Решение № 666 от 13.05.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 666

Монтана, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20247140700141 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б. Г. Б. от гр. М. против Сухопътни войски, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, а именно: 1. в размер на 500 лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания в периода 26.10.2023 г. до 01.02.2024 г. от действието на незаконосъобразна Заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“, издадена от командира на военно формирование 54990 - Враца подполковник С. Г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. в размер на 1000 лева имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от действието в периода от 26.10.2023 г. до 01.02.2024 г. на същата заповед, ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на Определение на съда № 389/18.03.2024 г. по делото, от ищеца е направено уточнение относно ответника по исковата молба, като за такъв са посочени „Сухопътни войски“, по смисъла на чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ.

В исковата молба се излагат съображения, че на 26.10.2023 г. на ищеца му била връчена Заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54 990 гр. Враца подполковник С. Г., за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. От наложеното наказание се почувствал унизен, обиден и огорчен, започнал да изпитва притеснения за работата си, чувствал се дискомфортно сред колегите си, изпитвал срам от тях и от началниците си, затворил се в себе си и ограничил общуването си в службата, чувствал се нервен и напрегнат, било засегнато самочувствието и личната му самооценка. Напрежението и нервността му се отразили негативно и на отношенията в семейството. Същата заповед той обжалвал по съдебен ред. Сочи също и, че със заповед № ОХ-931/26.10.2023 г. на Министъра на отбраната било разпоредено със заплатите за месец ноември 2023 г. да бъдат изплатени парични награди за постигнати резултати в службата на всички военнослужещи от Министерство на отбраната, структурите пряко подчинени на министъра на отбраната, Българската армия, като за получаване била определена сума от 1000 лева. Той не получил такава сума, тъй като към онзи момент имал наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ с визираната по-горе заповед, като производството по нейното оспорване все още не било приключило. Заповедта за наказание към този момент била действащ индивидуален административен акт и като такъв същата, съгласно изискванията на т. 4.3 от заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на Министъра на отбраната, било пречка за изплащане на паричната награда. Ищецът сочи, че с решение № 161/01.02.2024 г. на Административен съд – Монтана, влязло в законна сила на същата дата, съдът отменил като незаконосъобразна, необоснована и неправилна заповед № ЗРД-514/03.10.202З г. на командира на военно формирование 54 990 гр. Враца подполковник С. Г., с която му е наложено наказание „строго мъмрене“ и която е станала причина да не получи парична награда от 1000 лева през м. ноември 2023 г. Въпреки, че съдебното решение било сведено до знанието на командира на в.ф.54990 - Враца подп. Г., към настоящия момент не са предприети действия да му бъде изплатена паричната награда от 1000 лева. Твърди, че в периода, през който е действала заповедта 26.10.2023 г. - 01.02.2024 г., от нейното действие за него са настъпили имуществени н неимуществени вреди, като същите счита за пряка и непосредствена последица от нейното действие.. Търпените от него страдания от действието на незаконосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание за времето на това действие периода 26.10.2023 г. - 01.02.2024 г. намира, че справедливо могат да бъдат репарирани със сумата от 500 лева. За претърпените от него имуществени вреди сочи разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД вр. с §1 от ДР на ЗОДОВ, съгласно която имуществените вреди могат да бъдат под формата на претърпени загуби и/или пропуснати ползи. От действието на отменената незаконосъобразна Заповед № ЗРД- 514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54 990 гр. Враца подполковник С. Г. за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“, ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в това, че поради действието на тази заповед в периода 26.10.2023 г. - 01.02.2024 г. в имуществения му патримониум не е постъпила сумата от 1000 лева, представляваща конкретно определения размер на паричната награда, която би получил през м. ноември 2023 г. съгласно Заповед № ОХ-931/26.10.2023 г. на Министъра на отбраната, ако не беше незаконното дисциплинарно наказание. Излага, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото му би се намирало, ако не беше действието на незаконосъобразната заповед за наказание, съпоставено със състоянието на имуществения му патримониум след действието на незаконосъобразната заповед. Пропускането на възможността за увеличаване на имуществения му патримониум със сумата от 1000 лева парична награда изплатена през м. ноември 2023 г. счита за пряка последица от действието на отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като единствено нейното действие е препятствало изплащането на въпросната сума. Ищецът твърди, че доколкото в случая се дължи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, то за него възниква и правото на основание по чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ДР на ЗОДОВ да претендира обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху сумата от 1500 лева /500 лева за неимуществени вреди и 1000 лева за имуществени вреди/, считано от момента на влизане в сила на решение № 161/01.02.2024 г., постановено по адм. дело № 723 по описа на Административен съд – Монтана за 2023 г. - 01.02.2024 г. до окончателното й изплащане. В този смисъл сочи TP № 3 от 22.04.2005 г. по м. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Претендира присъждане на разноски за държавна такса – 10 лв., както и други разноски при представяне на доказателства за тях в хода на съдебното производство.

