Решение № 55 от 23.02.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Карлово, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100555 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 23 във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищецът - Д. Т. Б. твърди, че на 04.09.2022г. сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.55%, годишен процент на разходите – 49.00%. Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на условията от договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на 553.20 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Твърди, че е усвоил изцяло заемният ресурс, но не е дължи плащания за неустойка.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от 1 неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2009, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца, съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението 2 не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Твърди, че по договора били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

- за кредит от 1200.00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на две физически лица с визирани условия в договора;

- ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само физически, не и юридически лица;

- гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход.

Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Твърди, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи 3 гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца заемодател и го обогатява неоснователно.

На следващо място и съгласно приложение № 3 към договора за кредит твърди, че чл.1 от същото, кредитодателят предоставя на кредитополучателя допълнителни услуги от Пакет „Преференциално обслужване“, включващ следните допълнителни услуги: удължено работно време, безплатно известяванеза настъпване на предстояща падежна дата; детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; преференциално разглеждане на исканията на клиентаза преструктуриране на кредита; регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди, организирани от кредитодателя; получаване на удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължения без заплащане на такса. Счита, че изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави е уговорката приложение №3 към договора за кредит, а именно чл.3 от същото. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 60.00 лева противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т.

19 от ЗПК. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на 4 предпоставките за неравноправност на договорна уговорка (арг. от т. 19 на чл. 143 от ЗПК) тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Твърди, че по отношение на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като споразумението, очевидно има общ, типов характер и не е индивидуално съставено. Сумата търсена на базата на този пакет от допълнителни услуги е в размер на 60.00 лв. и същата е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал.

2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Предметът на това споразумение, макар да е дефиниран като допълнителни „услуги“, в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с ДПК, както и създава разходи, които също са свързани с договора за кредит, но не са упоменати в него, а са „изнесени“ в този договор за допълнителни услуги.

Така е налице пълно покритие между естествените и закономерни права, задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, и услугите, визирани в споразумението, претендиращи да са самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи изискванията на този закон. Твърди, че причината за нищожността на тези клаузи, сама по себе си противоречи изначално на изискването за добросъвестност и причинява дисбаланс в отношенията между страните.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите предвиждащи заплащане на такса преференциално обслужване в размер на 60.00 лева и неустойка в размер на 553.20 лева по договор за кредит от 04.09.2022г., сключен с „А.Т.Е.Г.“ АД, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ответникът - „А.Т.Е.Г.” АД гр. С. счита, че исковете на ищеца са изцяло недопустими, неоснователни и необосновани. Твърди, че неустойка за 5 предоставено обезпечение по процесния договор никога не е бил начислявана, съответно такава не е била дължима и заплащана. В договора за кредит се съдържа такава клауза за неустойка, но приложимостта и е дерогирана между страните с уговорките по Приложение № 2 към договора за кредит, като страните са се уговорили и признали, че кредитът е сключен при промоционални условия и че независимо от липсата на обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се начислява. За ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор. Намира предявения иск за неоснователен. Твърди, че на 15.04.2022г. между „А.Т.Е.Г.” АД, в качеството си на кредитодател и Д. Т. Б., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ******. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „А.Т.Е.Г.” АД. Сключването на Договор за потребителски кредит № ****** между страните било извършено по инициатива на кредитополучателя - Д. Т. Б.. За да получи кредит, ищецът е попълнила Заявка за кандидатстване, като в същата били попълнени и предоставени доброволно пълни и верни данни на кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по кредита. Ищецът посочил, че желае да получи заема чрез системата „******“ на „******“ АД, която представлява електронна система за разплащания. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване, ищецът е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „А.Т.Е.Г.” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката.