Акт от 21.04.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 547

Варна, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - IV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ

ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН кнахд № 368 / 2023 Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба с вх. № 2352/15.02.2023 г. от В.А.С., ЕГН **********, с постоянен адрес -----------, -----------, срещу Решение № 1733/19.12.2022 г., постановено по АНД № 2913/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, І-и състав, с което е потвърдено изцяло НП №

23-0000145/28.03.2022 г. на Началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което на В.А.С., ЕГН ********** от -----------, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 6, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Заявеното касационно основание за обжалване е допуснато нарушение на закона. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт.

В писмени бележки с.д. № 4432/23.03.2023 г., депозирани от касационния жалбоподател се поддържа касационната жалба и се доразвиват изложените в последната възражения за некомпетентност на административните органи провели административно наказателното производство, материалната незаконосъобразност на НП и неправилното ангажиране на отговорността на водача на МПС, вместо на превозвача.

В депозиран писмен отговор на касационна жалба от

14.02.2023 г. от Началника на РД „Автомобилна администрация“ Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане към касационния съд да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.

Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.

1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1733/19.12.2022 г., постановено по АНД № 2913/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, І-и състав, с което е потвърдено изцяло НП № 23-0000145/28.03.2022 г. на Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ Варна, с което на В.А.С., ЕГН ********** от -----------, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 6, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 20.01.2022г. (датата, посочена в съдебния акт като 20.01.2012г., което касационната инстанция преценява като техническа грешка, която не се отразява на правилността на касираното решение) около 14.30ч. г-н В.А.С. управлявал от гр. Варна към гр.София товарен автомобил марка „Скания“ с рег.№СА ***НР, с прикачено полуремарке с рег.№ С *** ЕС. На път І-2, срещу печатница „Изток – Варна“ бил спрян за проверка от контролен орган при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна. При проверката е констатирано от данните в Пътен лист серия В, № 783191/19.01.2022г., че превозът на товари извършван от проверяваното лице е с маршрут гр.София, гр.

Елин Пелин, гр.Шумен, гр.Варна, гр.София. В момента на проверката МПС е било без товар. Контролния орган след визуален оглед на МПС констатирал, че на втората ос от дясната страна на полуремаркето липсват накладките за дисковите спирачки, а спирачният диск е видимо корозирал. За констатираното бил съставен АУАН – въведеното обвинение към г-н В.А.С. е – че извършва обществен превоз на товари с технически неизправно ППС, като неизправността е класифицирана като опасна. АУАН е предявен на г-н В.А.С. и подписан от него без възражения.

Възражения не са постъпили в установения от закона срок. Въз основа на АУАН е издадено НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Възприел фактите установени от АНО и след анализ на относимата правна уредба, потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства.

Предвид липсата на повдигнат спор по фактите пред въззивната инстанция (не са изложени твърдения за настъпили факти различни от установените от АНО) и изложените доводи във връзка с приложението на Закона за движение по пътищата и Приложение 5, част І, т.1.1.13, буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС съдът констатира, че тези възражения в касационната жалба по приложението на материалния закон не са нови, за първи път са изложени пред въззивната инстанция и в оспорения акт, им е даден мотивиран отговор.

За да се отговори на възраженията в касационната жалба, последните следва да бъдат разгледани последователно, като с оглед несъгласието на касатора с даденото от въззивния съд тълкуване на относимите разпоредби, касационната инстанция намира, че следва да направи повторен анализ на същите, като за яснота на изложението нормите ще бъдат цитирани в цялост в относимата им към спора част.

Касаторът сочи, че Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства определя изискванията и критериите за оценка изправността на отделните елементи заложени при проверката изправността на МПС в пункт за технически прегледи, а не на пътя и от орган различен от извършилия проверката на пътя, а именно – председателя на пункта за технически прегледи и члена на комисията, което възражение е относимо към компетентността на контролния орган.

Касаторът сочи, че в част Приложение 5, част І, т.1.1.13, буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС е записано: „1.1.13.Спирачни накладки за барабани и дискови спирачки „Визуална проверка“ – в) Липсваща накладка за барабана или дискова спирачка или е неправилно монтирана.“ Направен е извод, че буква „в“ има три хипотези, като контролния орган му е вменил в едно всички хипотези. Намира и с оглед деленето на опасната неизправност на две категории – „значителна“ и „незначителна“, че не е ясно към коя категория опасност следва да бъде причислено нарушението, тъй като не е установена от компетентен орган, а именно от лице в пункт за периодичен технически преглед. Възразява и срещу вменяването на отговорността на нарушението на водача на МПС, като сочи че в Закона за автомобилните превози е разписано, че превозвачът следва да следи за изправността на МПС и да организира работата на водачите на МПС.

Относно оспорената от касационния жалбоподател компетентност на органите на ИА „Автомобилна администрация“ да осъществяват контрол за техническата изправност на МПС, съдът констатира, че нормите относно правомощията на органите на ИА „Автомобилна администрация“ за контрол са разписани, както в ЗДвП, така и в ЗАвП.

Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.“

Разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП предвижда, че

„Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.“ Разпоредбата на чл.2, ал.5, т.1 и т.5 от ЗАвП предвижда че „Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация":

-контролира изпълнението на изискванията към пунктовете за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства;

-осъществява контролни функции по този закон.“

Съгласно чл.91, ал.1, ал.2 и ал.3,т.1,т.5 и т.10 от ЗАвП „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.“, „Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".“; „Длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право:

1. да спират моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка, за проверка;

5. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите;

10. да ползват технически средства за установяване на размерите, масата, натоварването на ос и техническото състояние на пътните превозни средства и технически средства за контрол на устройствата за ограничаване на скоростта;“ А съгласно чл.91, ал.3, т.11 от ЗАвП „за установяване на нарушенията да използват технически средства или системи за заснемане, като заснетият снимков материал служи за доказателство“.

Цитираните по-горе разпоредби анализирани в комплекс налагат извод за компетентност на органите на ИА „Автомобилна администрация“ да извършват проверки за техническа изправност на МПС и при констатирани технически неизправности да провеждат административно наказателно производство. Изрично е разписана и доказателствена сила на направените от органите на ИА АА снимки на техническите неизправности на МПС.

Оспорено е от касационния жалбоподател извършването на проверката от контролния орган на изискванията относно техническата безопасност формулирани в Приложение 5, част І, т.1.1.13, буква „в“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Това възражение е неоснователно. За да направи извод за неоснователност на възражението касационната инстанция съобрази разпоредбите на чл.101 от ЗДвП вр. чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 101, ал.1 до 4 от ЗДвП „При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.“, „Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.“, „Разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности.“ и „(Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.

147, ал. 1“ от ЗДвП.“

Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП „ЗДвП Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.“ От анализа на посочените разпоредби следва че неизправностите на МПС и класификацията им се определят в наредба, която се приема от МТИТС. Такава е приета и това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Поради това при извършването на контрол на МПС от органите на ИА АА, същите следва да съобразят изискванията към изправността на МПС заложени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.