Решение № 33 от 12.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай М.

Членове:

Веселина Ставрева

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора А. Хюсм. К. като разгледа докладваното от Николай М. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604521 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда от 17.06.2022 г. по н.о.х.д. № 3577/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, подсъдимият И. С. Х. е признат за виновен за това, че на 29.09.2016г., около 10.30 часа в гр. София, ж.к. ”*******”, ул. „Търново“, в близост до спирка на масовия градски транспорт, на тролей, движещ се по линия № *******-та поликлиника, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и като извършител, в съучастие с Х. С. Х.извършител, чрез нанасяне на удар с юмрук с дясната си ръка, в която държал метален «бокс», в областта на лицето в горната част на носа, а Х. С. Х. нанесъл удар с дясната си ръка, с юмрук в областта на лявото око, причинил на М. Н. С., СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, както следва: - в комбинирана травма на лявото око- разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, осъществяващо медикобиологичния признак, ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО НА ЛЯВОТО ОКО, ЗА СРОК ПО-ДЪЛЪГ ОТ 30

ДНИ; -открито счупване на носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на околните меки тъкани, кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане, осъществяващо медикобиологичния признак, ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63 ал.1, т.З, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от осем месеца

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание е отложено, като е определен изпитателен срок в размер на 3 години.

Със същата присъда първият съд е признал за виновен подс. Х. С. Х. в това, че на 1

29.09.2016г., около 10.30 часа в гр. София, ж.к. ”*******”, ул. „Търново“, в близост до спирка на масовия градски транспорт, на тролей, движещ се по линия № *******-та поликлиника, като извършител, в съучастие с И. С. Х. -извършител, чрез нанасяне на удар с дясната си ръка, с юмрук в областта на лявото око, а И. С. Х., чрез нанасяне на удар с юмрук с дясната си ръка, в която държал метален «бокс», в областта на лицето в горната част на носа, причинил на М. Н. С., СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, както следва:- в комбинирана травма на лявото око- разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, осъществяващо медико-биологичния признак, ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО НА ЛЯВОТО ОКО, ЗА СРОК ПО-ДЪЛЪГ ОТ 30 ДНИ; -открито счупване на носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на околните меки тъкани, кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане, осъществяващо медикобиологичния признак, ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание е отложено, като е определен изпитателен срок в размер на 3 години.

Подсъдимите били осъдени, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски в размер от по 405 лева за всеки един.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите били осъдени да заплатят и сума в размер на по 1000 лева за всеки един от двамата, представляващи възнаграждение за защита на частния обвинител.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимите И. С. Х. и Х. С. Х., с която същите молят настоящият съд да отмени атакуваната присъда като неправилна. Депозирано е и писмено изложение от упълномощения защитник на подс. Х. Х. – адв. К.М.. В последното се излагат съображения в насока, че СРС е постановил крайния си съдебен акт в нарушение на принципа, провъзгласен в чл. 13 от НПК, а именно решаващият орган да вземе всички възможни мерки, за да се изясни обективната истина по делото. Според защитника, в конкретния казус е могло да се съберат множество доказателства в това число да се провери имало ли е видеозаписи в близост да инкриминираното местоположение, имало ли е свидетели очевидци от живущите в близост, имало ли е обаждане към спешен телефон 112 на същата дата във връзка с инцидента. Адв. М. релевира съображения и че, първият съд, в нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от НПК не е събрал доказателства касателно отношенията между подсъдимите и пострадалия във периода преди осъществяване на деянието. В подадената въззивна жалба защитата отправя и укор към първоинстанционния съд за допуснато съществено нарущение на процесуалните правила, тъй като мотивите към първоинстанционната присъда не отговарят на изискванията на процесуалния закон, което според адв. М. следва да се приравни на липса на мотиви. В заключение се моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Адв. М. прави доказателствено искане да се изискат справки от Столична община, район Люлин относно имената на живущите в района, а също и от МВР, Дирекция „Национална система 112“ касателно обстоятелството подаван ли е сигнал в инкриминирания ден за процесния побой.

