Решение № 1279 от 14.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. Русе, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело № 20214520105090 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба на К. С. А. срещу „Иван Петров 2010“ ЕООД, ЕИК 201227565, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Гоце Делчев“ № 112, представлявано от управителя Иван А.

Петров.

Първоначално ищцата е претендирала сумата от 13 246.17 лева, представляваща според изложените в исковата молба твърдения необходимата стойност за възстановяване на притежавания от нея лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“, дизел, с рег. № *********, след извършени в сервиза на ответното дружество ремонтни дейности извън възложеното.

В първото открито съдебно заседание на 18.05.2022г. ищцата е заявила изменение на основанието на предявения иск, като е посочила, че процесният автомобил е бил продаден на 27.10.2021г. за сумата от 9 500.00 лева. Поради това е поискала същата сума от 13 246.17 лева да бъде присъдена като обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в продажбата на автомобила на по-ниска цена вследствие извършените от ответника невъзложени действия по него. Съдът е допуснал така заявеното изменение.

В съдебното заседание на 16.11.2022г. ищцата е поискала намаляване на размера на иска от 13 246.17 лева на 6 000.00 лева. Искането е оставено без уважение, поради което предмет на произнасяне е претенцията в пълния предявен размер.

Считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в Република България е еврото. Съгласно чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България стойностите, посочени в левове в съществуващи правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева и правилата за закръгляване.

Поради това първоначално предявената претенция от 13 246.17 лева се счита за претенция в размер на 6 772.66 евро.

Ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 1

МАТИК“, дизел, с рег. № *********. На 24.08.2021г. автомобилът бил представен в специализиран сервиз на „Мерцедес-Бенц“ в гр. Варна, стопанисван от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, по повод установен повишен разход на двигателно масло. След извършената диагностика автомобилът бил предоставен на ответното дружество в гр.

Русе, като комуникацията със сервиза осъществявал М. Д., с когото ищцата живее във фактическо съжителство. Според ищцата възложената задача се ограничавала до диагностика и проверка на турбокомпресора във връзка с разхода на масло.

Впоследствие без нейно съгласие и без съгласието на Д. служители на ответника демонтирали и премахнали филтъра за твърди частици - DPF, отворили и заварили корпуса му и извършили промяна в управляващия софтуер на двигателя.

При получаване на автомобила на 07.09.2021г. между страните възникнал спор относно характера и обема на извършените дейности. Ищцата заплатила част от поисканата сума, като във фактурата било отбелязано, че отказва заплащане на сумата от 300.00 лева за премахване на DPF филтъра и софтуерната намеса. На следващия ден автомобилът бил представен отново в „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД - гр. Варна, където били констатирани черен пушек при форсиране, наличие на сажди по изпускателната система, следи от рязане и заваряване по корпуса на DPF системата и данни за извършена намеса в управляващия софтуер. Ищцата поддържа, че поради така извършените действия техническото състояние и пазарната стойност на автомобила били влошени, а тъй като не разполагала със средства за възстановяването му, го продала на 27.10.2021г. за сумата от 9 500.00 лева.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че автомобилът е постъпил в сервиза с оплакване за разход на масло, включително с отбелязване „Отива масло в турбото, в DPF филтъра“. След диагностика било установено, че филтърът за твърди частици е запушен, разрушен и негоден за последваща употреба. Ответникът поддържа, че М. Д. е бил своевременно информиран както за състоянието на филтъра, така и за възможните варианти за отстраняване на проблема, като заявил да бъде извършено необходимото, за да получи автомобила в изправно състояние. След премахването на филтъра била извършена съответната софтуерна промяна, автомобилът бил тестван и предаден технически изправен. Според ответника процесният автомобил е бил на значителен пробег и е имал предхождащи технически проблеми, поради което липсва причинна връзка между извършените в сервиза действия и цената, на която впоследствие е бил продаден.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-автотехническата експертиза поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, че ищцата е била собственик на процесния автомобил, както и че същият е оставен в сервиза на ответника на 28.08.2021г. и е получен обратно на 07.09.2021г.

Не е спорно и че в сервиза на ответника са извършени демонтаж на турбокомпресора и изпращането му за проверка, физическо премахване на филтриращия елемент на DPF системата и намеса в управляващия софтуер, необходима автомобилът да функционира без наличен филтър за твърди частици.

Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса дали премахването на DPF филтъра и софтуерната намеса са били възложени или одобрени от клиента, както и дали и в какъв размер тези действия са причинили имуществена вреда на ищцата.

От показанията на свидетеля М. Д. се установява, че автомобилът е бил предоставен в сервиза на ответника с цел проверка на турбокомпресора във връзка с установения разход на двигателно масло. Свидетелят категорично заявява, че не е възлагал премахване на DPF филтъра или промяна на софтуера, както и че не е подписвал документ, в който да са индивидуализирани подобни ремонтни дейности.

Съдът отчита заинтересоваността на свидетеля, произтичаща от фактическото му 2 съжителство с ищцата, поради което преценява показанията му по реда на чл. 172 ГПК във връзка с останалия доказателствен материал. Показанията му в съществената им част намират подкрепа в последвалото непосредствено поведение на страните. Още при получаването на автомобила възниква спор именно относно премахването на DPF филтъра и извършената софтуерна намеса. В издадената фактура е отразено и изричното нежелание да бъде заплатена сумата, начислена за тази дейност.