От ответника Сухопътни войски, представлявани от командира генерал – майор Д. Д., чрез процесуален представител гл. юрк. Н. А., е постъпил отговор по исковата молба, с който оспорва исковете. Излага съображения, че с решение № 161/01.02.2024 г. по административно дело № 723/2023 г. на АдмС – Монтана заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. е отменена като незаконосъобразна, поради допуснато нарушение на процесуална правна норма в процедурата по издаването й, което административният съд е приел за съществено - липса на протокол за проведена беседа с военнослужещия, което е лишило същия от правото на защита като наказано лице. Твърди, че въпреки установеното нарушение на процедурата по издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, в мотивите на административния съд са установени факти по извършени от жалбоподателя бездействия, представляващи дисциплинарно нарушение, подкрепени с писмени доказателства - с рапорт № 2-1006/18.08.2023 г. е установено, че на 26.08.2023 г. е било разпоредено, от началника на щаба на 3 бригадно командване, в 16:00 часа да се извърши доклад за изменение на обстановката, свързана с терористични заплахи, което той не е изпълнил. С установеното бездействие и неизпълнение на задължение от страна на жалбоподателя той сам е допринесъл за настъпване на вредните последици изключително по негова вина, поради което не може да се търси отговорност по ЗОДОВ. В този смисъл сочи TP № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. Нарушаването на административнопроизводствените правила по издаване на заповедта за наказание е довело до нейната отмяна, но не би следвало да води до награждаване/обезщетяване на лицето, извършило нарушение. Излага, че прилагането на чл. 52 от ЗЗД трябва да съответства на целта на закона и морала. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да ги поправи, а да възстанови усещането на справедливост на засегнатото лице, като парите заместват отрицателните емоции, които то е изпитало. Съгласно принципа в правото „не може неизправната страна да черпи права от собственото си неправомерно поведение“ и не може виновният да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обратното би довело до негативни последици от извода, че извършилите нарушение вместо наказание, получават награда. Сочи още, че заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54990 - Враца не е доведена до знанието на целия личен състав от военното формирование, въпреки че съдържа разпоредба относно публичното й оповестяване. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди за пропуснати ползи в размер на 1000 лева, в едно със законната лихва, изцяло, като неоснователен и недоказан, като излага, че съгласно чл. 83 от ЗЗД ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Твърди, че в посочения случай, ищецът е отговорен за лишаването му от паричната награда поради неправомерното си поведение - неизпълнение на заповед и задължение по УВСВСРБ. В случай, че същият беше изпълнил задължението си за изпълнение на издадената заповед, той нямаше да бъде лишен от парична награда. Наказаният сам е допринесъл за настъпване на вредните последици изключително по негова вина, поради което не може да се търси отговорност по ЗОДВПГ, като счита, че нарушаването на административнопроизводствените правила по издаване на заповедта за наказание е довело до нейната отмяна, но не би следвало да води до награждаване/обезщетяване на лицето, извършило нарушение. В този смисъл фактът, че жалбоподателят не е получил парична награда за 2023 г., е оправдан от морална гледа точка. Ответникът моли в случай, че не бъде прието възражението му по иска за имуществени вреди изцяло, то да бъде разгледано възражението му по този иск, в частта за законната лихва. Излага, че съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Счита, че искът е подаден за имуществени вреди за пропуснати ползи и законна лихва може да се търси от датата на подаването на исковата молба, тъй като съгласно чл. 84, изречение трето от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При липса на отправена покана, за такава се счита исковата молба. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли подадената искова молба за имуществени и неимуществени вреди, като неоснователна и недоказана, с оглед целта на закона и морала, с оглед на установените факти и обстоятелства, касаещи начина, по който отменената заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. на командира на военно формирование 54990 - Враца, поради нарушение на административната процедура по издаването й, се е отразила на жалбоподателя.

Окръжна прокуратура – Монтана, чрез прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба е основателна. Счита, че същата е предявена от надлежна страна - лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от действието на незаконосъобразна заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г., издадена от командира на военно формирование 54990 - Враца подполковник С. Г., срещу Сухопътни войски. Сочи, че налагането па дисциплинарно наказание е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. I от ЗОДОВ. При наличието на служебно правоотношение отношенията във връзка с дисциплинарната отговорност на служителя също са административни. Излага, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е отменена като незаконосъобразна с решение № 161 от 01.02.2024 г. по адм. дело № 723/2024 г. по описа на Административен съд – Монтана. Налице са първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 1, aл. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт при изпълнение на административна дейност. Намира, че са налице и другите два от кумулативно изискуеми се елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – настъпването на вреди за ищеца, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност. По иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, излага съображения, че в случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди посочени в исковата молба. Счита, че в настоящия случай ищецът е ангажирал доказателства за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание. Показанията на свидетелите, счита че установяват негативното отражение на незаконосъобразно проведеното дисциплинарно производство върху психиката на ищеца, проявило своето продължително въздействие до момента на окончателната отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от административния съд. Сочи, че при определяне размера на обезщетението следва да се изхожда, както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, които са пряка и непосредствена последица oт увреждането. В настоящия случай като се съобразят видът и интензивността на търпените от ищеца психически страдания сумата от 500 лева прокурорът приема, че справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди. По иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди излага, че в резултат на действието на отменената като незаконосъобразна заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г., издадена от командира на военно формирование 54990 - Враца подполковник С. Г., ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неизплатена парична награда в размер 1000 лева, която би получил със заплатата за месец ноември 2023 година съгласно заповед № 3 ФСД-78 от 10.11.2023 г. на командира на десети механизиран батальон в изпълните на Заповед ОХ-931 от 26.10.2023 г. на Министъра на отбраната. Безспорно в случая от издаването на незаконосъобразния акт за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото със сумата от 1000 лева, представляваща размера на паричната награда, която би получил. Ищецът не би претърпял посочената вреда, ако не беше издадена незаконосъобразната заповед № ЗРД-514/03.10.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Следователно налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за ищеца вреда, поради което същата следва да бъде обезщетена.