Решение № 22454 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22454 гр. С., 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110130089 по описа за 2024 година

Предявен е от С. Р. С. срещу „.” ЕООД осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 18.03.2024 г.

/съобразно направено в открито съдебно заседание уточнение/ в магазин на „.” ЕООД, находящ се в гр. С., бул. ., която е причинила временна неработоспособност на ищцата.

Претендират се и разноски.

Ищцата твърди да е в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор на длъжност „.“, като на 18.03.2024г. /съгласно направено в първото по делото заседание уточнение/ по време на работа е претърпяла инцидент, в резултат на който получава травматични увреждания – счупване на глезена /външен малеолус/. Сочи, че злополуката е регистрирана и призната за трудова от . – С.. Поддържа, че е в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, който продължава и към настоящия момент.

Твърди, че в резултат на трудовата злополука получила трайно разстройство на здравето, като не се е възстановила напълно и към момента и не може да се придвижва без чужда помощ. Навежда твърдения, че е изпитвала и продължава да изпитва силни болки и страдания, затруднения с битовото си обслужване, нарушен е сънят й и не излиза от дома си. Сочи, че съпругът й е поел битовите задълженията като готвене, чистене и т.н., както и че той е единствения, който към момента работи и носи доходи на семейството. Поддържа, че в следствие на злополуката са налице психически страдания и стрес, довели до безпокойство, чувство на безпомощност, липса на желание за социални контакти, неувереност, както и неудобства от битов характер. Навежда твърдения, че изпитва силни притеснения във връзка с изплащането на ипотечен кредит, чиято месечна вноска е в размер 1 на 510 лв. Предвид гореизложеното, претендира обезщетение за неимуществени вреди, като сочи следва да бъде отчетена възрастта й, както и фактът, че е в работоспособна възраст.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва наличието на трудовото правоотношение между страните в посочения в исковата молба период, настъпването на инцидента с ищцата, както и наличието на трудова злополука. Поддържа, че процесния инцидент е настъпил на 18.03.2024 г., а не на 19.03.2024 г. както се твърди в исковата молба.

Оспорва размера на претендираните в исковата молба неимуществени вреди. На първо място счита същия за прекомерен и несъответстващ на реално претърпените вреди. Навежда твърдения, че ищцата не е сигнализирала на работодателя си веднага за настъпилия инцидент, като е останала на работното си място по свое желание в продължение на няколко часа, както е потърсила медицинска помощ в значително по-късен момент през деня. На следващо място релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като счита, че размерът следва да бъде намален на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като ищцата е допринесла за инцидента проявявайки груба небрежност. Навежда твърдения, че ищцата системно и съзнателно е нарушавала правилата за здравословни и безопасни условия на труд на работното си място, придвижвайки се из работното място, гледайки в екрана на мобилния си телефон. Твърди, че инцидентът е станал по време на една от междинните почивки, като ищцата вместо да прекара същата в предназначените за това помещения, необяснимо защо се е насочила към склада на магазина, с което е нарушила и трудовата дисциплина. Поддържа, че с несигнализирането за настъпилия инцидент и оставането си на работа ищцата натоварила допълнително глезена и е допринесла за влошаване на състоянието си. Счита, че ищцата с поведението си не само е допринесла, но е била и основния фактор, предопределил настъпването на вредите, като не положила необходимата грижа, доколкото стъпването на криво не винаги води до счупване. Навежда възражение за намаляване на размера на претендираното обезщетение, като изключително завишено с оглед принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност – размерът на претендираното обезщетение да бъде намален.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач не изразява становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово правоотношение между 2 страните, настъпването по време на действието на което на злополука, която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди, техният интензитет и продължителност.

По делото е безспорно обстоятелството, че ищцата С. С. се намира в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор от 31.08.2023г г. като е назначена на длъжност „.“. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото трудов договор № .г. и допълнително споразумение към него от .г.

На 18.03.2024г. ищцата е претърпяла злополука през време и по повод на извършената работа в търговския обект – . „.“, по време на регламентирана почивка прекарана в търговския обект, като през работния ден при слизане по стълби към склада на дружеството и при отваряне на входната врата на склада стъпва накриво и получава силни болки в десен глезен, което е довело до счупване на външен /латерален/ малеолус, която е установена за трудова с разпореждане № 3.г. на . по чл. 60, ал. 1 КСО.

Механизмът на настъпване на така описаната злополуката е обявен за безспорно между страните обстоятелство още с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т.3 ГПК и е признат от ответника с отговора на исковата молба. Същият се установява от събраните по делото писмени доказателства, в това число декларация за трудова злополука вх.№ .г, в която са описани обстоятелствата около настъпването на трудовата злополука, а самата декларация е подписана от представител на ответното дружество и представлява своеобразно признание на описаните в нея факти, което следва да се цени по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание. В същата насока са и фактите описани в приетия по делото Протокол за трудова злополука от 19.03.2024г, където изрично е посочено, че инцидентът е станал по време на почивката на ищцата, както и съгласно писмените обясненията на ищцата, приложени към отговора на исковата молба.

