Акт № 20671 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20671 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Десислава Ст. Влайкова при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от Десислава Ст. Влайкова Гражданско дело № 20241110142059 по описа за 2024 година

Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 285 ЗЗД за осъждане на „*************“ СП З.О.О.СП.К (****)- дружество, регистрирано в Република Полша с номер ***, със седалище и адрес на управление: ****, ул. „***“ № 18, офис 11, да заплати на „*****“ ЕООД сумата от 2161.03 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 21 610.26 евро за възстановяване на извършени от ищеца разходи за хотелско настаняване в Република България през летните сезони на 2023г. и на 2024г. на клиенти на ответника в качеството му туроператор въз основа на сключен между страните договор за осигуряване на хотелско настаняване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.07.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с ответника „*************“ СП З.О.О.СП.К (****)- дружество, регистрирано в Република Полша с номер ***, се намирали в трайни търговски отношения, по силата на които и съобразно сключен помежду им договор за осигуряване на хотелско настаняване ищецът се задължил да осигури трансфера и настаняването на клиенти на ответника- граждани на Република Полша, по българското Черноморие, като съобразно уговорките между страните „*****“ ЕООД заплащало сумите за настаняването на туристите на съответните хотели, като „*************“ му възстановявало тези суми преди или по време на туристическия сезон, като изяснява, че заплатените от ответника суми или превеждал в полза на хотелите, или задържал за себе си, в случай че вече бил извършил плащанията към хотелите. А в случаите, когато се налагали промени в резервациите непосредствено преди пристигането на полските туристи, за извършените от ищеца допълнителни разходи във връзка с тези промени- стойност на допълнителни легла и/или стаи, ищецът издавал фактури в края на всеки месец, като ответното дружество следвало да заплаща сумите по тях. Така, за летния сезон на 2023г. за периода от 01.08.2023г. до 17.09.2023г. ищецът издал проформа фактури за стойността на допълнителните разходи за хотелско настаняване на клиенти на ответника на обща стойност 20 853.20 евро, които, въпреки уговорката между страните в изяснения смисъл, ответникът не заплатил. Наред с това, страните постигнали уговорки и относно летния сезон на 2024г., в изпълнение на които ищецът сключил договор за хотелско настаняване с един хотел, по който извършил авансово 1 плащане от 30 000.00 евро, за която сума издал на ответника проформа фактура от 25.09.2023г., а ответникът му възстановил сумата от 29 232.94 евро, поради което непогасена останала сума в размер на 767.06 евро. По изложените съображения ищецът поддържа, че общият размер на неплатените разходи за туристическо настаняване, които съобразно уговорките между страните извършил за сметка на ответника, възлиза на сумата от 21 610.26 евро, от която в настоящия процес претендира само част, ведно със законната лихва, както и разноски.

На 27.11.2025г. по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден по поща на 12.11.2025г., от името на ответното дружество, в който се поддържа, че българският съд не е международно компетентен да разгледа спора, както и че на страната не били надлежно връчени исковата молба и приложенията към нея. Наред с това, искът се оспорва като неоснователен с довод, че страните си сътрудничили по повод хотелското настаняване на клиенти на ответника единствено през летния сезон на 2023г., но не и през 2024г., поради което ответникът счита, че с авансово платената за летния сезон на 2024г. сума следва да се счита за погасено задължението му по издадените от ищеца проформа фактури, касаещи хотелското настаняване на туристи през 2023г., в сочения от ищеца като непогасен общ размер на 20 853.20 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в определението на съда от 12.05.2026г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от 31.07.2025г., че българският съд е международно компетентен да разгледа претенциите, тъй като съобразно твърденията на ищеца и наличните по делото данни предмет на договорното правоотношение между страните е предоставянето на услуги по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, които услуги са предоставени на територията на Република България, доколкото съгласно данните по делото извършваната от ищеца дейност по осигуряване на хотелско настаняване на клиенти на ответника е осъществявана на територията на страната.

С оглед на това и съобразно нормата на чл. 7, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕС) 1215/2012 българският съд се явява международно компетентен да разгледа исковете срещу ответника, макар последният да няма местоживеене по смисъла на Регламента на територията на Република България.

Съгласно данните във Формуляр К към Регламент (ЕС) № 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 г., по реда на който е извършвано връчването и призоваването на ответника в хода на настоящото производство, преписи от исковата молба, приложенията към нея, разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, ведно с преводи на полски език на същите, са връчени на ответното дружество на известния по делото неин адрес на 07.03.2025г., като съобразно отбелязването от получаващия орган по смисъла на Регламента книжата са връчени на адресата съгласно законодателството на държавата членка- адресат.

Ето защо, неоснователно е възражението от името на ответника за ненадлежно връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея, които по изложените вече съображения следва да се приемат за връчени на датата, посочена от получаващия орган- 07.03.2025г., от който момент е започнал да тече законоустановеният в нормата на чл. 131, ал. 1 ГПК едномесечен срок за отговор на исковата молба, изтекъл на 07.04.2025г.- понеделник, присъствен ден.

Както бе изяснено, в случая отговор на исковата молба е подаден от ответника по поща на 12.11.2025г.- след срока за това, но преди първото по делото открито съдебно заседание, поради което на разглеждане по същество подлежат единствено наведените от името на 2 ответника оспорвания, но не и възраженията, процесуалната възможност за релевиране на които съгласно процесуалния закон се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба- арг. нормата на чл. 133 ГПК.

