Решение № 9113 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9113 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110147196 по описа за 2025 година при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното гр.д. № 20251110147196 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на ........, ЕИК ........, срещу В. С. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена Заповед № 28454 от 10.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45156/2024 г. по описа на СРС, 171 състав, а именно сумата 1923,96 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..........., ведно със законната лихва от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 316,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 10.07.2024 г., сумата 46,33 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 11,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. – 10.07.2024 г.

Ищецът твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, като ответникът има качеството клиент на топлинна енергия като собственик на процесния имот. Поддържа, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, че за нея се извършва дялово 1 разпределение от ......... и че начислените суми съответстват на реално доставената и разпределена топлинна енергия.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва качеството си на собственик и наследник, навежда възражение за неприемане на наследството, както и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от процесните вземания. Оспорва се и дължимостта на мораторните лихви.

Третото лице – помагач ......... е представило писмени доказателства относно извършеното дялово разпределение.

Съдът, като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявените искове са допустими. Между издадената заповед за изпълнение и предявените установителни искове е налице пълно тъждество по отношение на страни, основание, периоди и размер на претендираните вземания.

По делото са представени решение по първа фаза на делбено производство, нотариални актове, удостоверения за наследници, данъчни декларации и документи по абонатната партида. От влязлото в сила решение по допускане на делбата се установява, че ответникът В. С. С. е признат за собственик на 7/12 ид.ч. от процесния имот, а от представените нотариални актове се установява последващо придобиване и на останалите идеални части от другите съделители. От съвкупната преценка на тези доказателства съдът приема, че към процесния период ответникът се е легитимирал като собственик на целия процесен имот.

Неоснователно е възражението, че ответникът не е приел наследството. По делото се установява, че същият лично е участвал като съделител в делбеното производство, легитимирал се е като носител на права върху имота и е извършвал действия по управление и разпореждане с наследствените права. Тези действия представляват конклудентни действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, които несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството. Не са представени доказателства за отказ от наследство.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че през процесния период сградата е била топлоснабдена, че за имота е извършвано дялово разпределение и че начисленията са формирани въз основа на отчетни данни и изравнителни сметки.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните задължения са осчетоводени по партидата на ответника и не са погасени чрез плащане.

За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи, че е налице качеството „клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника, облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал топлинна енергия на ответника в претендирания обем, както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. Следва да докаже, че за ответника е възникнало задължение за плащане на предоставената услуга „дялово 2 разпределение“, както и какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“. Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, както и правопогасяващите и правоизключващите си възражения.

Съдът приема за установено, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия при Общи условия по смисъла на чл. 150 ЗЕ, като ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия по чл.

153 ЗЕ.

Неоснователни са възраженията относно липсата на реално потребление и недължимостта на сградната инсталация. Съгласно Закона за енергетиката собствениците в топлоснабдена сграда дължат и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация като обща част.

Съдът намира за частично основателно възражението за изтекла погасителна давност.

Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които е приложим тригодишен давностен срок. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 24.07.2024 г., с което давността е прекъсната.

По отношение на най-ранното вземане за м. май 2021 г. съдът приема, че същото е погасено по давност. Дори при прилагане на 45-дневния срок по Общите условия изискуемостта на това вземане е настъпила преди 24.07.2021 г., поради което към датата на подаване на заявлението тригодишният давностен срок е бил изтекъл. Ищецът не е ангажирал доказателства за по-късна дата на изискуемост на това конкретно вземане.

От заключенията на експертизите се установява, че стойността на задължението за м. май 2021 г. възлиза на 38,42 лв., поради което искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата 1885,54 лв. и отхвърлен за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 1923,96 лв.

Претендираното обезщетение за забава се отнася до задължения, формирани след изготвяне на изравнителни сметки и издаване на общи фактури. Съгласно приложимите Общи условия и възприетата съдебна практика, за да изпадне длъжникът в забава по отношение на изравнителния резултат, следва да бъде доказано довеждането на общата фактура, респективно на изравнителната сметка, до неговото знание по предвидения в Общите условия ред. По делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване или връчване на общите фактури, нито доказателства за уведомяване на ответника относно размера на изравнителния резултат. При липсата на такива доказателства съдът приема, че не е установено изпадането на ответника в забава по отношение на претендираните суми за топлинна енергия, поради което искът за обезщетение за забава се явява неоснователен.

По отношение на претенцията за дялово разпределение съдът намира, че същата е неоснователна. По делото не са представени доказателства относно възникнало облигационно правоотношение между ищеца и дружеството, извършващо дяловото 3 разпределение, нито доказателства, че именно ищецът е носител на вземането за цената на услугата или е овластен да я събира от името на третото лице. Самото фактическо извършване на услугата не е достатъчно да обоснове материалноправната легитимация на ищеца по претенцията за сумите за дялово разпределение. Поради това исковете за сумата 46,33 лв. и за сумата 11,15 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът е бил представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, обема на осъществената защита, както и практиката на СЕС по дело С-438/22 и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., приема, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв. с включен ДДС за исковото производство и 50 лв. за заповедното производство, които размери съответстват на действителната фактическа и правна сложност на спора и не следват механично минималните размери по Наредба № 1/2004 г. С оглед изхода на спора и съразмерно с отхвърлената част от исковете на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдена сумата 50,23 лв. /25,68 евро/ за исковото производство и сумата 8,97 лв. /4,59 евро/ за заповедното производство

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........, ЕИК ........, срещу В. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че В.

С. С. с ЕГН ********** дължи на ........ ЕИК ........ сумата от 1885,54 лв. /964,06 евро/, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..........., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 1885,54 лв. /964,06 евро/ до пълния претендиран размер от 1923,96 лв. /983,70 евро/, представляваща задължение за м. май 2021 г., като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ предявения от ........ срещу В. С. С. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 316,36 лв. /161,75 евро/, представляваща обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 10.07.2024 г., както и за сумата от 46,33 лв. /23,69 евро/, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., и сумата 11,15 лв.

/5,70 евро/, представляваща обезщетение за забава върху това вземане за периода 15.08.2021 г. – 10.07.2024 г., като неоснователни, за които суми е издадена Заповед № 28454 от 10.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45156/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав.

ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, да заплати на ........, ЕИК ........, на основание чл. 78, ал.

4

1 ГПК, сумата 74,18 лв. /37,93 евро/ разноски в заповедното производство и сумата 808,92 лв. /413,60 евро/ разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ........, ЕИК ........, да заплати на адв. ...... - член на САК - процесуален представител на ответника по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата 8,97 лв. /4,59 евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата 50,23 лв. /25,68 евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ......... на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.