Решение № 170 от 20.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Ямбол, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252300500277 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н.

М. Г. с ЕГН ********** от гр.***** чрез адв. М. Х. от АК – Ямбол против Решение №255/22.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 2304/2024 г. по описа на РС-Ямбол.

В посоченото Решение първостепенния съд е развалил, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27,ал.1 , т. 2 от ЗАЗ, сключения на 10.12.2012 година между А. М. Г., ЕГН ********** и Н. М. Г., ЕГН ********** договор за аренда на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията при Районен съд-Ямбол под вх. рег. № 10413/12.12.2012 год., по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Иречеково, общ. Стралджа нива с площ 7 630 кв.м., имот с идентификатор № ***; нива с площ 25 696 кв.м., имот с идентификатор № *** и нива с площ 27 497 кв.м., имот с идентификатор № ***. и е осъдил на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК Н. М. Г., ЕГН ********** да заплати на А. М. Г., ЕГН ********** сумата от 650 лв. - разноски по делото.

С въззивната жалба на Н. М. Г. Решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за незаконосъобразност и неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Направено е оплакване, че обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно изяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на събраните по предвидения в закона ред доказателства. Въззивникът възразява, че е неправилен и незаконосъобразен 1 изводът на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.2 във връзка с чл.164, ал.1, т.4 от ГПК свидетелски показания са допустими не при липса на възражение, а само при изразено изрично съгласие на страните, каквото в случая от страна на ищеца безспорно не е дадено.

Твърди, че съдът неправилно и незаконосъобразно не е приел за доказано плащането на рентната вноска за стопанската 2021/2022г., извършено лично на ищеца от свид. Г.а. Сочи, че ЯРС не е обсъдил направеното възражение, че именно поради влошените отношения между страните / братя/, ищецът е създал пречки за заплащане на рентата, с мотив, че това възражение е преклудирано. Жалбоподателят сочи още, че съдът не е обсъдил възражението, че след като ищецът е приел плащането за стопанската 2022/2023г., с конклуденти действия е приел и плащането в брой от съпругата на ответника и то в срок. В жалбата се изтъква, че тълкувайки клаузата на чл. 4.1 от договора във връзка с останалите договорни клаузи, рентното плащане за всяка следваща стопанска година се извършва до датата на първото арендно плащане, а именно: 10.12, а не както неправилно и незаконосъобразно е приел ЯРС след 01.09.2022 година. По направените оплаквания са изложени съображения.

Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да постановите ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 А. М. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.

С. Т. от АК – Ямбол, е упражнил правото си на писмен отговор и е изразил становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба, като е поискал оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното решение като валидно, допустимо, обосновано, законосъобразно и правилно, постановено при правилно тълкуване и приложение на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и при правилна, логична и обоснована преценка от страна на Районен съд - Ямбол на събраните и проверени по делото доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и обективно фактическата обстановка по делото и е извършил всеобхватен и последователен анализ на всички представени доказателства. Изложени са аргументи в тази насока.

Моли ЯОС да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното решение като законосъобразно и правилно, ведно със съответните законни последици.

Заявена е претенция за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В проведеното открито съдебно заседание на 21.09.2025г. въззивникът Н. М. Г., редовно и своевременно призован не се явява, като се представлява от процесуалния си представител адв. М. Х..

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият А. М. Г., редовно и своевременно призован не се явява, като се представлява от процесуалния си представител адв. С. Т..

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за 2 установено следното от фактическа страна:

Районен съд Ямбол е бил сезиран от А. М. Г. с иск по чл.28, ал.2 от ЗАЗ, вр. с чл.27, ал.1,т.2 от ЗАЗ против Н. М. Г., за разваляне по съдебен ред на сключеният между страните на 10.12.2012г. договор за аренда на земеделска земя – 3 бр. ниви, находящи се в землището на с.Иричеково, община Стралджа, поради забава на арендното плащане, с начална дата на забавата 03.09.2022год. Изложени са твърдения, че първоначално договорът е сключен за 4 бр. Ниви, като впоследствие със споразумение, вписано в СП-Ямбол с вх.рег.№ 5175, том 4, стр.216, този договор частично е бил прекратен по отношение на една от нивите с площ от 26 497 кв.м., трета категория в местността „Георгевия игрек“, съставляваща ПИ с идентификатор № *** по КККР. В исковата молба се твърди, че съгласно раздел II от договора арендаторът се е задължил за заплаща на арендодателя годишно арендно плащане в размер на 50 кг. на декар пшеница или ечемик или паричната им стойност към момента на жътвата, като в договора е посочен началният и крайният на стопанската година, а именно в раздел II,т.6 , съгласно който „всяка стопанска година започва на 01 септември и завършва на същата дата през следващата стопанска година“. Тъй като липсва изрична уговорка в договора, ищецът се е позовал на чл.8, ал.5 от Закона за аренда в земеделието и е твърдял, че арендното плащане по договора е било дължимо в първия работен ден след изтичането на съответната стопанска година. Според ищеца считано от първия работен ден след изтичането на стопанската 2021/2022 година, а именно на 02 септември 2022г., арендаторът е следвало да заплати на ищеца дължимото аренднто плащане за тази стопанска година 2021/2022г.и тъй като това не е извършено по нито един от посочените в договора начини – в натура или в левовата им равностойност в срок от три месеца или в периода от 03 септември 2022год. до 03 декември 2022год., за арендатора е възникнало правото да развали процесния договор на осн. Чл.28,ал.1 от ЗАрЗ. Това разваляне можело да осъществи само по съдебен ред, т.к. договорът е сключен за срок по-дълъг от 10 години, съгласно чл.28,ал.2 от ЗАрЗ. Ищецът е описал и начина по който е изчислил и цената на арендната вноска, която е определил в натура на база 50 кг. на декар зърно или 3041,15 кг. зърно , чиято левова равностойност е 1155,64лв.

