Решение № 1866 от 19.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1866 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Д. М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100507818 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 4102/11.03.2025 г., постановено по гр.д. № 46487/2023 г. на Софийски районен съд, 35 състав, съдът е отхвърлил иска на С. Н. Т., ЕГН **********, срещу Д. С. И., ЕГН **********, да му заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 4180 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползването в периода 15.08.2021 г. – 11.03.2023 г. на 1/8 ид.ч. от площ от 44 кв.м. от дворно място, находящо се в гр. София, бул. ****, съставляващо УПИ I-679, кв. 18 по плана на гр.

София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, която площ е била заета от незаконен павилион, ползван от Д. С. И., ЕГН **********.

С горепосоченото решение съдът е отхвърлил иска на Н. Н. Т., ЕГН **********, срещу Д. С. И., ЕГН **********, да му заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 4180 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване в периода 15.08.2021 г. – 11.03.2023 г. на 1/8 ид.ч. от площ от 44 кв.м. от дворно място, находящо се в гр.

София, бул. ****, съставляващо УПИ I-679, кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, която площ е била заета от незаконен павилион, ползван от Д. С. И., ЕГН **********.

Със същото решение съдът е отхвърлил и иска на Ц. С. Т., ЕГН **********, срещу Д. С. И., ЕГН **********, да й заплати на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 8360 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване в периода 15.08.2021 г. – 1

11.03.2023 г. на 1/2 ид.ч. от площ от 44 кв.м. от дворно място, находящо се в гр. София, бул. ****, съставляващо УПИ I-679, кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, която площ е била заета от незаконен павилион, ползван от Д. С. И., ЕГН **********.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил всеки от С. Н. Т., ЕГН **********, и Н. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на Д. С. И., ЕГН **********, по 636,25 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Ц. С. Т., ЕГН **********, да заплати на Д. С. И., ЕГН **********, сумата от 1272,50 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила съвместна въззивна жалба от С. Н. Т., Н. Н. Т. и Ц. С. Т.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че СРС е приел, че всеки от ищците С. и Н. Т.и е собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот. Въпреки това съдът счел, че след погасяване на правото на ползване на Й.Я. и Е.Я.-Д. правото на ползване на ищцата Ц.

Т. се е разпростряло върху целия дарен имот, включващ 1/2 от процесния имот.

Поддържа се, че тълкуването на договора за дарение води до друг извод, защото правото на ползване не е учредено заедно и поотделно, а съвместно. Твърди се, че при липса на други уговорки следва да се приеме, че всеки от тримата вещни ползватели е имал правото да ползва по 1/6 ид.ч. от имота. Поддържа се, че след смъртта на Й.Я. и Е.Я.-Д. правото на ползване на Ц. Т. е останало за 1/6 ид.ч. Във връзка с изложеното се заявява, че С. Т. и Н. Т. са разполагали с правото да ползват процесния имот съвместно с вещния ползвател Ц. Т.. Поддържа се, че по делото са доказани всички останали предпоставки по чл. 31, ал. 2 ЗС за уважаване на исковете на С. и Н. Т.и. Поддържа се, че по делото е безспорно, че през процесния период спорната част от дворното място е била заета от павилион, изграден от ответницата, който последната е използвала.

Поддържа се, че договорът за наем, на който се позовава съдът в мотивите си, е оспорен от ищците и поради това не следва да се кредитира. Сочи се, че освен това договорът за наем е относим към друг павилион. Излагат се съображения, че от доказателствата по делото е видно, че павилионът е поставен през 2019 г. и е премахнат през 2023 г. Твърди се, че е отправена покана до ответницата за изплащане на обезщетение. Във връзка с претенцията на Ц. Т. се поддържа, че едва в съдебния си акт съдът е квалифицирал иска като такъв по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че за такъв иск не е разпределяна доказателствена тежест. Твърди се, че дори и да се приеме, че правото на ползване на Ц. Т. се разпростира върху 1/2 ид.ч. от имота, то отново неправилно е отхвърлен искът на Ц. Т.. Твърди се, че между бившите собственици на имота може и да е имало уговорка за разпределяне на ползването на имота, но тази уговорка не е обвързваща за настоящите собственици. Сочи се, че с поставяне на павилиона от 2019 г. ответницата е заела значително по-голяма част от лицето на имота към бул. „Възкресение”. Твърди се, че от показанията на свид. Й. е видно, че след поставянето на павилиона е премахната входната врата за двора, ползвана от собствениците на втория етаж. Твърди се, че с височината на павилиона се е закрил и прозорецът на първия етаж. В тази връзка се твърди, че дори и да е имало някакви фактически уговорки в миналото, то поставянето на павилиона на ответницата значително ги е нарушило. Поддържа се, че противно на извода на СРС, събраните по делото свидетелски показания са противоречиви, като тези на свид. В.С. не отговарят на писмените доказателства по делото. Поддържа се, че незаконният павилион е създавал пречки на Ц. Т. да упражнява правото си на ползване, защото павилионът не е бил на достатъчно отстояние от къщата и с височината си е засенчвал почти изцяло първия етаж. Твърди се, че в предходен процес е установено, че разрешението за 2 поставяне на павилиона е издадено въз основа на документи с невярно съдържание.

