Решение № 4889 от 18.07.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, ……………. г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

И.

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА

КОРДОЛОВСКА

Мл. съдия БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Биляна Коева в. гр. дело № 15567 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл. 247, ал.4 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.

С решение от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 51567/2010 г., СРС, ГО 69 - ти състав на основание чл. 247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 13.06.2014 г. по делото, в следния смисъл: на лист 103 – гръб от делото и лист 4 от решението се чете: “ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.К.Б. да заплати на Р.К.Б. 500 (петстотин) лв. разноски по гр.д. № 51567/2010 г.”, вместо неправилно изписаното: “ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.К.Б. да заплати на Р.К.Б. 5000 (пет хиляди) лв. разноски по гр.д. № 51567/2010 г. и е ОТХВЪРЛЕНО искането на С.К.Б. за изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на ищците.

Недоволен от решението е останала С.К.Б., която го обжалва в законоустановения срок. Във жалбата се твърди, е решението, с което се поправя постановеното на 13.06.2014 г. решение е недопустимо, тъй като е недопустимо първоначалното решение. Твърди, че по делото липсвал доклад и било налице произнасяне свръх петитум. Поддържа, че на делото бил даден ход без да е внесена дължимата държавна такса, както и че липсва произнасяне на съда по предявените искове – искането за обявяване на недействителност на нотариалния акт и обезщетение на ответницата. С оглед изложеното твърди, че с атакуваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка се санира недопустимото основно съдебно решение, поради което и двете следва да бъдат обезсилени. Излага съображения за нарушения на съдопроизводствените правила в производството по постановяване на основното решение от 13.06.2014 г. Излага доводи, че с поведението си ответницата не е дала повод за завеждане на делото. Искането към съда е да обезсили обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално да бъде отменено в частта за разноските. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Й.К.Б., който излага съображения за неоснователност на същата. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемите П.Б.К., В.Б.К. и Й.Б.К..

Производството пред СРС е било образувано по искова молба на Й.К.Б., П.К.Б., В.К.Б. и Р.К.Б. срещу С.К.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на извършеното в полза на ответницата дарение на недвижим имот и възстановяване на запазените части на ищците от наследството на К. Б. П.. С решение от 13.06.2014 г. предявените искове са уважени. Препис от решението е връчен надлежно на ответницата С.К.Б., която го е получила лично на 24.06.2014 г. Страните в производството не са упражнили правно на въззивно обжалване срещу първоинстанционното решение, поради което то е влязло в сила на 10.07.2014 г., когато е изтекъл и преклузивния двуседмичен срок за обжалването му.

На 27.06.2014 г. ответницата

С.К.С. е подала молба наименована “въззивна жалба”, с която изрично е заявено, че се обжалва решението от 13.03.2014 г. в частта, с която съдът я е осъдил да заплати съдебни такси и разноски, както и се твърди наличие на очевидна фактическа грешка в постановеното решение. С обжалваното пред настоящия състав съдебно решение СРС е уважил молбата, като е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът като разгледа доводите на страните и приложените писмени доказателства, намира, че въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Доводите в подадената жалба срещу решението от 25.05.2015 г. постановено по гр.д..№ 51567/2010 г., СРС, ГО 69-ти състав касаят недопустимост и неправилност на влязлото в сила основно съдебно решение от 13.06.2014 г. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно. В настоящия случай с обжалваното решение съдът е поправил диспозтива на решението съобразно мотивната част на последното по отношение на присъдените на ищците разноски в размер на 500 лв. (вместо погрешно изписаните 5000 лв.). Подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка няма суспензивен и деволутивен ефект по отношение на основното решение, с което е решен материалноправния спор по същество. По отношение на доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че недопустимо съдебно решение може да бъде обезсилено само при обжалването му пред по-горна инстанция и, че влязлото в сила недопустимо съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което и неоснователни са доводите на въззивницата относно недопустимост на обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка поради постановяването му по недопустимо основно решение.

По отношение на жалбата срещу решението в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, настоящият състав намира следното:

С т. решение №

6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС т. 6 е застъпено становището, че процесуалното представителство, регламентирано в чл. 47, ал. 6 ГПК не е законово, тъй като произтича от акт на съда при осъществяване на предвидените за това предпоставки. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото. В този случай особеният представител се назначава с акт на съда-определение, от който произтича и неговата представителна власт спрямо отсъстващата страна. Това представителство, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Според същото тълкувателно решение възнаграждението е разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора при наличие на предпоставките на чл. 78 ГПК.

Възнаграждението за особения представител винаги е дължимо. На ответницата С.К.Б. е бил назначен особен представител, за което ищците са заплатили сумата в размер на 400 лв. и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи заплащане на направените от тях разноски.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че не станала повод за завеждане на делото и по същество било налице признание на иска. Разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК предвижда възлагане на разноските на ищеца, ако ответникът признае иска и не е станал повод за завеждане на делото. В настоящият случай, както беше посочено на ответника е бил назначен особен представител, който е осъществил процесуално представителство в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съобразно изложеното и поради неоснователност на жалбата, обжалваното решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е оставено без уважение искането за изменение на основното решение в частта за разноските следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 51567/2010 г., СРС, ГО 69- ти състав .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.