По иска с правно основание чл. 285 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи съществувало между страните договорно правоотношение със соченото в исковата молба съдържание- задължение на ищеца да осигури за сметка на ответника хотелското настаняване на клиенти на последния- полски туристи, по българското Черноморие за летните сезони на 2023г. и 2024г., задължение на ответното дружество да възстанови на „*****“ ЕООД всички сторени от последното разходи за това настаняване; точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на ищеца, произтичащо от договорите между страните, да обезпечи уговореното хотелско настаняване за процесните периоди; заплащане от ищцовото дружество на стойността на същото; настъпване на изискуемостта съобразно уговорките между страните на задължението на ответника да възстанови в полза на ищеца всички суми, които последният е заплатил за престоя на клиентите на ответното дружество по българското Черноморие.

Както бе изяснено, ответникът не оспорва правнорелевантното обстоятелство, че с ищеца са били страни по договорно правоотношение за летния сезон на 2023г., респ. че ищецът надлежно е изпълнил задължението си да осигури хотелското настаняване на клиентите на „*************“ за същия период, като, освен това, не оспорва и размера на задължението си за същия период да възстанови сторените от „*****“ ЕООД като довереник (мандатар) по правоотношението разходи за настаняването по българското Черноморие на полски туристи- клиенти на ответното дружество като доверител (мандант). Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези обстоятелства се установяват въз основа на представените с исковата молба и неоспорени от името на ответника приложения 1, 2 и 4 към сключен между страните договор, наименувани „гаранция лято 2023“, страни по които са страните в настоящия процес, съгласно които ищецът се е задължил да осигури хотелско настаняване на полски туристи в три хотела по българското Черноморие за периода от 16.06.2023г. до 23.09.2023г.; извлечение от банкова сметка, приложено на л. 15 от делото, съгласно данните в което в периода от 04.11.2022г. до 06.07.2023г. „*************“ е извършвало плащания по издавани от ищцовото дружество проформа фактури с посочени основания на тези плащания- номерата на фактурите, хотелът, за който е уговорено туристическо настаняване, номерът на анекса, сключен между страните, дати на настаняване през лятото на 2023г. Тези плащания от ответника съставляват по правната си същност извънсъдебно, конклудентно признание на неизгодни за страната факти с правно значение-че между страните е съществувало договорно правоотношение със сочения от ищеца предмет, както и че последният реално е предоставил услугите, дейностите, предмет на поръчката (мандата). Това признание, преценявано по реда на чл. 175 ГПК, не се опровергава от останалите данни по делото, а и както бе изяснено, по същество се поддържа с отговора на исковата молба, в който от името на ответника е заявено, че страните са си сътрудничили през летния сезон на 2023г., както и че неплатените за него задължения следва да се считат за погасени с авансовото плащане за 2024г., по отношение на факта и размера на което между страните също не съществува спор, а и се установява от представеното с исковата молба и приложено на лист 25 от делото извлечение от платежна система „paysera“ на ответника, съгласно което плащането по проформа фактурата за аванса за 2024г. е извършено на 10.11.2023г.

Ето защо, съдът намира за установено, че макар ищецът да е изпълнил надлежно задължението си по процесния договор за поръчка за летния период за 2023г., ищецът е допуснал неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението си да възстанови съобразно уговореното между страните заплатените от довереника суми за хотелско настаняване, за които същият е издал проформа фактури с номера 1172/07.09.2023г., 3

1173/07.09.2023г., 1209/16.10.2023г., 1174/07.09.2023г. и 1208/16.10.2023г., в общ размер на 20 853.20 евро.

Спорен между страните е въпросът доколко за летния сезон на 2024г. ищецът обективно е предоставил уговорената между страните услуга по настаняване в хотели по българското Черноморие на полски туристи- клиенти на ответника, тъй като, както бе изяснено, ответникът в отговора на исковата молба оспорва това праворелевантно обстоятелство, което оспорване, доколкото е заявено преди първото по делото открито съдебно заседание и доколкото касае установяване на обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си, т. е. процесуалното задължение за доказване на които- пълно и главно, е на ищеца, вкл. съобразно доклада по делото, подлежи на обсъждане по същество, макар да е наведено след срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.

За установяване на твърденията си за осъществено през летния сезон на 2024г. за сметка на ответника хотелско настаняване на туристи- клиенти на последния, ищецът е представил сключен от него на 25.09.2023г. с „Марина сандс“ ООД договор за настаняване на туристи в периода от 13.06.2024г. до 18.09.2024г. при посочени в договора конкретни условия, като съгласно писменото съглашение крайната сума по договора възлиза на 367 587.70 евро, част от която подлежи на авансово плащане до 25.09.2023г., профрома фактура № 1204/25.09.2023г., издадена от ищеца на ответника за сумата от 30 000.00 евро с основание: „Хотел Марина сендс, депозит- гаранция 2024“, както и извлечение от платежна система „paysera“ за извършено от ответника в полза на „*****“ ЕООД плащане в размер на 29 232.94 евро с посочено основание на плащането номерът на проформа фактурата от 25.09.2023г. При съобразяване на изричното оспорване от името на ответника в хода а процеса съдът намира, че тези доказателства, макар сами по себе си да не са оспорени от името на ответника, не са годни да докажат пълно и главно реално осъществено между страните сътрудничество за настаняване на туристи- клиенти на ответника, в хотели в Република България през лятото на 2024г. Това е така, тъй като тези документи установяват осъществена от ищеца като мандатар дейност през 2023г. по обезпечаване настаняването на туристите за предстоящия летен сезон, но не и действителното предоставяне на туристическите услуги, които са били планирани за лятото на 2024г. и осигуряването на които именно е било предмет на сключения между страните договор за поръчка, по който съобразно нормата на чл. 285 ЗЗД, а и съобразно уговореното между страните, вкл. съгласно твърденията в исковата молба, доверителят дължи средствата, необходими за изпълнение на поръчката, в случая- сумите, дължими на хотелите за престоя на съответните туристи.