Поддържа се, че от доказателствата по делото е видно, че именно ответницата е отдавала спорната площ под наем на „Ти Ес Ка” ЕООД. Твърди се, че по делото няма никакви доказателства, от които да се установява, че ищците са ползвали каквато и да е друга част от дворното място. Сочи се, че от показанията на свид. Й. е видно, че същата е поучавала наем за втория павилион, поставен в имота. Твърди се, че от показанията на свидетелите е видно, че освен заетата от павилиона площ е имало 4-5 кв.м. около него, заети от стоки и амбалаж. Излагат се съображения, че обезщетението следва да се определи въз основа на цената за наем на квадратен метър за пазар „Красна поляна”. Предвид изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от Д. С. И., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че до смъртта си само Ц. Т. има право да ползва имота, а С. и Н.

Т.и не разполагат с такова право и не следва да се обезщетяват по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че в хода на производството е доказано, че между съсобствениците е постигнато съгласие и е договорено разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот, като ищците ползват западната и южната част на имота и поставения в нея самостоятелен търговски обект с идентификатор ***, който през процесния период е функционирал и е облагодетелствал ищците. Твърди се, че от приетите по делото заключения е видно, че ползваната от ищците част е на по-висока стойност от тази, която е ползвана от ответницата. Сочи се, че по делото не се твърди и не се установява да е постигнато съгласие за друг начин на ползване на имота, респ. за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на имота. Твърди се, че използването на имота през исковия период е било законосъобразно. Поради изложеното се моли да се отхвърли първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 21, том II, дело № 1256/1992 г., от който е видно, че Й.С.Я. е призната за собственик въз основа на давностно владение на 1/2 ид.ч., а Д. Й. И. и Д.

С. Д. заедно са признати за собственици въз основа на давностно владение и наследство на 1/2 ид.ч. от застроено дворно място с площ от 467 кв.м., съставляващо парцел I-679, кв. 18 по плана на гр. София, кв. „Красна поляна”, м. НПЗ „Средец”.

Представен е Нотариален акт за дарение № 85, том LXIV, дело № 12760/1996 г., от който е видно, че Й.С.Я. е дарила на С.Ц. Й. 1/2 ид.ч., а на всеки от С. Н. Т. и Н. Н.

Т. по 1/4 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, кв. „Разсадника”, ул. ****, партерен етаж, както и от 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 467 кв.м., съставляващо парцел I-697 в кв. 18 по плана на гр. София, кв. „Красна поляна”, м. НПЗ „Средец”. В нотариалния акт е записано, че дарителката Й.С.Я. запазва за себе си и за дъщерите си 3

Е.С.Я.-Д. и Ц. С. Т. правото на ползване, докато са живи, върху целия дарен имот.

Към исковата молба е представен Констативен акт № 226/16.12.2020 г. по чл. 57а ЗУТ, от който е видно, че в процесния недвижим имот е извършена проверка от служители на Столична община. Констатирано е съществуването на павилион с правилна форма и размери 10,5 х 3,6 м. и височина от приблизително 3,1 м. В протокола е изготвена схема на разположението на павилиона в процесния имот.

Служителите на общината са установили, че павилионът е поставен без издадено разрешение, като не е искано съгласието на собствениците на имота. Тези констатации са отразени и в Констативен акт № РКП22-111 по чл. 57а ЗУТ от 16.12.2022 г. на Столична община.

Представен е препис от Разрешение за поставяне № 84/23.11.2020 г. на директора на дирекция „Териториално планиране”, от което е видно, че на Д. С. И. е разрешено да постави павилион за продажба на алкохол и захарни изделия с покрита площадка в поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ УПИ I-679, кв. 18, м. НПЗ „Средец”, район „Красна поляна”, бул. ****. От Столична община са представени преписи заявление от Д. С. И. от 21.02.2019 г. за одобрение на схема за поставяне на преместваеми обекти и заявление от Д. С. И. от 23.10.2020 г. за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Цитираните документи не са оспорвани от ответницата в хода на настоящото производство.

Представен е препис от Решение № 1540/10.03.2022 г. по адм.д. № 2902/2021 г. на АССГ, с което е отменено Разрешение за поставяне на павилион № 84/23.11.2020 г., издадено от директора на дирекция „Териториално планиране” на Направление „Архитектура и градоустройство”, Столична община. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 10112/09.11.2022 г. по адм.д. № 4738/2022 г. на ВАС.

По делото е представена Заповед № САГ23-РА-18/28.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено да се премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект, представляващ павилион, находящ се в УПИ I-679, кв.

18, поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес в гр.

София, м. НПЗ „Средец”, ж.к. „Разсадника-Коньовица”, бул. ****, р-н „Красна поляна”.

Разпечатката съдържа 39 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2907456d-463a-44ef-8db1-18fec57353de