен превоз, то за същия не се изисква лиценз.

Административно наказващия орган е ангажирал наказателна отговорност именно заради липсата на лиценз. С оглед на всичко изложено, както и с оглед на събраните писмени и гласни доказателства, моли съда да уважи изцяло жалбата и да отмени НП. Претендира за разноски.

В о. с.з. въззиваемия не изпраща представител. Със становище Н.

М. - За директор РД „АА“- Пл. съгласно Заповед № 160/25.01.2021г. моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди атакуваното НП като 4 обосновано, правилно и законосъобразно. Алтернативно, в случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН и моли той да бъде намален до размера, определен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок /НП е връчено на 18.09.2020г., жалбата е подадена на 25.09.2020г. / по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, за това е процесуално допустима, разгледана по същество e основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено по следните съображения:

Установява се от показанията на свидетелите Ив. Ст. на длъжност „старши инспектор“ и Ив. М. на длъжност „старши инспектор“ в РД „АА”Пл., че въз основа на подаден сигнал- жалба от жител на с. Зм., че товарни автомобили извършват обществен превоз на товари- дърва, които не са лицензирани, като единия автомобил е собственост на Лю., проверяващите лица извършили проверка в Изпълнителна Агенция по горите и установили, че има издадени превозни билети, вкл. и превозен билет №

7030/00039/10082020/110812-9Y82VQ7, от който установили, че на 10.08.2020 г. около 11.09 часа е извършил обществен превоз на товари- дърва, които са собственост на ДГС- Д. и купувач е Айр. от с. Зм.. Направили справка и установили, че товарния автомобил не е включен в списък към лиценз за обществен превоз на товари на територията на Р. България или лиценз за общността.

Жалбоподателя е поканен по телефона да се яви за съставяне на АУАН в с. Зм., където свидетелите ползват помещение на една фирма за офис в с. Зм., жалбоподателят се явил.

5

Свидетелят Ив. М. на 12.08.2020г. в присъствие на свид. Ив. Ст. и жалбоподателят съставил на жалбоподателя АУАН № 274926 за нарушение на чл. 6 ал.1 от Закон за автомобилните превози, който жалбоподателят подписал и записал имам възражение.

На 17.08.2020 г. от жалбоподателят е депозирано възражение против АУАН № 274926/12.08.2020г.

Издадено е

Наказателно постановление

/НП/

№

360000507/26.08.2020г. от Т. Тр. Н. - за директор на РД „Автомобилна администрация” гр. Пл. въз основа на АУАН № 274926/12.08.2020г. против жалбоподателя за това, че на 10.08.2020 г. около 11.09 часа на територията на Държавно горско стопанство - Д. с координати: ширина - 41,666993, дължина 24.23948393, като водач на товарен автомобил ИФА В50Л с peг. № *****, собственост на В. Р. Л., категория N2, извършва следното нарушение:

1.Обществен превоз на товари /дърва/, като дървесината е собственост на Държавно горско стопанство – Д., ЕИК:*, с купувач и получател Ахм. Айр. от с.Зм., и превозени от шофьор Лю., като същият е собственик на описаното по - горе моторно превозно средство ИФА с peг. № ***** и всичко това видно от превозен билет с № 7030/00039/10082020/110812-9Y82VQ7, издаден на 10.08.2020 г. в 11.08.14 часа - без лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България или международен такъв - лиценз на Общността. При направена справка в информационна система на ИА "Автомобилна администрация" в база данни се установило, че въпросното моторно превозно средство не е включено в списък към лиценз за обществен превоз на товари. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на основание на сигнално писмо с peг. № 50-00-733/17.07.2020 год. в с. Зм. Постъпило е възражение с вх. № 52-00-54-5013/17.08.2020 г., което не санира допуснатото нарушение. Изследвани са обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания, в резултат на което не са установени налични предпоставки за това, с което виновно е нарушил чл. 6, ал.1 от Закон за автомобилните превози, поради което и на основание чл.