Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16280 от 29.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25413/2025
Вид
Решение № 16280
Подписан
29.08.2025
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • Чл. 156 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 16280 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110125413 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 157352/07.05.2025 г., о т ********, ЕИК *******, ******* срещу И. Т. Т. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***********, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3 500.61 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 31.01.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 502.02 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 27.01.2025 г., изчислена върху главница от 3 500.61 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 6 6 . 4 9 лева главница за периода м.12.2021 г. до м.04.2024 г, представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва 1 от 31.01.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 14.42 лева лихва за периода 15.02.2022 г. до 27.01.2025 г., изчислени върху главница от 66.49 лева за които суми има издадена Заповед № 4663/13.02.2025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5905/2025 по описа на СРС, за абонатен номер ******, ID номер *******, инсталация № ******, за топлоснабден имот ********.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище, което е топлоснабдено. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение.

Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответниците не са платили, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същите не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: *********, IBAN: ****** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва всички искове по основание и размер. Оспорва облигационното отношение, отчетите истинността на документите. Прави възражение за погасителна давност за суми, преди 31.01.2022 г. Твърди, че ИМ е нередовна. Моли да се остави без движение. Възражението по чл.414 ГПК е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.

Представя списъка по чл.80 ГПК.

Ответникът не се явява лично, но се представлява от адвокат в о.с.з.

2

Поддържа отговорите на исковите молба. Моли да се отхвърлят исковете.

Твърди, че сметките са нереално завишени, че няма реално потребено количество енергия. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 29636/11.07.2025 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 88-96 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 29636/11.07.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 88-96 от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – 3 ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представените писма от СГНС се установи, че през 1987 г. процесното жилище е придобито от Т. И. Т. и Д. Г. Т.. Същите са закупили процесния имот на 29.07.1988 г. (л.25,64-65,147-148 от делото).

От представеното удостоверение за наследници се установи, че Д. Г. Т. е починала на 23.03.2015 г. и оставила като свои наследници И. Т. Т. (л.17 от делото). От друга страна, Т. И. Т. е починал на 13.05.2015 г. като е оставил свой наследник ответника И. Т. Т. (л.18 от делото).

Следователно от 13.05.2015 г. ответникът е собственик на процесния апартамент, на основание покупко-продажба и наследство от купувачите.

Видно от л.15-16 от делото на 01.06.2022 г. ответникът И. Т. Т. е подал заявление – декларация до ищеца да му бъде открита партида за процесния имот за топлоснабдяване. Същият е посочил телефон за връзка (л.15-16 от делото).

На 01.06.2022 г. ответникът е декларирал, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. извършените плащания по фактури за топлинна енергия и дялово разпределение за сезон ще се заплати от него в качеството му на собственик на процесния имот – ******** (л.32 от делото).

Следователно със смъртта на двамата собственици на процесния имот, ответникът е придобил качеството на собственик на процесния имот от 2015 г. и същият има качеството на потребител на топлинна енергия.

С оглед така депозираните до ищеца декларация, съдът направи правен извод, че ответникът е признал дължимостта на процесните суми за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Със заявлението ответникът изрично признава качеството си потребител на топлинна енергия, както и дължимостта на сумите и облигационното отношение между страните.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с изключение на изброените по-долу.

По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.

Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за 4 отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 119-130 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че за периода от м.01.10.2021 г. – м.30.04.2024 г. не е начислява сума за отопление, тъй като липсват отоплителни тема.

Установи се, че за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г. не е осигурен достъп до имота и не се начислени суми за отопление на имот. Не е начислена сума за отопление на общи части, тъй като не е отоплявано стълбището. За имота има само начисления за сградна инсталация, битово-гореща вода (БГВ) и дялово разпределение. Следва да се отчете, че от 01.10.2022 г. начислението е за неосигурен достъп до имот, поради което сумите са начислени за служебно известна информация при максимален разход.

Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение.

Установи се, че процесното количество топлинна е начислена на база неосигурен достъп до жилище на максимална мощност за сградата. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията и отчитанията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ.