Решение № 3257 от 27.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3257 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330114189 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., жк. „Т.“ бл. ***, ет. *, ап. ** против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 в качеството на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на **** г., бил подписан Договор за потребителски кредит № *****, между В. И. А., в качеството й на заемател и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството му на заемодател.

Твърди се, че съгласно условията на кредита на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 10 000 лв. със срок на кредита от 96 месеца. По договора била уговорена възнаградителна лихва в размер на 12,88% и ГПР в размер на 14,53%. По него била включена и застрахователна премия в размер на 5692,80 лв., както и „Такса ангажимент“ в размер на 250 лв. Общата сума, която е следвало да бъде възстановена на заемодателя, била в размер на 21794,88лв. Застрахователната премия се заплащала директно в полза на застрахователя и същата била разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по останалите разходи по кредита, а „Такса 1 ангажимент“ се заплащала при усвояване на кредита и съдържала ангажимента кредитодателя да сключва договор при фиксиран лихвен процент съгласно параграф 1, т. 5 ЗПК. Сочи се, че между ищеца и кредитодателя бил сключен и договор за застрахователно посредничество, съгласно който се възлагало срещу възнаграждение да се посредничи за сключване на застрахователни договори със застрахователите:

„Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“.

Излага се, че със споразумение за пълно предсрочно погасяване от **** г. ищцата е изплатила предсрочно задължението си към „Юробанк България“ АД, като съгласно параметрите за предсрочно погасяване е трябвало да заплати сумата от 8819,86 лв. Съгласно погасителния план до сключване на споразумение е заплатила 16 вноски по кредита по 227,03 лв. или общата сума от 3632,48лв. Общата сума, платена по договора се твърди да е в размер на 12 452,34лв., като на 09.07.2024г. било издадена удостоверение от „Юробанк“ АД в полза на ищцата, че задължението по процесния договор е изплатено изцяло.

Счита, че така сключеният договор между страните е недействителен, като надплатената по него сума над главницата е в размер на 2452,34лв., платена без правно основание. В нарушение на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК в договора не бил посочен начин на изчисляване на ГПР, липсвало и яснота как е формиран сбора от 14,53%, както и общата дължима сума по него. С включването на застрахователна премия в общ размер на 5692,80лв., както и на „Такса ангажимент“ в размер на 250 лв. се стигало до допълнителен доход за кредитодателя, тъй като тези допълнителни услуги не били включени в ГПР, което се смята, че е в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК.

Смята се, че тези суми представляват част от общия разход по кредита и следва да се включат в ГПР, тъй като в противен случай се стига до заобикаляне на нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК. Сочи се още, че ГПР бил посочен единствено в числово изражение, но не е извършена разбивка на отделните разходи по кредита, а ако имало такава, щяло да е видно, че в ГПР не са посочени въпросните суми. Смята се, че ако те били включени в ГПР, тогава той ще надхвърли размера, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК и заради това се счита, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди се, че съгласно чл.23 ЗПК, ако процесният договор е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното се смята, че ответникът се е обогатил неоснователно и с възнаградителната лихва по кредита.

Заявява, че така посочената клауза за застраховка е част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и имал изцяло декларативен характер. Излага се, че в подкрепа 2 на горното било обстоятелството, че договорът за кредит и договорът за застраховка били сключени в един и същ ден, както и че ответникът бил действал като застрахователен агент при сключване на застраховката. Поради това се посочва, че сключването на договор за застраховка било задължително условие за сключване на договора за кредит между страните и поради това съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК вр. пар.1, т.1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната предмия е следвало да бъде включен в ГПР.

Твърди, че потребителят бил въведен в заблуждение по отношение на съществени параметри на договора, касаещи годишния лихвен процент и в частност разходите по кредита, а посоченият порок водел до недействителност на процесния договор и следвало да се дължи само чистата стойност на заема.

Посочва, че към настоящия момент е изплатена сума в размер на 2452,34лв. над главницата по договора и именно поради тази причина смята, че ответникът се е обогатил неоснователно в този посочен размер. Заявява, че е налице обедняване от страна на ищцата и обогатяване от страна на ответника, настъпило поради недействителен договор за кредит.

С протоколно определение на съда от 10.04.2025 г., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато увеличение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 2935,46 лв. – недължимо платена сума при начална липса на основание и недействителен договор за потребителски кредит от 10.01.2023 г., вместо първоначално заявления размер от 2452,34 лв.

С оглед изложено се иска ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата от 2935,46 лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за нередовност и неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ на **** г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит ****. Сочи се, че по желание на клиента и въз основа на изрично съгласие са сключени договор за застрахователно посредничество с кредитодателя в качеството му на лицензиран застрахователен посредник и застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователите „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ. На ***** г. между страните било сключено споразумение за пълно предсрочно погасяване на заема, като след получаване от ответника на сумата от 8819.86лв. заемът бил изплатен изцяло и правоотношението прекратено.

Правят се възражения за нередовност на исковата молба.

3

Оспорва се изцяло исковата претенция по основание и размер, както и твърдението, че ищцата е извършвала плащания по договора. Не се отрича, че разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК изисква в договора задължително да се съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. Смята се, че в процесния договор ясно са разписани тези условия и ГПР е посочен като 14,53%, общата сума, дължима от потребителя, е в размер на 21 794.88лв., като взетите предвид допускания били посочени в чл.3, изречение последно. Излага се, че по отношение на начина на изчисляване на ГПР следва да се има предвид и размерът на годишния лихвен процент, възлизащ на 12,88% за целия срок на договора. Смята се, че информация за изчисляване на лихвения процент следва да бъде включена единствено когато той е променлив според разпоредбите на закона, какъв не е процесният случай. Сочи се още, че ГПР бил изчислен съобразно формулата, предвидена в Приложение №1. Неоснователно било твърдението на ищеца, че ГПР е включен единствено като цифрово изражение, без да има разбивка на отделните разходи, тъй като в договора били включени подробни данни относно конкретните разноски, предизвикващи оскъпяване на кредита. Смята се, че в договора изрично е разписано, че кредиполучателят заплаща Такса „Ангажимент“, като същата е дължима за предоставена допълнителна услуга по фиксиране на лихвения процент по смисъла на пар.1, т.5 ЗПК, като същата е включена в ГПР по процесния заем противно на твърденията на ищеца.

Сочи се, че видно от предоставеното с ИМ споразумение за пълно предсрочно погасяване на кредита, за разхода „такса ангажимент“ ищецът е заплатил 71,85лв., като съгласно споразумението остатъкът от таксата се счита за недължим и е приспаднат от общата сума за предсрочно погасяване. Освен таксата в ГПР по кредита бил включена и възнаградителната лихва, като ясно било посочено в договора, че погасителните вноски по кредита включват изплащане на главница, ведно с възнаградителна лихва, а лихвеният процент е 12,88%.

Смята се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че сключването на застраховка е задължително условие за отпускане на кредита, поради което същата следвало да бъде включена в ГПР. Застраховка „Защита на плащанията“ била сключена по желание на клиента след изрично съгласие и същата не представлявала условие за отпускане на заема, поради което нямало основание застрахователната премия да се включи в ГПР по договора. На ищеца бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяване на информация по потребителски кредити, в който от кредитора било изрично обявено, че за отпускане на предложения заем не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кердит и/или друг договор за допълнителна услуга. Твърди се, че на ищцата били предоставени два вида 4 застраховки- „Защита на плащанията“ и „Домашен комфорт“, като тя е избрала да сключи само първият от тях, поради което се смята, че получаването на застрахователна закрила не било задължително условие за сключване на договора.

Посочва се, че на ищцата била предоставена и възможност да прецени дали желае да получи кредит за финансирането на закрилата или предпочита лично да заплаща застрахователните премии, като тя била избрала лично да заплаща премиите, което било предоставено като възможност с вноската по кредита. В качеството си на застрахователен посредник кредитодателят по този начин имал законово задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователя, като се твърди, че в последствие сумите по премията били превеждани на застрахователя така, както били получени.

Смята се за неоснователно твърдението на ищеца, че в предварително изготвеното от кредитора съдържание е включвана клауза относно застраховката, на която не би могъл да повлияе. Клаузата на чл. 2 предвиждала ред за заплащане на застрахователната премия като възнаграждение за застрахователите за осигурената закрила, а не като задължение за потребителя да сключи застраховка. От клиента бил взет информиран избор за сключване на застраховката чрез предоставяне на СЕФ, с който бил изрично уведомен за незадължителния □ характер.В документа била разписана и възможността за прекратяване на застрахователния договор, без същото да влече последици за кредитното правоотношение, като това се извличало и от чл. 5.6 от ОУ по застраховката. Месечните дължими застрахователни премии не били част от главницата по процесния кредит въпреки твърденията на ищеца. Смята се, че клаузата на чл. 2, изр. второ от процесното заемно споразумение, че размерът на кредита за покупка на застраховка ще бъде платен директно на застрахователя, в настоящия случай не било приложима и не произвела действие, тъй като по волята на клиента не бил отпуснат кредит за покупка на застраховка, съответно плащането на застрахователната премия не било финансирано по сключения договор за кредит.