Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 11.01.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 1195/2022
Вид
Решение № 10
Подписан
11.01.2023
В сила
26.01.2023
Състав
Данчо Йорданов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателен кодекс
  • чл. 313, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 376, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 142 · Търговски закон

МОТИВИ към решение № 10 от 11.01.2023 г. по а.н.д. № 1195 по описа на Добричкия районен съд за 2022 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич постановление, с което се предлага С. Г. К., ЕГН **********, да бъде признат за виновен в извършено престъпление по 313, ал. 1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура - Добрич не се представлява.

В съдебно заседание обвиняемият С. Г. К. лично заявява, че се признава за виновен, както и, че признава изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура - Добрич.

По пренията защитникът на обвиняемия К. пледира последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК в законоустановения минимум.

По пренията, на даденото му право на лична защита, обвиняемият С. Г.

К. заявява, че се придържа към казаното от адвоката му.

На дадената му последна дума обвиняемият заявява: „Съжалявам“ (цитат).

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

„****“ ЕООД, ЕИК: 124720655 е търговско дружество със седалище и адрес на управление в град Добрич, ул. „****“ № 7, представлявано към 16.01.2021 г. от свидетеля Г.Р.Р., с адрес по чл. 8 от ДОПК в град София. От 04.01.2016 г. до 31.01.2018 г. едноличен собственик на капитала и управител на дружеството била М. Г.а О.. В периода от 31.01.2018 г. до 08.02.2018 г. дружеството е било с ограничена отговорност (ООД), със съдружници М. Г.а О. и С. Г. К., като О. била и управител. От 08.02.2018 г. до 12.06.2020 г.

(вписано в Агенция по вписванията на 23.06.2020 г.), едноличен собственик на капитала и управител на „****“ ЕООД, ЕИК: 124720655 е бил обвиняемият С. Г. К.. С договор за покупко-продажба от 12.06.2020 г. обвиняемият С. К. продал на Н. К. Я. дружествените дялове на търговското дружество.

На 12.06.2020 г. в гр. Добрич, обвиняемият С. Г. К. изготвил декларация – образец по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ, като в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „****“ ЕООД, ЕИК: **** декларирал, че дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди 1 прехвърлянето на дружествения дял.

Съгласно чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), заявлението за вписване на нови обстоятелства по партидата на търговското дружество, заедно с приложените към него документи, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона, се подават в оригинал на хартиен носител в което и да е териториално звено на агенцията по седалищата на окръжните съдилища.

На 15.06.2020 г. Н. К. Я. представил пред Агенция по вписванията Добрич комплект документи, включващи и декларация по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Търговския закон за промяна на обстоятелствата и вписването му като нов управител на дружеството, но последното му било отказано, той като същият фигурирал като лице, което през последните две години е обявено в несъстоятелност и съгласно изискванията на закона няма право да бъде управител на друга фирма.

В конкретния случай, декларация по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Търговския закон, е била представена от свидетеля Г.Р.Р. на хартиен носител на 17.06.2020 г. в териториалното звено на Агенция по вписванията в град Добрич и регистрирана с рег. № 20200617100302, като свидетелят Г.Р.Р. бил вписан като управител на дружеството, а Н. К. Я. като едноличен собственик на капитала на търговското дружество.

При проверка служителите на Национална агенция по приходите установили, че „****“ ЕООД има изискуеми и неплатени данъчни задължения за осигурителни вноски. За събирането на тези задължения в размер на 204 664 лева, в ТД на НАП - София било образувано изпълнително дело № 180486915/2018 г. Служителите на НАП достигнали до основателно съмнение, че С. К. умишлено е декларирал неверни данни с цел прехвърляне на дружествените дялове, като по този начин избегнал плащането на задълженията към бюджета. Към уведомлението на НАП били приложени копия на относими документи, в това число и процесната декларация.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената в досъдебното производство графическа експертиза № 10/14.02.2022 г., подписът в графа „Подпис” в декларацията по чл. 129, ал. 2 във вр. са л. 1 от Търговския закон с дата 12.06.2020 г. е изпълнен от С. Г. К., ЕГН **********.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия С. Г. К. под формата на признаване на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура - Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 14/2021 г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол за разпит на обвиняемия С. Г. К. от 13.09.2022 г.; Справка за съдимост на С. Г.

