Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 118 от 26.04.2024, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 101/2024
Вид
Решение № 118
Подписан
26.04.2024
В сила
23.05.2024
Състав
Ели Георгиева Скоклева

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Закон за движението по пътищата
  • чл.105,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179,ал.6,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Д......, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д......, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20241510200101 по описа за 2024 година Г. В. Г.

, обжалва наказателно постановление № 23-0348-001269/ 09.01.2024г., издадено от полицейски инспектор в ОДМВР гр.К..... ,Р У гр.Д......, с което са му наложени административни наказание „глоба“ в размер на 20лв. нарушение по чл.185 ЗДвП и „глоба“ в размер на 200лв. за нарушение по чл.179,ал.6,т.2 .Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи ,за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както и че нарушенията са недоказани.Претендира разноски.

Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 22.10.2020г. жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр.Д....... На ул.“А....... м.....“, същият бил спрян за проверка от длъжностни лица при АНО, при която му бил съставен АУАН за нарушение по чл.105ЗДвП ичл.139, ал.1,т.1 ЗДвП- за допълнително затъмнени с фолио предни странични стъкла на автомобила,с което е ограничена видимостта на 1 водач, както и че стъклата не отговарят на стандартизационните изисквания на завода-производител,като при сч упване, стъклата не се натрошават на такива парчета, с които риска от нараняване е минимален.Въз основа на съставения акт , е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са наложени посочените по-горе административни наказания.

От приложения по преписката протокол за извършен технотест от измерване на нормалното светлинно пропускане на автомобилните стъкла, се установява,че измерената пропускливост на стъклата е над 70% и са без допълнително затъмнение/без фолио/.

С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима в Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна , и съдът отмени наказателното постановление,по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед 8121з-1632 / 02.12.2021гг., издадена от министъра на вътрешните работи.

Събраните по делото доказателства установиха,че в процедурата по установяване на административните нарушения и налагане на съответните наказания, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АУАН е съставен в нарушение на чл.42,т.4 5 ЗАНН.Описанието на нарушенията и обстоятелствата ,при които са извършени е лаконично.

Относно нарушението по чл.105,ал.1 ЗДвП, не са посочени факти, обосноваващи нарушението на забраната, визирана този текст , а още помалко, за коя от двете, хипотези, предвидени в него се отнася. Същият визира забрана за ограничаване видимостта през челното, задно и странични стъкла на автомобила,осигуряващи видимостта на водача към пътя или намаляване прозрачността им. Изключенията от тази забрана, са посочени в ал.2 и ал.3 от ЗдвП, като ал.2 касае и двете хипотези, а ал.3 само втората хипотеза,отнасяща за прозрачността на автомобилните стъкла. С оглед на обвинителната функция на АУАН, непосочването на факти и обстоятелства, обосноваващи обективни елементи от състава на нарушението, водят до невъзможност за нарушителя да организира защитата си.

Макар и посочените по-горе процесуални нарушения да налагат отмяната на НП в тази част,само на това основание, за пълнота на мотивите, 2 следва да се добави,че нарушението е недоказано. АНО е посочил, че видимостта през е ограничена, като е намалена прозрачността на стъклата на автомобила. Ал.3 ва чл.105 ЗДвП визира допустимите размери на намаляване на прозрачността , определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации . Според т. 6.3.1. 1. 1. от чл. 6. 3 "Тълкуване на резултатите" общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %.

Видно от приложения по преписката протокол от извършен технотест от измерване на нормалното светлинно пропускане на автомобилните стъкла, се установява,че измерената пропускливост на стъклата е над 70%т.е. нарушението е и недоказано.

Относно нарушението по чл.179,ал.6,т.2 ЗДвП, също е налице нарушение на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН. Този текст ангажира отговорността на водачите, които нар ушават изискването, визирано в чл.139,ал.1,т.1 ЗДвП движещите се по тъпя пътни транспортни средства да бъдат технически изправни, като санкционната норма съдържа три отделни хипотези,в зависимост от констатираните неизправности. В случая, контролния орган е приел,че се касае за значителна техническа неизправност, като е посочил,че стъклата на автомобила не отговарят на стандартизационните изисквания на завода-производител,като при сч упване, стъклата не се натрошават на такива парчета, с които риска от нараняване е минимален.Така направеното описание на нарушение е неясно и непълно, като не може да обоснове „значителна неизправност“. Не е посочен завода производител, а още по-малко стандартизационните изисквания на същия, по отношение автомобилните стъкла,поради което нита за жалбоподателя, нито за съда става ясно в какво се изразява неизправността, а още по-малко дали е значителна , или не.

Визираното процесуално нарушение е неотстранимо, не дава възможност на нарушителя да реализира защитата си и налага отмяната на наказателното постановление и в тази част.

Предвид отмяната на наказателното постановление, АНО следва да заплати на жалбоподателя сторените деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 500лв.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0348-001269/

09.01.2024г., издадено от полицейски инспектор в ОДМВР гр.К..... ,Р У гр.Д......, с което са наложени административни наказание „глоба“ в размер на 20лв. нарушение по чл.185 ЗДвП и „глоба“ в размер на 200лв. за нарушение по чл.179,ал.6,т.2 ЗДвП на Г. В. Г. с ЕГН ********** от гр.К.....,ж.к.“Бу.......... .., вх. .., ет. , ап. .. като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА полицейски инспектор в ОДМВР гр.К..... ,Р У гр.Д...... да заплати на Г. В. Г. деловодни разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред К.....ския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК

Съдия при Районен съд – Д......: _______________________ 4