Определение № 5774 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5774 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002103624 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Д. З. срещу решение № 674 от 19.06.2025 г. по в. гр. д. № 609/2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 99 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 3964/2024 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени следните предявени от касатора срещу „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД искове: 1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Б. Д. З., извършено със заповед № РД-08-1/26.02.2024 г. и заповед № РД-07-14/26.02.2024 г. на управителя на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД; 2) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на Б. Д. З. на заеманата преди уволнението длъжност „корабен електротехник" в „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД; 3) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - за осъждане на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД да заплати на Б. Д. З. сумата 9 304. 02 лв., представляваща обезщетение на основание чл.225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение, и 4) с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за осъждане на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД да заплати на Б. Д. З. сумата от 1 337. 05 лв., представляваща заплатено на 14.03.2024 г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира 1 сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателят релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Действителен ли е отказ от правото за даване на писмени обяснения преди изтичането на дадения от работодателя срок? Допустимо ли е работодателят да наложи дисциплинарно наказание преди изтичането на срока за даване на писмени обяснения? Представлява ли отказът да се даде обяснения „вина“ по смисъла на чл.

193, ал. 3 КТ?“, който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 630/28.10.2024 г. по гр.д. № 4704/2022 г. на ВКС, IV г.о. и с решение № 186/19.06.2013 г. по гр.д. № 927/2012 г. на ВКС, IV г.о. и за който счита, че е налице и допълнителното основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2. „Преклудирано ли е доказателствено искане за доказване на въведени с исковата молба и отговора на исковата молба факти, направено след първото открито заседание?“, който въпрос поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 219/12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д.

№ 3224/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 125/01.10.2018 г. по гр.д. № 3530/2017 г. на ВКС, I г.о. и решение № 81/27.02.2014 г. по гр.д. № 114/2012 г. на ВКС, IV г.о.; 3.„Може ли да бъде неправомерно от трудовоправна гледна точка деяние, осъществено извън работното време, съответно допустимо ли е да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал. 1, т. 7 КТ?“, който въпрос счита за разрешен в противоречие с решение № 421/10.11.2011 г. по гр.д. № 1135/2010 г. на ВКС, IV г.о., и 4.„Следва ли тежестта на дисциплинарното наказание да съответства на тежестта на нарушението?“, който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 436/01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г. на ВКС, IV г.о. и с решение № 551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г. на ВКС, IV г.о..

В законоустановения срок е постъпил отговор на касационната жалба от ответника „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, в който той застъпва становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред ВКС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима.

Въззивният съд е приел, че обуславящ в производството иск е искът с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението. Посочил е кои факти е необходимо да бъдат доказани от ищеца за основателността на иска, а именно: че е бил в трудово правоотношение с ответника и че му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като е уточнил, че тези факти не се оспорват. Посочил е, че съгласно чл. 193, ал. 1 и 2 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства и ако не изпълни това свое задължение, съдът, без да разглежда по същество спора, отменя дисциплинарното уволнение на това формално основание. Това императивно правило не се прилага, ако обясненията на работника и служителя не са били изслушани или дадени по негова вина (чл. 193, ал. 3 КТ). Подчертал е, че на работника или служителя следва да е дадено достатъчно време, за да организира защитата си и да даде 2 исканите обяснения по чл. 193 КТ, като достатъчността на срока се преценява според конкретните обстоятелства по делото. В процесния случай, на Б. З. е бил предоставен тридневен срок да даде обяснения за процесното дисциплинарно нарушение. Според установените по делото обстоятелства, а именно, че същият, заемайки длъжността „корабен електротехник“ при ответника, работейки на смени, е бил установен на работното си място с 0.46 промила алкохол в кръвта, решаващият съд е заключил, че му е предоставен достатъчен срок (тридневен) за даване на обяснения по чл. 193 КТ. Счел е, че ищецът е упражнил правото си на защита, като е заявил писмено пред работодателя с получаване на искането за обяснения, че отказва да даде такива. Като е намерил, че даването на обяснения е право, а не задължение на работника или служителя, на което корелира насрещно задължение на работодателя, въззивният съд е посочил, че в процесния случай ответникът е изпълнил задължението си да поиска обяснения и да даде подходящ срок за представянето им. В рамките на предоставения срок ищецът е взел решение да не дава обяснения и това свое решение е обективирал изрично и писмено при получаване на искането на работодателя за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ (л. 49 от първоинстанционното дело). Поради това окръжният съд е заключил, че работодателят не е бил длъжен да изчака изтичането на срока, който първоначално е дал на работника или служителя, тъй като е разполагал с изричен отказ от страна на служителя да даде обяснения. Намерил е, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ, тъй като обяснения не са дадени по вина на ищеца, в който смисъл е цитирал решение № 187 от 24.10.2017 г. по гр.д. № 821/2017 г. на ВКС, IV г.о.. Счел е процедурата по чл. 193 КТ за изпълнена, а възражението за извършено нарушение от ответника, неизчакал изтичането на дадения тридневен срок, за неоснователно. По довода на служителя, че деянието е извършено извън работно време, решаващият съд е приел, че от заключението на СТЕ е установено, че при проверка на автоматизираната система за персонален пропуск на работното място на ищеца, е установено, че Б. З. е работел на 24 - часови смени, като е извършил нарушението на трудовата дисциплина в работно време - по време на работната си смяна. Именно поради тази причина той се е намирал на работното си място в 21.14 ч., когато е извършена проверката с теста Дрегер, и точно поради това се е наложило да бъде сменен като дежурен „смяна“ с друг дежурен - А. С. З..

Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на З. за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, а именно събиране на доказателства при настъпила след приключването на първото о. с. з. преклузия. Посочил е, че действително в о. с. з. от 30.09.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал СТЕ само по въпросите, зададени от ищеца, а с молба от 03.10.2024 г. ответникът е поставил свои въпроси към вече допуснатата СТЕ, които съдът е допуснал. Счел е, че по този начин първостепенният съд е изпълнил служебното си задължение да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по делото, които се нуждаят от специални знания, спрямо които преклузия не е била настъпила. По въпроса за съответността на наложеното наказание с тежестта на дисциплинарното нарушение е намерил, че определянето на долна граница от 0.5 промила алкохол в кръвта, от която нагоре на водачите на моторни превозни средства се 3 налага административно наказание по Закона за движение по пътищата, е ирелевантно обстоятелство в процесното дисциплинарно производство. За значимо е счел обстоятелството, че в правилника за вътрешния ред на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД - т. 3.3.2. изрично е записано, че се забранява внасянето и употребата на алкохол или други упойващи вещества на територията на дружеството, както и идването на работа в нетрезво състояние, като в този вътрешно-служебен документ не е посочена каквато и да било граница при употребата на алкохол. Напротив, в него е посочено, че явяването на работа, съответно изпълнението на трудовите задължения, следва да се извършва в трезво състояние, т.е. при липса на каквато и да е употреба на алкохол, вкл. в минимални количества. Въззивният състав е подчертал, че наличието на алкохол в кръвта при проверка на работното място във всички случаи представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина според константната съдебна практика (решение № 232 от 31.03.2010 г. по гр. д.

№ 227/2009 г. на ВКС, IV г.о.).

Употребата дори и на минимално количество алкохол съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като намалява способността за изпълнение на трудовите задължения и повишава риска от трудова злополука, както и от унищожаване или повреждане на имуществото на работодателя. Посочил е, че в процесния случай, ищецът е изпълнявал длъжността „корабен електротехник“ и към момента на проверката е бил „дежурен док“. Част от задълженията му са били да поддържа експлоатационната годност на дока и да асистира при спуск и потапяне на кораби. Този факт обуславя извод, че изпълняването на трудовите му задължения под въздействието на алкохол би могло да доведе до сериозни материални щети за работодателя (докът е съоръжение с висока материална стойност, както и докуваният кораб). Въззивният състав е отчел още обстоятелството, че Б. Д. З. е бил единствен „дежурен док 1" на 21.04.2024г., т.е. бил е сам на работното си място, без възможност да разчита на помощ при възникването на извънредна ситуация, което е повишавало опасността от настъпване на трудова злополука и/или на материални щети. Затова е заключил, че е било от изключителна важност същият да е бил в абсолютно трезво състояние, за да реагира адекватно на случващото се.

Привеждайки се в нетрезво състояние, той е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение се явява съразмерно по тежест на нарушението.

При горепосочените решаващи правни съображения, предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия си състав, приема че не са налице основания за допускане на касационен контрол на атакувания съдебен акт.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ищеца не е формулиран правен въпрос, удовлетворяващ общото 4 основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.