Определение № 433 от 17.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Ловеч, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500276 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от „А.Б.“ ЕООД, ЕИК: .................., седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Р.Ш.“ № 6Б, чрез юрисконсулт Т. Ю. С., срещу определение №

149/12.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1531/2022 г. по описа на РС – Ловеч, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Ц.О.“ № 22, ет. 4, ап. 6 сумата от 150.00 лв. – разноски в заповедното производство.

В жалбата излага, че „А.Б.“ ЕООД е депозирало искане за издаване на заповед за изпълнение в РС-Ловеч, въз основа на което е образувано ч.гр.д.

№1531/2022г. и издадена заповед за изпълнение. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, във връзка с което е иницииран установителен иск, който е приключил с влязло в сила Решение № 192/22.05.2023г., постановено по гр.д.

№ 1738/2022г. на РС – Ловеч, потвърдено с Решение № 194/31.10.2023 г. по в.гр.д.№ 318/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което установителният иск е отхвърлен като неоснователен. С решението по установителния иск са присъдени и разноски на Б. И. Б..

1

Сочи, че след влизане в сила на Решението по установителния иск, с обжалваното Определение на РС – Ловеч по молба от адв. Б. са присъдени разноски в заповедното производство.

Изтъква, че съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Позовава се на т.12 от Тълкувателно Решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. ОСГТК, където е прието, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Счита, че ако ответната страна в производството по реда на чл. 422 ГПК не е доволна от произнасянето на съда в частта за разноските, то пред нея са открити два процесуални способа за защита: да отправи искане до съда за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК или ако съдът не се е произнесъл изобщо по искането за присъждане на разноски, да отправи искане до решаващия установителния иск съд за допълване на решението в частта му за разноските, отново по реда на чл. 248 ГПК, като двете искания могат да бъдат отправени към съда в срока на обжалване на съдебния акт. Твърди, че ответникът в производството по установителния иск не се е възползвал от предоставената му възможност по реда на чл. 248 ГПК за изменение, респ. допълване на съдебния акт в частта му за разноските в заповедното производство и тя е преклудирана.

Прави извод, че депозираната пред заповедния съд молба за присъждане на разноски е недопустима, тъй като заповедният съд не е компетентен да се произнесе по такова искане, а от друга страна, възможността за произнасяне от съда, разгледал установителния иск, е преклудирана.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови акт, с който да остави депозираната молба за изменение на разноските без разглеждане като недопустима.

2

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата Б. И. Б., чрез пълномощника адв. Ц. Б., е подал отговор на частната жалба. В него излага, че същата е неоснователна. Счита, че РС – Ловеч е взел предвид всички събрани по делото доказателства, като е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба, като потвърди постановеното съдебно определение.

Претендира направените по делото разноски пред всички инстанции.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От представените по ч.гр.д. № 1531/2022 год. по описа на РС – Ловеч доказателства се установява, че частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. И. Б. за вземания, произтичащи от изплатена от работодателя глоба, наложена с електронен фиш № **********.

След извършената проверка, районният съд е издал заповед № 805/12.10.2022 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК. Същата е връчена на длъжника на 24.10.2022 год. и послдният е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в едномесечния срок от връчването й.

С разпореждане № 2225 от 28.10.2022 год., съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указал на заявителя „А.Б.“ ООД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. Последният е подал искова в указания срок, по повод на която е образувано гр.д. № 1738/2022 г. на РС-Ловеч. С Решение № 192/ 22.05.2023 г. по гр. д. № 1738/2022 г., съдът е отхвърлил предявения от „А.Б.“ ООД иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК – за признаване за установено, че по отношение на ответника Б. И. Б. съществува вземане в размер на 450.00 лв., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение „А.Б.“ ООД е осъдено да заплати на Б. И. Б. разноски в производството в размер на 400.00 лв. адвокатско възнаграждение. Решение № 192/22.05.2023 г., постановено по гр.д. №1738/2022 г. на РС – Ловеч, е потвърдено като правилно и 3 законосъобразно с Решение № 194/31.10.2023 г. по в.гр.д.№ 318/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч, като въззивният съд е присъдил на Б. И. Б. сторените в производството разноски в размер на 200 лв.

С молба вх.№ 11977/14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1531/2022 г. по описа на РС – Ловеч, Б. И. Б., чрез адв.Б., е поискал присъждане на разноските за изготвяне и подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, съгласно приложения към възражението Договор за правна защита и съдействие.

С обжалваното определение РС – Ловеч е осъдил жалбоподателя да заплати на Б. И. Б. сумата от 150.00 лв. разноски по заповедното производство. В мотивите е прието, че са налице предпоставките за присъждане на реално сторените от длъжника разноски в заповедното производство за изготвяне и подаване на възражение.

При тези доказателства настоящият въззивен състав намира частната жалба за основателна.

Съгласно разясненията, дадени по т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Гореизложеното обуславя извод, че при приключване на исковото производство по чл. 422 ГПК от компетентния съд, същият следва се произнесе и по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и за исковото. Пропускът на съда да се произнесе по разноските е отстраним с молба на страната по реда на чл. 248 ГПК.

В настоящия случай Решение № 192/22.05.2023 г., постановено по гр.д.

№1738/2022 г. на РС – Ловеч е потвърдено с Решение № 194/31.10.2023 г. по в.гр.д.№ 318/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч и е влязло в законна сила на 31.10.2023 г., а молба вх.№ 11977/14.12.2023 г. е подадена по пощата на 13.12.2023 г. От доказателствата по делото се установява, че ответникът по установителния иск не е упражнил правото си да иска изменение на 4 решението в срока по чл.248, ал.1 ГПК и същото е преклудирано.

Поради изложените съображения обжалваното определение, с което РС – Ловеч е осъдил жалбоподателя да заплати на Б. И. Б. сумата от 150.00 лв. разноски в заповедното производство следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от Б. И. Б. молба вх.№ 11977 от 14.12.2023 г. за присъждане на направените в заповедното производство разноски за изготвяне и подаване на възражението по чл.414, ал.1 ГПК оставена без разглеждане като недопустима.

В настоящия случай въззивният съд се произнася по съдебен акт на заповедния съд, поради което и постановеното определение не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 149/12.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1531/2022 г. по описа на РС – Ловеч и вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молба вх.№

11977/14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 1531/2022 г. по описа на РС – Ловеч от Б. И.

Б. за присъждане на разноските за изготвяне и подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5