К. от 08.02.2022 г.; Характеристични данни на С. Г. К.; Справка УИС от 2

15.09.2022 г.; Справка УИС от 07.02.2017 г.; Справка УИС от 16.08.2022 г.;

Справка за неприключили НП от 07.02.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля Р.Н.А. от 12.05.2022 г.; Протокол за разпит на свидетеля М.на Ж.

И. от 12.05.2022 г.; Протокол за разпит на свидетеля Г.Р.Р. от 16.06.2022 г.;

Протокол за разпит на свидетеля Н.Н.С. от 12.07.2022 г.; Протокол за графическа експертиза № 10/14.02.2022 г.; Декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ;

Справка от НАП, ведно с 3 броя заявления от 21.02.2022 г.; Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за период от 01.01.2018 г. до 21.02.2022 г.; Разпореждане за присъединяване от НАП – 6 броя; Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК;

Препис-извлечение от акт за смърт на Д.Я.П.; Уведомление от НАП от 02.04.2021 г.; Протокол за приключване на проверка № П-22221020093072073-001/16.02.2021 г.; Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 23.11.2020 г.; Протокол обр. Кд-73№ 1196257/10.12.2020 г.; Протокол обр. Кд-73№ 1196259/18.12.2020 г.;

Протокол за извършена проверка по делегация от 21.12.2020 г.; Съобщение по чл. 32 от ДОПК от 11.01.2021 г.; Декларация по чл. 142 от ТЗ; Извлечение за прехвърляне на дружествени дялове; Извлечение от ПП СУП – Справка задължения към 18.02.2021 г.; Данни от Търговския регистър от 16.06.2020 г.;

Данни от Търговския регистър от 23.06.2020 г.; Данни от Търговския регистър от 17.03.2021 г.; Данни от Търговския регистър от 26.03.2021 г.;

Отказ № 20200615113056/16.06.2020 г.; Справка за съдимост на С. Г. К. от 06.10.2022 г. , приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Обвиняемият С. Г. К., ЕГН ********** , е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на 12.06.2020 г., в град Добрич, в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „****“ ЕООД, ЕИК: **** потвърдил неистина (че, Дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години, преди прехвърляне на дружествения дял) в писмена декларация – декларация по чл. 129, ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл. 129, ал. 1 от Търговския закон, която се дава пред орган на властта – Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, за удостоверяване истинността на това обстоятелство, като декларацията е била предоставена със заявление с вх. № **** г. пред служител на Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, при посредственото извършителство на Г.Р.Р. от гр. Добрич (действащ като нов управител на „****“ ЕООД, ЕИК: 124720655) – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

3

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. От обективна страна обвиняемият К., в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „****“ ЕООД, ЕИК: **** в писмена декларация по чл. 129, ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл.

129, ал. 1 от Търговския закон, която по силата закон – чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Търговския закон, се дава пред орган на властта – Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието за удостоверяване истинността на това обстоятелство, потвърдил неистина, а именно, че „****“ ЕООД, ЕИК: **** няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години, преди прехвърляне на дружествения дял.

Налице е и особена форма на извършителство, а именно – посредствено извършителство, тъй като инкриминираната декларация е била предоставена на 15.06.2020 г. пред служител на Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието от свидетеля Г.Р.Р. (действащ като нов управител на „****“ ЕООД, ЕИК: 124720655), като от последния не може да се търси наказателна отговорност. Това е така, тъй като събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извода, че обвиняемият С. Г. К. е мотивирал наказателноотговорно лице – свидетеля Г.Р.Р. да представи инкриминирания документ пред съответното длъжностно лице при Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието при обстоятелства изключващи вината, а именно – при условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК, в частност – незнание, че в декларацията обвиняемият К. е потвърдил неистина.

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално престъпление”. Фактът на потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта осъществява състава на съответното престъпление, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност обвиняемият е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава V III от Общата част на НК, в пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, поради което деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

4

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Също така, обвиняемият К. е действал с ясното съзнание, че в декларацията е потвърдил неистина - че „****“ ЕООД, ЕИК: **** няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години, преди прехвърляне на дружествения дял, въпреки което е мотивирал свидетеля Г.Р.Р. да представи декларацията пред съответното длъжностно лице при Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието.