Присъда № 6 от 29.03.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 233/2022
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Петя Петрова Вълчева-Чукачева
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.21, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.2, т.2 и т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.43, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343а · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37 · Наказателен кодекс
- чл.37, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.156 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
МОТИВИ към присъда №6/29.03.2023г. по НОХД №233/2022г. по описа на ВрОС
Подсъдимият Г. Г. Ч. от гр. София, ЕГН ********** е предаден на съд с обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр. Враца по обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, пр.2, б.„б", пр.1, вр.ал.4, вр. чл.
342, ал.1 от НК за това, че на 26.09.2019г на ГП Е-79, км. 172+300, между селата Люти дол и Ребърково при управление на лек автомобил Сеат Ибиза, с peг. № ВР*** СС, негова собственост, е нарушил правилата за движение, а именно- чл.21, ал.1, пр.1 от ЗДвП- При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, а именно категория „В” извън населено място 90км./ч, като е управлявал със 122,7км./ч; чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП – "като преди да предприеме изпреварване, не се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване", чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП- "като е навлязъл в пътна лента предназначена за насрещно движение и не е изпълнил задължението си да не създава опасност за превозните средства движещи се по нея", чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП- "не се е убедил, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време", чл.43, т.1 от ЗДвП- като е предприел изпреварване, забранено поради разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя- ляв завой и при условията на действие на пътен знак В24 /забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети/, и е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение и чл.63, ал.2 т.1 от Правилник за прилагане на ЗДвПкато е пресякъл единична непрекъсната линия (Ml), разделяща платната за движение „Мездра- Ботевград" и „Ботевград-Мездра", по непредпазливост е допуснал причиняване на смърт на Г. Б. К. на 25г. от гр. София и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: три средни телесни повреди на Б. К. Б. на 53г. от с. Хайредин, общ.
Хайредин, изразяващи се в: травматичен шок, което увреждане й е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; Счупване на ребра вляво от 1-во до 6-то по една линия, което й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата; счупване на дясна лъчева кост на типично място, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник; средна телесна повреда на И. П. Р. на 9г. от гр. София, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник и средна телесна повреда на П. П. Р. на 11г. от гр. София, изразяваща се в счупване на десен голям пищял, което увреждане му е причинило трайно затруднение движенията на долен десен крайник.
С присъда по НОХД №246/2020г. на ВрОС, постановена в производство по съкратената процедура в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, подс. Г. Ч. е признат за виновен по предявеното му обвинение. Недоволство от издадената 1 присъда е изразил подс. Ч., чрез защитника си, както и повереника на частните обвинители, поради което по техни въззивни жалби в САС е образувано ВНОХД № 80/2021г., приключило с решение, което е обжалвано пред ВКС и с решение по НД №834/2021г. е върнато за ново разглеждане на САС. С решение №138/2022г., постановено по ВНОХД №171/2022г. по описа на САС първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото, наказателното производство по отношение на подс. Г. Ч. се разви по общия ред, въпреки желанието на подс. Ч. за преминаване към диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК, предвид указанията на по- горната инстанция дадени с отменителното решение.
В съдебното производство, на основание чл.76 от НПК, като частни обвинители в процеса са конституирани Е. Д. К.- лично, в качеството й на съпруга на починалия Г. К., Г. Р. К.- в качеството й на баба на починалия Г. К., Б. М. К.- в качеството му на баща на починалия Г. К., М. Б. К.- в качеството му на брат на починалия Г. К. и Б. К. Б.- в качеството й на пострадала от ПТП-то, за което е повдигнато обвинението и в качеството й на майка на починалия Г.
К..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа становище за доказаност на обвинението, такова, каквото е повдигнато с обвинителния акт, за престъпление по чл. 343, ал.3, пр.2, б.„б", пр.1, вр.ал.4, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като счита за безспорно установена фактическата обстановка изложена в него. Поддържа, че подс. Ч. е предприел маневра "изпреварване" в участък сигнализиран с надлъжна маркировка и с пътен знак "Забранено изпреварването", със скорост 108,62 км/час /предвид КАТЕ от съдебната фаза/, като към момента на удара единствено пострадалия Г. К. е предприел своевременна реакция намалявайки скоростта си на движение и отклонявайки два градуса надясно, за да може да избегне удара, докато подобно поведение от страна на подсъдимия липсва. Твърди, че подс. Ч. предприел маневра "изпреварване", без да се съобрази с конкретната пътна обстановка, с колоната автомобили, в която се е движил и която частично е изпреварил, с мокрият асфалт, в завой без видимост за насрещно движение, като е поставил сам себе си, както и водача на "Мазда"-та - пострадалия К., в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП, като удара между двата автомобила е настъпил в лентата за насрещно движение полагаща се за движение на пострадалия К.. Твърди, че при новото разглеждане на делото е изяснен и повдигнатия въпрос от защитата за поставяне на обезопасителни колани от всички пътници в автомобила Мазда, в т.ч. и от водача К., както и че тези колани са изиграли своята роля да предотвратят по-сериозни, по-тежки травматични увреждания на пасажерите. Счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ч. е осъществил състава на визираното престъпление, което е извършено непредпазливо, но той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Сочи, че с Решение №522 от 1976 г. на ВС, се възприема се като установена норма на поведение принципа, че всеки участник в движението следва да очаква правомерно поведение от другите участници, като в тази част, частично не се съгласява 2 със заключението на експертизата, в която се излагат предположения, че при по-ниска скорост, при по-голям ъгъл на отклоняване вдясно, пострадалият К. е щял да избегне удара. Поддържа, че в случая нищо не задължава постр.К. да очаква неправомерно поведение от останалите участници в движението.
Предвид добри характеристични данни и чисто съдебно минало на подс. Ч., иска от съда да признае същия за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б."б", пр.1 вр.ал.4 НК, като нарушавайки нормата на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП- че преди да предприеме изпреварването, подсъдимият не се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, както и че при наличието на забранителен знак, забранителна вертикална и хоризонтална маркировка, е предприел изпреварване, забранено, поради разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя - ляв завой и при условията на действие на пътен знак Б24 и е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение и нарушавайки чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, като е пресякъл единична непрекъсната линия М1, разделяща платната за движение е причинил смърт и три средни телесни повреди. Иска наказание при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и лишаване от право да управлява МПС.
Повереникът на частните обвинители Е. Д. К., Г. Р. К., Б. М. К., М. Б. К. и Б. К. Б.-адв. А. Т. от АК Кюстендил поддържа така повдигнатото обвинение и изразява съгласие с прокурора по отношение на фактическата обстановка и правните изводи. Иска подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление, за което е привлечен като подсъдим по настоящето наказателно производство. По отношение на наказанието, изразява становище за налагането му в такъв размер, за да не бъде прилагана разпоредбата на чл.66 НК, а същото да бъде изтърпяно ефективно, както и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал2 от ЗАдв., за оказаната от него правна помощ на пострадалите в настоящето производство, определено в размерите в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения - чл.13, ал.1, т.4 от посочената наредбата, тоест по 2250,00 лева за всеки един от пострадалите.
Защитникът на подс. Ч.- адв. Н. Д. счита делото за неизяснено от фактическа страна макар и при тези доказателства, съдът да може да направи собствени изводи, по които да обоснове прилагането както на процесуалното, така и на материалното право. Оспорва заключението на приетата в настоящето разглеждане на делото КАТЕ, в частта относно изчислението на опасната зона, тъй като времето за човешка реакция е изчислено извън рамките от 0,6 до 2,6 секунди приети за допустими в техническата литература, а именно 0,8 секунди, което според него е времето за реакция на "един супер трениран олимпийски шампион по бокс". Оспорва и начина на изчисления при определяне на мястото на удара между автомобилите. Излага различна фактическа обстановка при която счита, че следва да се постанови оправдателна присъда за доверителя му. Твърди, че в двата протокола за оглед от 26.09.2019 г. и 27.09.2019 г. е записано, че местопроизшествието не е запазено, че веднага след произшествието, л.авт. "БМВ Х5", управляван от 3 свид. М., е минал през цялото произшествие, поради което следите, които безспорно са били на мястото на произшествието, са разхвърляни, разпръснати и произшествието е манипулирано и всичките изчисления на вещите лица, определящи мястото на удара са неверни. Твърди, че предвид определеното място на удара от експертите, ако постр. К. се е движил в десния край на пътното платно, удар нямало да настъпи, че ако е реагирал навреме възприемайки л.а."Сеат" навлязъл в лентата му за движение, е намалил скоростта си, но не с незначителните 7 км/час, удар нямало да настъпи. Счита, че следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на св. Д., че движейки се със 70 км/час е видял подс. Ч. да предприема изпреварване тоест, че той е предприел изпреварване на място, което е разрешено за изпреварване и срещу него не е имало движение на автомобили, като подс. Ч. е повишил скоростта си на движение повече от 70 км/час но правомерно, за да изпревари и тъй като започвайки да се прибира, другият автомобил не му е съдействал да извърши безопасно маневрата, увеличавайки скоростта си на движение, каквото е често срещаното толератно поведение на участниците по пътищата в България, то св. Д. има вина за настъпилото произшествие. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. М., тъй като той чисто субективно няма как да определи разстоянията, отстоянията и скоростите.
Оспорва заключението на АТЕ, в частта относно предпазните колани на пасажерите в л.а. Мазда, като твърди, че тъй като не са блокирали на задните седалки и предвид травмите на пътниците, то същите не са поставени.
Оспорва обвинението по чл.21 ЗдВП, тъй като видно от заключението на вещите лица ПТП- то щяло да настъпи и при 90 км/час, което означава, че функционално скоростта не е в причинно-следствена връзка с настъпилите вредоносни резултати. Твърди, че подс. Ч. е помагал при изваждането на пострадалите, оказвал е помощ, поради което съдът следва да преквалифицира деянието по чл.343а НК и в този смисъл да наложи наказание. Твърди, че при определяне вида и размера на наказанието, следва да се има предвид изключително добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало на подсъдимия, че като водач няма нито едно нарушение и наказание по ЗДвП и това деяние е изолирано. Навежда доводи за недобросъвестното поведение на водача св.Д., на л.а. "Фиат", който не е позволил на подсъдимия да извърши безопасно маневрата "изпреварване". За размера на наказанието оставя на преценката на съда, но такова, което на основание чл.66 НК да бъде отложено за съответния срок.
Защитникът на подс. Ч.- адв. С. П. поддържа изцяло казаното от колегата си, като счита, че повдигнатото обвинение спрямо Ч. е недоказано. Навежда доводи за наличие на съществени разлики в заключенията на двете АТ експертизи, а именно по отношение на мястото на настъпване на ПТП-то по ширина и дължина на пътното платно, разлика в скоростите на МПС-тата, разлика в броя на коланите и на возещите се в лекият автомобил "Мазда".