Свидетелят В. А., служител на ответника и син на неговия управител, поддържа противоположната теза. Според него клиентът бил информиран за състоянието на DPF филтъра и заявил да бъде извършено необходимото, за да получи автомобила изправен. Свидетелят потвърждава обаче, че именно в сервиза на ответника DPF филтърът е бил физически премахнат и е извършена софтуерна промяна, чрез която управляващият блок да не отчита неговото отсъствие.

Показанията на свидетеля Р. Р., който лично е участвал в ремонта, също установяват физическото премахване на филтъра и извършената софтуерна промяна.

Същият не е присъствал при комуникацията с клиента и при даването на твърдяното съгласие, а е предприел действията след получена информация от страна на сервиза, че работата е разрешена.

Свидетелят Й. К. установява, че металният корпус на филтъра е бил отворен, филтриращият материал е изваден, а корпусът впоследствие е затворен чрез заваряване. Според свидетеля филтриращата част била стопена и негодна за почистване.

Показанията на свидетелката Й. Д. също не установяват по категоричен начин изрично съгласие за премахване на филтъра. Свидетелката е присъствала само на част от телефонните разговори и сочи, че в един от тях е било обсъждано свалянето на DPF филтъра, но същевременно клиентът заявил, че следва да обсъди въпроса със съпругата си.

От показанията на полицейските служители К. К. и И. И. се установява, че на 07.09.2021г. между страните е съществувал реален спор за това дали извършените дейности са били възложени. Свидетелят И. си спомня, че собственикът на автомобила твърдял, че е извършен ремонт, за който не е бил информиран, а представителят на сервиза поддържал обратното.

При съвкупната преценка на тези доказателства съдът приема, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на конкретно и информирано съгласие за физическото премахване на DPF филтъра и последващата промяна на управляващия софтуер.

Общото изявление на клиента да бъде извършено „каквото трябва“, дори да се приеме за установено, не може да бъде тълкувано като предварително и неограничено съгласие за всяка технически възможна интервенция по автомобила. Премахването на фабрично монтирана система за третиране на отработените газове и извършването на свързана с това промяна в управляващия софтуер представляват действия със съществен и поначало необратим характер. За тях изпълнителят следва да установи, че възложителят е получил информация за естеството им, възможните алтернативи и последиците и е одобрил извършването им. Такива доказателства не са събрани.

Твърдението на ответника, че DPF филтърът задължително е следвало да бъде подменен поради изминатия пробег, също не намира пълна опора в заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Вещото лице установява, че за конкретния автомобил не е предвиден точно определен пробег, при достигането на който филтърът задължително се подменя, а подмяната се извършва при необходимост.

Съдът отчита, че процесният автомобил безспорно е имал технически проблем още преди постъпването му в сервиза на ответника, а именно повишен разход на двигателно масло, както и значителен пробег над 365 000 км. Това обстоятелство 3 обаче не обосновава право на изпълнителя едностранно да премахне DPF системата и да промени софтуера на автомобила при липса на доказано съгласие на възложителя.

Особено значение за установяване на състоянието на автомобила след ремонта имат показанията на свидетелите А. О. и Й. Д., работещи в оторизирания сервиз „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД.

Свидетелят О. установява, че при извършения преглед на автомобила след получаването му от ответника са констатирани черен пушек при форсиране, сажди по изпускателната система и следи от рязане и заваряване по корпуса на DPF системата.

Липсата на записана диагностична грешка при фактически неработещ филтър е дала основание и за извод, че е извършена промяна в управляващия софтуер.

Свидетелят Й. Д. посочва, че DPF филтърът сам по себе си не може да бъде причина за разход на двигателно масло, макар продължителното горене на масло да може да причини неговото запушване. Същият потвърждава, че премахването на филтъра изисква съответна промяна в софтуера и че след премахването автомобилът вече не съответства на първоначалната си фабрична спецификация.

Съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата експертиза като компетентно, обосновано и съответстващо на останалия доказателствен материал.

Според вещото лице средната пазарна цена през последното тримесечие на 2021г. за автомобили от марка, модел и година като процесния е 18 144.25 лева. Тази стойност обаче не представлява конкретна оценка на процесния автомобил към момента на продажбата му. При определянето на действителната му стойност следва да бъдат съобразени значителният пробег, индивидуалното техническо състояние, предхождащият разход на масло, оборудването и останалите особености на конкретното превозно средство. Поради това съдът не приема тезата на ищцата, че цялата разлика между средната стойност на сходните автомобили и продажната цена от 9 500.00 лева представлява вреда, причинена от ответника. Вещото лице не е могло да определи чрез метода на пазарните аналози конкретната сума, с която премахването на DPF филтъра намалява продажната стойност на автомобила, тъй като подобно обстоятелство по правило не се посочва в обявите за продажба и не съществува достатъчна база от съпоставими автомобили. Същевременно експертът изрично посочва, че съществените технически недостатъци влияят върху цената на употребявания автомобил, тъй като потенциалният приобретател съобразява необходимите бъдещи разходи за отстраняването им и привеждането на автомобила в съответното техническо състояние. От заключението се установява, че възстановяването на DPF системата с оригинална част в оторизиран сервиз е било оценено на 5 456.64 лева. Вещото лице е проучило и възможността за възстановяване чрез нови алтернативни части, като е определило варианти на обща стойност 1 450.28 лева, 1 617.38 лева и 1 849.18 лева, включващи стойността на нов DPF филтър, необходимия труд и съпътстващите елементи.