Решение № 1041 от 21.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000500802 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 594/8.11.2023г, постановено по гр.д.№ 968/2021г по описа на ОСБлагоевград, са отхвърлени предявените от Н. И. Т., ЕГН ********** против Прокуратурата на РБългария, искове за заплащане на сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 645/2012 г. по описа на РП Разлог, следствено дело № 21/2012 г. по описа на ОСлО — ОП Благоевград, претендираната като дължима мораторната лихва от датата на прекратяване на производството с Наказателното постановление от 23.10.2013 г. до 23.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано от Н. И. Т., чрез адв.Кр.М. от АК-Стара Загора, с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява срещу приетото, че задължението е погасено по давност. Позовава се на свидетелските показания на съпругата на ищеца Т.а, че не е получила пратката, че няма подпис на същата на пощенското клеймо, че няма отбелязване, че се е задължила да предаде пратката на адресата. Сочи още, че не следва да се приема, че е уведомен с депозирането на молба на 3.04.2014г за издаване на препис и връщането му на работа в системата на МВР.

Поддържа доводи, че постановлението за прекратяване му е връчено на 15.09.2021г.

Обстоятелството, че не е обжалвал същото, като връчено му 8 години след издаването му, е поради липса на правен интерес.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответникът-Прокуратурата на Република България е оспорила въззивната жалба като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна, 1 доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото Н. И. Т. е посочил в исковата молба, че до 15.09.2021 г. не е бил надлежно уведомен за изготвеното Постановление за прекратяване на НП вх. № 645/2012 г. от 23.10.2013 г., от РП гр. Разлог, с което е отменено Постановление от 30.01.2013 г. на водещия разследващ следовател при ОСлО при ОП Благоевград, с което е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142а, ал.1 във вр. с ал.2 от НК и е прекратено НП по ДП № 21/2012 г. по описа на същия следствен отдел, поради липса на доказателства за извършено престъпление, съгласно указанията на горестоящите прокурори. Посочил е, че ДП е било образувано срещу него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.а от НК и чл. 371 б.в от НК, за това, че бил злоупотребил със служебното си положение и превишил властта си, бил извършил неправомерно задържане и други принудителни действия по отношение на три лица и от това били произлезли вредни последици, изразили се в злепоставяне и уронване авторитета на МВР. На 30.01.2013 г. му било повдигнато обвинение за извършени няколко отделни престъпления: по чл. 142а ал.2, предл.2, във вр. с ал.1 от НК и чл. 142 ал.2 т.6 от същия кодекс. Наложило се е по тази преписка да се произнасят Специализирана прокуратура, ОП Благоевград, Апелативна прокуратура София и ВКП, РП Разлог.

С две молби от 16.09.2021 г. и от 30.09.2021 г., от името на ищеца, чрез процесуалния му представител, е поискано изрично да им бъде връчено Постановлението за прекратяване, като в крайна сметка на 15.09.2021 г. го е получил на ръка от деловодител, отразено изрично на молбата от 08.09.2021 г. На 08.10.2021 г. му е била предадена на ръка и деловодна справка, поискана по т. 3 от втората им молба и незаверени копия от материали от ДП. В справката, написана от съдебен деловодител, изрично е било посочено, че управителите на двете фирми „Кети Комерс“ гр. Севлиево и „Секюрити 96 груп“ ООД гр. София - не са уведомени за постановлението за прекратяване, защото не били адресати на същото.

Посочил е, че до датата на подаване на исковата молба, процедурата по чл. 243, ал. 4 НПК не е била осъществена, като на обвиняемия препис от Постановлението за прекратяване на наказателното производство му е бил връчен на 15.09.2021 г., т.е., след почти 8 г., след произнасянето на наблюдаващия прокурор.

Заявил е, че е претърпял вреди от воденото срещу него наказателно производствотревоги и притеснения, проблеми в семейството, опозорено било доброто му име, чест и достойнство, здравословни проблеми, от незаконосъобразните действия и бездействия на ищеца, дисциплинарно уволнение.

Претендирал е да му се присъдят сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие незаконно обвинение по ДП № 645/2012 г. по описа на РП Разлог, следствено дело № 21/2012 г. по описа на ОСлО — ОП Благоевград, ведно с мораторната лихва от датата на прекратяване на Наказателното постановление от 23.10.2013 г. до максимално допустимия период, а именно 23.10.2016 г., както и със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на главниците, както и да бъде осъден да заплати и всички разноски, сторени в съдебния процес, като искът е изменен по размер за сумата от 300 000 лв.

Ответната страна Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция като недопустима поради изтекла погасителна давност, съгл. чл.110 от ЗЗД, считано от прекратяване на наказателното производство, за което ищецът бил уведомен с връчване на прокурорския акт на 23.10.2013г, удостоверено с обратна разписка на съпругата му Б.Т.а на 29.10.2013г.

На 08.04.2014 г., по молба на ищеца Т. от 03.04.2014 г., на същия отново е бил изпратен препис от Постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура - гр. Разлог от 23.10.2013 г., поради което двукратно е получил преписи от постановлението за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура - гр.

2

Разлог от 23.10.2013 г., преди посочената в исковата молба дата - 15.09.2021 г., респективно е бил наясно за прекратяването на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 21/2012г. по описа на ОСлО при ОП - Благоевград. Изложил е доводи, че погасителната давност е настъпила и по отношение на претендираните от ищеца лихви за периода от 2013 г. до 2016 г. Оспорил е исковите претенции и по основание с доводи, че ищецът не е претърпял болки и страдания.