Във връзка с установеното обстоятелство, че при получаване на увреждането ищцата е ползвала законоустановената и почивка, следва изрично да се посочи, че съгласно чл. 200, ал. 2 КТ работодателят носи имуществена отговорност и когато увреждането е настъпило по време на почивка, прекарана от служителя в предприятието. От значение да се определи злополуката като трудова е увреждането да е станало по време на работа и да е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт – чл. 55, ал. 1 КСО.

В разпореждането на . – С. град, с което злополуката е призната за трудова е отразено, че в резултат на същата, пострадалият е получил травма - счупване на външен /латерален/ малеолус.

От представената по делото медицинска документация, от заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от посоченото от вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че ищцата С. след инцидента е посетила . „.“ на 18.03.2024г., като е 3 постъпила в 16.54 часа и е била изписана в 17.54 часа с поставена диагноза счупване на външен малеолус, закрито в следствие на стъпване на криво по време на работа. /съгласно болничен лист на л.29 от делото/.

Според заключението на вещото лице травмата е свързан с болки, които са силни и с по-голям интензитет в началото и са се засилили при опит за опора или ходене върху десен крак, което е довело до нарушена функция. Подчертано е, че подобни интензивни болки налагат медикаментозно обезболяване в първите дни след травмата. В следствие на травмата съгласно заключението е настъпило трайно затруднение в движението на крайника и продължило с месеци ограничение на подвижността поради нарушените функции – опорна и ходилна. По отношение на механизма на настъпване на травмата експертът изрично посочва, че съответства изцяло на описаното от ищцата стъпване на криво. Разяснено е, че функцията на ставата, дори при неразместени счупвания, е смутена след причиняване на увреждането, поради което всеки опит за стъпване се съпровожда със силна болка, а поради опасност от допълнително разместване, пасивни и активни движения не е оправдано да се правят. След имобилизация на крайника според експертът се препоръчва за придвижването да се използват помощни средства за около 2-3 месеца. Изрично подчертава, че в случая с ищцата е налице неразместено счупване, поради което се е наложило имобилизацията на крака да е 4-6 седмици, като след сваляне на имобилизацията от самото обездвижване винаги е налице и функционална немощ, което се отразява на походката, скоростта на движение, интензивността на движението и времетраенето при самостоятелно придвижване.

По отношение на възстановяването вещото лице сочи, че при такъв вид травма прогнозите са благоприятни и че средностатистически функциите на крака се възстановяват за около 2-4 месеца след травмата, но подчертава, че е възможно според индивидуалните особености и по-продължителен период на възстановяване и по-продължително изпитване на болки при резки промени във времето и натовареност. В съдебно заседание експертът след запознаване с допълнителни медицински документи – болнични листове, констатира, че ищцата е била в болничен до 14.09.2024г без прекъсване, като никъде не е отбелязано състоянието на крайника и не е отразено наличието на допълнително усложнение.

Съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК заключението на вещото лице, което е изготвено както въз основа на представената и приета по делото медицинска документация, от експерт притежаващ необходимите професионални знание.

По делото е разпитан е един свидетел на ищцата – съпругът и, който заявява, че на 18.03.2024г е получил обаждане от С. около 15.00 часа, при което тя му е споделила, че е счупила крака си и го е помолила да отиде да я вземе от работа и да я заведе в болнично заведение. Свидетелят посочва, че е попитал изрично ищцата дали няма кой от работа да и помогне, но тя му обяснила, че никой не и е помогнал. Когато отишъл на работното и място, я заварил да плаче. Свидетелства, че я е закарал до . „.“, където са установили, че кракът и е бил счупен и са и поставили гипс. С. свидетелства, че ищцата е изпитвала силни болки в продължение на 3-4 месеца, като се е налагало именно той да я обгрижва – да чисти, да готви. Спомня си, че ищцата била много стресирана от всичко, защото като не работи, ще и 4 е трудно за погасява кредит, по който е следвало да извършва плащания. Твърди, че през месец юни 2024г са премахнали гипса на ищцата и се е наложило да и правят компреси за намаляване на отока на глезена и да приема обезболяващи лекарства. Всичко покрай получената травма от ищцата продължило около 6 месеца, пред което време съществувало и напрежение между съпрузите, заради необходимостта свидетелят да полага грижи за домакинството. Към датата на разпита С. заявява,че ищцата все още при определени условия изпитва болки и я е страх да стъпва, поради което си стои през повечето време вкъщи. Свидетелства още, че след връщането си на работа С. е работила 15-20 дни, след което поради болки в крака отново я пуснали почивка.