В законоустановения срок ответник е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска, като е оспорил твърденията в исковата молба, че не е заплащал договореното арендно плащане, оспорил е размера на посоченото в исковата молба арендно плащане от 11 555,64 лв. за стопанската 2021/2022г., както и начина на изчисляване на левовата равностойност на 50 кг. пшеница. Същият не е оспорил наличието на сключен с ищеца аренден договор и частичното му прекратяване със соченото от ищеца споразумение. Твърдял е, че поради влошените между страните отношения, ищецът, който винаги получавал плащането си в натура отказал да получи плащането за стопанската 2021/2022г., вкл. да посочи банкова сметка за плащане. Поради това плащането било извършено лично на него чрез съпругата на ответника Светослава Г.а. За стопанската 2022/2023год. плащането било извършено с пощенски запис лично на ищеца. Посочил, че тълкувайки клаузата на чл.4,1 от договора във връзка с останалите клаузи, според него рентното плащане на всяка следваща стопанска 3 година се извършва до датата на първото арендно плащане – 10.12. Изложил е доводи, че не е налице соченото в исковата молба виновно неизпълнение на задълженията му, като не са налице основания за разваляне на договора, поради което е искал отхвърляне на иска, като му бъдат присъдени направените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е налице спор, че между страните е бил сключен процесния договор за аренда на земеделска земя от 10.12.2012година по отношение на три броя ниви, с оглед прекратяването на договора със споразумение по отношение на една от нивите, както е не е било спорно, че ищецът е изправна страна по него, като е предоставил ползването на нивите на ответника. Това се установява и от представените от ищеца договор за аренда на земеделски земи от 1.12.2012г. вписан в СП на 12.12.2012г. с вх.рег.№ 10413, том 11, стр.259 и споразумение за частично прекратяване на договора за аренда от 08.08.2018г. вписан в СП на 08.08.2018г. За имотите са представени и надлежно издадени скици от СГКК – гр.Ямбол.

С отговора ответника е представил фискален бон за извършено в полза на ищеца арендно плащане за стопанската 2022/2023г. от 31.10.2022г. в размер на 912,45лв.

По делото по искане на ответника е била разпитана като свидетел С.Г.Г., съпруга на ответника, която е дала показания , че от 20-ти септември 2019 година отношенията между страните са се влошили, като двамата братя престанали да контактуват и започнали да водят дела, свързани със спорове за земеделски земи. Н. обработвал земеделски земи по три договори за аренда ,отдадени му от А.. Същата е заявила, че е извършвала плащане по тези договори от името на Н., за което имала пълномощно от А.. Тогава нямало посочена банкова сметка в самия договор, като ищеца отказал да вземе фактурата. За да няма конфликти предпочела тя лично да му даде парите, което извършила пред дома им в с.Иричеково, която се намирала срещу общата им база и където А. бил отвън. А. взел парите, но отказал да се разпише. Затова следващата година тя изпратила рентата по пощата , като пощенски запис.

Това плащане било през месец октомври, като сумата била около 910-920 лв. , а земите били 81 дка за този договор. Мисли, че цената на рентата, която плащали нея година била 30 ст./кг. За тази стопанска година изпратили покана към ищеца да дойде да си получи парите, то той така и не дошъл. Свидетелката е заявила, че съпругът й за стопанските 2021/2022г. и 2022/2023г. е обработвал тези имоти, за което тя плащала рента за текущата година.

При така установената фактическа обстановка, която е непроменена пред въззивния съд, районния съд е приел, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.28,ал.2 от ЗАЗ, вр. с чл.27, ал-1,т.2 от ЗАЗ е основателен, като са налице предпоставките на чл.28,ал.1, изр.1 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда. За да достигне до този извод, ЯРС е приел, че с договора не е уговорен краен срок за плащането на рентата, която е уговорен да се извърши в пари или натура, поради което за приложима е приел разпоредбата на чл.8,ал.5 от ЗАЗ, според която – ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичанено на стопанската година. Приел, че в процесния договор – т.6 страните са се споразумели, че в правоотношенията им всяка стопанска година започва от 01 4 септември и завършва на същата дата през следващата календарна година, или стопанската 2021/2022г., започва на 01.09.2021г. и завършва на 01.09.2022год., като плащането следвало да се извърши в първия работен ден след 01.-09.2022г., или 02.09.2022г. Съдът е приел, че плащане от ответника не е било извършено, като не е кредитирала показанията за този факт на свидетелката Г.а, предвид изключително близката родствена връзка със ответника, че не са категорични, вкл. са нелогични. В частта им относно твърдението за извършено плащане на ръка е приложил разпоредбата на чл.164, ал.2 във вр. с чл.164, ал.1, т.4 от ГПК като тези показания са допустими не при липса на възражения, а само при изразено изрично съгласие на страните, каквото в случая от страна на ищеца безспорно не е давано. ЯРС е приел още, че ищецът не е оспорил извършеното заплащане на рента за стопанската 2022/2023г. посредством пощенски паричен превод, но е оспорил същото по размер, с твърдението, че сумата е по-малка от действително дължимата се рента за съответната година. Посочил е, че това плащане не може да санира допуснатото от ответника неизпълнение, което касае една стопанска година, като съдът е приел, че неизпълнението не е незначително, а забавата е продължителна.