По делото е депозирана и жалба от ЧО М. С. чрез повереника му адв. Я. С.. Прави се искане така наложените наказания да бъдат повишени в размер надхвърлящ средния, а приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отменено.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 08.11.2022 г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения защитника на подсъдимите лица – адв. М. моли съда да 2 се произнесе с присъда, с която да оправдае подзащитните му. Излага аргументи, че първият съд е постановил акта си при нарушение на правилата на чл. 13 от НПК, а именно да е сторил всичко възможно за установяване на обективната истина. Защитникът прави искане ако СГС не счете подзащитните му за невиновни, то да приеме, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при нарушение на процесуалните правила, поради което и да го отмени и върне делото за ново разглеждане от СРС. В тази връзка адв. М. изтъква, че приложените по делото първоинстанционните мотиви не отговарят на изискванията на процесуалния закон.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата на подсъдимите за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. Счита, че първата инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, както и че не са налице противоречия между присъда и мотивите на СРС. Релевира доводи, касателно правилното прилагане на института на чл. 54 от НК. В заключение изразява позиция, че така наложеното от СРС наказание е правилно и съответстващо на чл. 36 от НК.

Повереникът на частния обвинител в хода по същество излага съображения в насока, че първият съд е изградил правилни доказателствени изводи, като намира за житейски логично пострадалият първо да потърси лекарска помощ, а в последствие и когато е бил в състояние да е разпитан и от органите на реда. Адв. С. прави искане за увеличение на наложените наказания на подсъдимите. В заключение моли настоящата инстанция да му присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ЧО пред СГС.

Подсъдимите поддържа казаното от защитника си. В правото си на последна дума изразява отричат да се осъществили деянието, за което им е повдигнато обвинение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на акта.

За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. С. Х. е с ЕГН: **********. Роден е на ******* г. в гр. София, българин, е българско гражданство, неженен, с основно образование, е адрес в гр.София, ж.к.******* *******, неосъждан.

Подсъдимият Х. С. Х. е с ЕГН: **********. Роден е на ******* г. в гр. Пловдив, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, е адрес в гр.София, ж.к.******* *******, неосъждан.

Двамата подсъдими са братя.

Към 2016г. свидетелят М. С. живеел в гр. София, жк. „*******”, ул. „*******.

Подсъдимите живеели също в жк. „*******”. Подсъдимите и пострадалият имали влошени отношения. М. С. имал влошени отношения и с други хора от квартала.

На 29.09.2016г. около 10.30 ч. свидетелят М. С. излязъл от дома си и тръгнал към спирката на тролейбус № 6, находяща се на ул. „Търново” зад 12-та Поликлиника, където имал среща с брат си - свидетелят О. С.. Преди да стигне до спирката му се обадил и докато двамата говорели по телефона, изведнъж усетил удар по тила си отзад. Обърнал се и видял двамата подсъдими. В този момент подсъдимият И. Х. нанесъл удар е юмрук е дясната си ръка, в която имал метален бокс, в носа на пострадалия в горната част. М. С. почувствал силна болка, тъй като се счупил носа му. От удара се счупили и слънчевите очила, които носил. Непосредствено след това подсъдимият Х. Х. също нанесъл удар с дясната си ръка, свита в юмрук в лицето на пострадалия, в областта на лявото око. В този момент М. С. загубил зрение на лявото око, което му било пробито от рамката на очилата.

3

М. С. се привел, а двамата подсъдими му нанесли по още един удар в лицето и избягали.

Свидетел на случилото се станал брата на пострадалия, който наблюдавал нападението от около 30-тина метра. Отишъл при брат си, за да му помогне и двамата посетили 12-та Поликлиника. От там пострадалият бил изпратен в УМБАЛ „Света Анна”. В болницата пострадалият останал няколко дни, като се наложило да му направят операция най-напред на окото, а след това и на носа.

В резултат на ударите, нанесени от двамата подсъдими, на пострадалият били причинени следните травматични увреждания: в комбинирана травма на лявото окоразкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, осъществяващо медикобиологичния признак и открито счупване на носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на околните меки тъкани, кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане.

Преди операциите М. С. не можел да диша през носа и не можел да вижда е лявото око. След операциите дишането му се възстановило почти изцяло, като същият започнал да вижда и с лявото си око, но зрението му било вече по-слабо от това на дясното.

По повод инцидента било образувано досъдебно производство, в хода на което били извършени разпознавания на лица.

Така, на 26.03.2018г. били извършени две разпознавания с разпознаващ свид. М. С., при което последният посочил като извършители на деянието именно двамата подсъдими без колебание.

На същата дата било извършено още едно разпознаване с разпознаващ свид. О. С..

При разпознаването, извършено в периода от 15.35 ч. до 15.40ч. свидетелят посочил като единия от извършителите поде. Х. Х.. Върху протокола свидетелят отбелязал, че разпознаването отпада поради несъответствие при разпознаването, както и че желае второ разпознаване. Това свидетелят направил, тъй като междувременно другият подсъдим отказал разпознаване на живо и това ядосало свидетеля.