Определение № 748 от 19.07.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Бургас , 19.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно гражданско дело № 20212100501158 по описа за 2021 година

Производството е образувано по частна въззивна жалба от адв. Имилиана Димитрова Цонева от АК-Бургас с адрес на кантората в гр.Карнобат, ул.Карл Маркс № 2, в качеството й на особен представител на ответницата против протоколно определение от 28.06.2021г. постановено по гр.д. № 323/2021г. по описа на РС-Бургас, с което възнаграждението й като особен представител на ответницата Р. Н. АТ. е намалено от 300лв. на 150лв..

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което моли да бъде отменено и на особения представител се присъди възнаграждение в размер на 300лв.. Счита, че неправилно възнаграждението й е било намалено от съда, защото не се е явила в с.з. на 28.06.2021г. от 11,20ч., тъй като не е била взета предвид подадена от нея молба, че е възпрепятствана служебно по друго дело в РС-Карнобат насрочено за същата дата от 14,00ч. и не би могла да се придвижи, тъй като нямало автобуси от Бургас до Карнобат в тези часове.

Съдът като съобрази разпоредбите на закона, представените по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

По въпроса за обжалваемостта на определенията и разпорежданията, с които се отхвърля искане на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, досежно размера на определеното му възнаграждение, е формирана последователна практика на ВКС, напр. ч. т. д. № 1795/2020 г. на III г. о., ч. т. д. № 2076/2017 г. на I т. о. и цитираната там практика. Съгласно същата обжалваемо е определението, с което се 1 определя възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, като такова, разрешаващо материалноправен спор.

Ето защо сложената за разглеждане жалбата като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално допустима.

По основателността:

Производството пред БРС е образувано по искова молба по чл.422 ГПК подадена от „Теленор България“ ЕАД против Р. Н. АТ. за установяване, че съществува задължението на ответницата към ищеца в размер на 121,47лв.-главница-незаплатени абонаментни такси за ползвани телекомуникационни услуги за периода 20.09.19.11.2018г. и неустойка от 52,47лв..

По гражданско дело № 323/2021г. на БРС на 26.04.2021г. съдът е назначил на осн.чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответницата като с акта за назначаването е определено възнаграждение в минималния размер от 300лв. в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законния срок назначения особен представител е представил писмен отговор, съгласно който е заявил, че извършва признание на осн.чл.237 ГПК на предявените претенции от името на ответницата, както следва: за дължимостта на главницата от 121,47лв. и е извършено частично оспорване на претендираната неустойка и за предпочитан номер. Моли съдът на приеме направеното признание на иска по реда на чл.237 ГПК, а в останалата част да отхвърли претенцията. Отправено е и искане с отговора на осн.чл.78, ал.1 ГПК съдът да присъди на ищцовата страна направените съдебни разноски.

По делото е проведено едно о.с.з. на 28.06.2021г., по което страните не са представлявани, процесуалните представители са изпратили писмени становища по същество със съгласие за разглеждане на делото в тяхно отсъствие; доказателствени искания не са отправяни и делото е обявено за решаване, като с протоколно определение съдът е определил възнаграждение от 150лв. за особения представител.

Съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност съдът да определи по-висок размер, а при прекомерност - да намали адвокатското възнаграждение до 2 минимално установения размер.

В случая, производството не се отличава с фактическа и правна сложност – особеният представител е изготвил отговор на исковата молба и е депозирал за проведеното открито съдебно заседание писмена молба, че поддържа подадения от него отговор; в единственото проведено о.с.з. страните не са се явили, а са представили писмени становища, не са събирани нови доказателства, не са твърдяни нови факти и обстоятелства, съдебното дирене е приключено и делото е обявено за решаване.

Предвид изложеното, правилно е постановено от съда присъждане на възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро ГПК до размера на сумата 150 лв., представляваща 1/2 от минимума предвиден по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.274, ал.4 ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.06.2021г., постановено по гр.д. № 323/2021г. по описа на БРС, с което на осн.чл.47, ал.6, изр.2-ро от ГПК на назначения по делото особен представител на ответника е определено възнаграждение в размер на 150лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3