С решението съдът е отхвърлил исковите претенции като е приел, че е изтекла погасителна давност за част от исковата претенция по чл.2, ал.1 ,пр.3 ЗОДОВ за сумата от 30 000лв. и, че същата е неоснователна до сумата от 300 000лв.

Между страните по делото не се спори, че наказателното производство е започнало с образуването му на 28.05.2012г. от РП-Разлог (тяхна пр. пр. № 645/2012 г.) по реда на чл.

212, ал.1 НПК, срещу Н. В. Т. от гр. Якоруда - инспектор, разузнавач V степен в „КП“ на ПУ-Якоруда при РУП-Разлог, ОДМВР-Разлог - за престъпление по чл. 387, ал. 1 НК.

С постановление на следовател при ОСлО при ОП-Благоевград на 30.01.2013г. инспектор Н. И. Т. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършени в реална съвкупност на 15.03.2012 г. престъпления по чл. 142а, ал. 2 вр. ал. 1 НК спрямо лицата С. Г.

С., С. И. С. и М. М. А..

С прекратително постановление от 23.10.2013г. на РП-Разлог е отменено постановлението от 30.01.2013г на ОслО при ОП-Благоевград, с което Н. И. Т. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл.142а, ал.2, вр. сал.1 НК като незаконосъобразно, отменена е наложената мярка за неотклонение „подписка“, прекратено е наказателното производство по ДП № 21/2012г по описа на ОСлО при Оп-Благоевград поради липса на доказателства за извършено престъпление. Посочено е, че постановлението, в частта относно неговото прекратяване, подлежи на обжалване пред Районен съд Разлог в 7-дневен срок от връчването му.

В бланката е отразено, че пратка под № 645/12 е изпратена на 25.10.2013 г. Получена е срещу подпис от лицето Б. Т. на 29.10.2013 г. в 11.15 ч.

С молба от 03.04.2014 г., подадена лично от ищеца Т., РП Разлог е сезирана с искане, да му бъде издадено копие от постановлението за прекратяване на воденото срещу него досъдебно производство / л. 53/.

Установява се от събраните доказателства, че със заповед от 5.09.2012г. на Т. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР / приложено кадрово досие към делото/.

Заповедта е отменена по съдебен ред, с влязъл в сила съдебен акт, постановен от ВАС на 12.11.2014 г. /л.35/.

Видно от документите към приложеното кадрово досие, със заявление от 18 ноември 2014 г, Т. е уведомил директора на Областна дирекция на МВР Благоевград, че с решение № 13502 от 12 ноември 2014 година на ВАС, е отменена заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и му е прекратено служебното правоотношение. На основание чл. 232 от ЗМВР, е поискал да бъде възстановен на предишната или на друга равностойна длъжност. Заявил е, че е съгласен да бъде преназначен на длъжност разузнавач пета степен в участък полиция - Белица на Районно управление Полиция - Разлог при Областна дирекция на МВР - Благоевград. На 21.11.2014 г. е издадена заповед за преназначаването му като държавен служител в участък полиция - Белица на Районно управление Полиция - Разлог при Областна дирекция на МВР - Благоевград. На 25.11.2014 г.

Т. е встъпил в длъжност, видно от приложения към кадровото досие акт за встъпване. На 20.04.2015 г. е преназначен на длъжност инспектор, а през 2016г. е напуснал.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

3

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Ответникът е направил възражения за изтекла предвидена в чл.110 от ЗЗД 5-годишна давност за предявяване на иска, доколкото наказателното производство по ДП № 21/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП -Благоевград е прекратено с Постановление на РП - Разлог от 23.10.2013 г. с твърдения, че препис е изпратен на ищеца Н. Т. на адреса, на който живее, и е удостоверено връчването на прокурорския акт на съпругата му Б. Т. на 29.10.2013 г.

Позовала се на погасителна давност, настъпила и по отношение на претендираните от ищеца лихви за периода от 2013 г. до 2016 г.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ, давностният срок тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. При искове за вреди от деликт с известен деец давността тече от датата на изискуемост (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), т. е. от момента на осъществяване на всички елементи на фактическия състав.

Началният момент на погасителната давност при издадено постановление за прекратяване е влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство. /т.4 от ТР №3/22.04.2004г по т.д.№ 3/2004г на ВКС, ОСГК/.

По делото се установява, че пратка под № 645/12 е била изпратена на 25.10.2013г. и получена срещу подпис от лицето Б. Т. на 29.10.2013 г. в 11.15 ч. От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че посоченото лице е съпруга на ищеца, като е заявила, че не е получавала такава пратка. Дадените в тази насока показания от свидетелката не следва да се кредитират, тъй като съгл. чл.172 ГПК е налице евентуална заинтересованост на същата от изхода на делото.

Допълнителен довод, че ищецът е узнал за постановлението е и обстоятелството, че е отправил и нарочна молба за снабдяване с копие от същото на 03.04.2014 г. и това действие е входирано в дневниците на РП. Именно поради прекратяване на наказателното производство същият е встъпил на длъжност в системата на МВР, обстоятелство, което същият е следвал да установи, като едно от изискванията за длъжността, съгл. чл.155, ал.1, т.2 и т.3 от ЗМВР, което също предполага, че е бил уведомен за съдържанието на прекратителното постановление към този момент.